Хърватия поставя препятствия пред пътя на Черна гора към ЕС

Черна гора предприе мерки за решаване на поредица от спорове със съседна Хърватия, които заплашват да осуетят амбицията на страната да стане 28-ият член на Европейския съюз до 2028 г.

Миналата седмица Загреб разпространи сред останалите държави членки на ЕС списък от осем точки с нерешени въпроси, които според хърватската страна трябва да бъдат уредени, преди Черна гора да се присъедини към блока. Повечето от тях са свързани с войните на Балканите през 90-те години, пише Euronews.

„Има въпроси, за които сигнализираме на нашите черногорски съседи от години. През последните две години няма абсолютно никакъв напредък“, заяви хърватският премиер Андрей Пленкович в кулоарите на заседанието на Европейския съвет в четвъртък.

По думите му Хърватия е била „изключително конструктивна“ по време на преговорите за присъединяване на Черна гора. Сред исканията на Загреб е и решаването на спора за учебния кораб „Ядран“. Хърватия твърди, че плавателният съд е трябвало да премине под нейна собственост след разпадането на Югославия, докато Черна гора отхвърля това тълкуване, предава Srpske Novine.

Само миналата седмица обаче черногорският парламент прие закон за защита на историческите обекти. Този ход е опит да бъде изпълнено хърватско искане мемориалната плоча в памет на хърватските жертви от лагера Морин, управляван от Югославската народна армия (ЮНА), да остане непокътната.

Друг спорен въпрос е общински плувен басейн в Котор, който местните власти нарекоха на Зоран Гопчевич - ватерполист, за когото се твърди, че е бил командир на охранителна смяна в лагера Морин.

Черна гора прие и втори закон, който забранява спортни съоръжения да бъдат кръщавани на личности, починали преди по-малко от 40 години. Тъй като текстът има и обратно действие, името на Гопчевич ще трябва да бъде премахнато от басейна. Той умира през 2000 г.

По-сериозен остава спорът около искането на Загреб Черна гора да съдейства за откриването на останките на 14 жертви от войните при разпадането на бивша Югославия. Хърватските граждани не са загинали на територията на Черна гора, а архивът, който може да съдържа необходимата информация, се намира в Белград.

Както Черна гора, така и Хърватия са поискали достъп до архива от Сърбия. Загреб обаче настоява за предоставяне и на информация, която може да бъде установена и без него, тъй като има различни версии за това къде са били отведени жертвите и къде може да се намират останките им.

Хърватия настоява и за обезщетения за семейства, незаконно лишени от собственост по време на конфликтите. Двете държави вече са постигнали съгласие за размера на компенсациите, но продължават преговорите по формулировката на споразумението.

За Загреб последните стъпки на Черна гора са положително начало, но мерките трябва да бъдат приложени на практика, преди спорните въпроси да се считат за окончателно решени. Хърватия иска да избегне наличието на нерешени двустранни проблеми, когато договорът за присъединяване на Черна гора бъде представен за ратификация.

Хърватското правителство е подложено и на вътрешнополитически натиск да покаже, че защитава националните интереси по въпросите, свързани с наследството на югославските войни, за да не стане обект на критики от опозицията.

Тази чувствителност пролича и на последната среща на върха на ЕС, когато Хърватия настоя за премахване на текст от заключенията, в който се предвиждаше до края на годината временното затваряне на всички преговорни глави в преговорите на Черна гора за членство.

Друг нерешен въпрос е границата между двете държави, един от няколкото териториални спора, останали след разпадането на Югославия. Хърватия иска Черна гора да се откаже от идеята за международен арбитраж по сухопътната граница, където спорен остава участък от едва около 200 метра, и да се съсредоточи върху решаването на морската граница.

Очакванията са граничният спор да не се превърне в пречка за разширяването на ЕС. Самата Хърватия продължава да има нерешен граничен спор със Словения, което не попречи на присъединяването ѝ към съюза през 2013 г.

По думите на европейски дипломат Хърватия досега е държала двустранните спорове отделно от техническата част на преговорите и не е блокирала напредъка по отделните глави.

От своя страна Черна гора поддържа по-сдържан тон и работи дискретно за намиране на решение чрез двустранен диалог, добавя дипломатът. Той обаче отбелязва, че политическите сили в страната е трябвало по-категорично да осъдят факта, че председателят на парламента Андрия Мандич изрази съболезнования на сина на осъдения военнопрестъпник Ратко Младич.

Междувременно Германия също се включи в спора, като оказа натиск върху Хърватия да постигне бързо споразумение, вместо да застрашава присъединителния процес на Черна гора.

Берлин се опасява, че ако двустранни исторически спорове започнат да блокират разширяването, това може да има отражение и върху други страни кандидатки за членство.

„Черна гора изпълни всички изисквания. Провеждат се срещи за изготвяне на окончателния договор. Остават няколко по-малки двустранни въпроса, които господин Пленкович също представи, но всички те могат да бъдат решени“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц след заседанието на Европейския съвет.