ИМП: Седмица преди вота разликата между ГЕРБ и БСП е близо 14%

Седмица преди парламентарните избори разликата между двете най-големи партии ГЕРБ и БСП е близо 14%. Това сочи проучване на Института за модерна политика (ИМП)*. Според проучването, на изборите на 5 октомври за ГЕРБ биха гласували 35%, а за БСП лява България 21,2%.

Още в края на юли се открои сериозна дистанция между двете големи политически сили ГЕРБ и БСП, която първоначално бе приета с изненада и известно недоверие от медии и публика, но само 2-3 седмици след това всички останали социолози потвърдиха тази тенденция. След известно снижаване през август, днес, може би в резултат на изтичането на гласове от електората на БСП лява България към АБВ, ББЦ и патриотичните формации, разликата между тях се запазва над 10%, подчертават социолозите от ИМП.

Вижте още: Как ще гласуваме на 5 октомври

Конформисткият ефект (при който група избиратели без ясни предпочитания, се "прилепват" към силния в последния момент) и Ефектът на оттеглящите се конформисти (част от хората, заявили твърда или условна подкрепа за ГЕРБ (по изключение и за други сили, са направили това от конформизъм, по инерция, по принцип, неискрено, защото е достатъчно престижно и безопасно да се подкрепя ГЕРБ, за да му се махне анкетьорът от главата и т.н.). Тези хора нямат дълбоки политически привързаности и убеждения, те дори не са решили да гласуват, не се интересуват от избори и от политика, и най-вероятно няма да отидат до избирателната секция, освен ако други, конюнктурни и също така конформистки мотиви не ги накарат да се задвижат. Имайки предвид тези фактори, можем да предположим, че изказваната днес подкрепа за ГЕРБ е възможно в изборния ден да се получи подкрепа от около 36-39%, посочват от ИМП.

ДПС получава подкрепата на 12,7 % от заявилите, че ще гласуват. Тази партия традиционно показва на избори много по-висок резултат, отколкото дават изследванията. Това се дължи на влиянието й сред ромското малцинство (което остава на места частично непроницаемо за социологически сондажи), както и на влиянието на електората й в чужбина (главно Турция), който не се изследва в проучванията.

Очевидно е, че в тези избори имаме изключително силно представяне и конкуренция между средноголемите партии и коалиции (ББЦ, Реформаторският блок, АБВ, "Атака", Патриотичният фронт) в зоната около и малко над 4-процентната бариера. Ако заявените към 22-27 септември намерения на гласоподавателите се запазят, в следващото Народно събрание биха намерели място 7 или 8 партии и коалиции.

Освен безспорните ГЕРБ, БСП и ДПС, ако съществуващите тенденции се запазят до 5 октомври, най-вероятно това ще бъдат още "България без цензура", Реформаторският блок, АБВ, Патриотичния фронт и "Атака". Напълно е възможно 1 или 2 от тези формации в крайна сметка да не успеят да мобилизират напълно за гласуване деклариращите такава готовност към момента на проучването, в резултат на което да останат под изборната бариера.

Към момента на проучването, "България без цензура" получава подкрепата на 5,8% от заявилите, че ще гласуват, а делът на Реформаторският блок е 5,6 %.

С активна кампания на терен и премерени послания АБВ успява да привлече подкрепата на 5,4% от заявилите, че ще гласуват. Това са главно избиратели с левоцентристка ориентация и колебаещи, които търсят алтернатива на десните партии.

От началото на предизборната кампания почти отписаната за прескачане на бариерата "Атака" бележи нарастване на влиянието си и преди последната решаваща седмица на кампанията получава подкрепата на над 5% от заявилите, че ще гласуват. В този порядък е и подкрепата за коалицията Патриотичен фронт - 5% от заявилите, че ще гласуват.

*Изследването е проведено в периода 22-27 септември, сред 992 пълнолетни жители в 101 гнезда от 28–те области в цялата страна. Методика на извадката: двустепенна гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката. Максимално допустим размер на статистическата грешка при 50% дялове и 95% гаранционна вероятност – 3,2%. (1,4% при 6% дял).  Изпълнител: Институт за модерна политика в сътрудничество с „Неохрон“. Източник на финансиране: Институт за модерна политика. 

Повече подробности можете да прочетете ТУК.