„Подсъзнателна реклама“ - има ли такова нещо?

Висок и красив, американският бизнесмен от средата на 20 век Джеймс А. Викари бил твърдо решен да създаде публичност за себе си и да популяризира бизнеса си. Така, според него, щял да спечели. 

Викари е сочен за организатора на експеримент в Америка, с който е известен и до днес. Опитът му се състоял в това "да проследява броя и на мигванията" на хора в супермаркети. Да следи движението на клепачите им, докато се разхождали покрай рафтовете на магазините. Според Викари, докато били до рафтовете, те започвали да мигат наполовина по-малко спрямо нормалното. Той нарекъл това "подобно на транс" състояние на пазаруващия човек. И заявил, че мигането се увеличава повече от нормалното, когато дойде време за игра - за пазаруване. Това било индикатор за страст. 

Освен с този експеримент, Викари остава известен и с друг, за "подсъзнателна реклама". В свой доклад в Щатите през 1956 г. той разказал, че е монтирал тахистоскоп в киносалон във Форт Лий, Ню Джърси. Апаратът прожектирал написаното послание "Пийте "Кока-Кола" и "Яжте пуканки" на екрана за 1/30 000 от секундата, в т.нар.  25-ти кадър. В доклада си Викари поставил хипотезата, че съобщението било предавано твърде бързо, за да се възприеме от публиката на съзнателно ниво, но подсъзнателно се забелязва и вменява на хората. И че така е могло да се повлияе на повдението им. И наистина, на следващите дни след прожекцията продажбите на кола и пуканки се покачили изключително. Експериментът бил широко огласен, получил публичност в цяла Америка и създал големи притеснения сред хората. Те се запитали, ако е толкова лесно да се промива мозъка им без тяхното знание и разрешение, за какво друго би могла тази техника да се използва и какво би станало, ако попднела в лоши ръце? Например на някоя опонентна световна сила като руснаците. 

САЩ, Великобритания и други държави незабавно въвели законодателна забрана на "подсъзнателната реклама". Експериментът на Викари има принос към възникването на политическа фракция, която се обявила срещу изследванията на човешката мотивация като цяло. 

А истината била, че това бил просто номер за създаване на публичност и нищо друго. След като масовата истерия малко се уталожила, учени се опитали да повторят експеримента на Викари и от резултатите станало ясно, че този вид излагане на съобщения за много кратко няма ефект върху човешкото поведение. Накрая някой от Ню Йорк се сетил и да отскочи до Форт Лий, Ню Джърси. Оказало се, че управителят на киното там не бил чувал за Викари и никога не бил монтирал тахистоскоп. Освен това киносалонът бил твърде малък за броя хора, които Викари посочвал в доклада си. През 1962 г. самият Викари признал, че си измислил цялата тази история, за да може да създаде популярност за бизнеса си. Страхът от "подсъзнателната реклама" обаче остава широко разпространен до днес. 

Откъс от книгата "Анатомия на шарлатанството: Как да мислим различно за рекламата" на Пол Фелдуик, издадена в САЩ през януари 2015 г.