Как богатите увеличават глобалните вредни емисии, дори когато ги намаляват у дома

ЕС

Най-богатите хора в света подхранват климатичните промени не само чрез закупуване на стоки и използване на енергия, но и чрез инвестирането в активи, който водят до замърсяване, става ясно от ново проучване, цитирано от Блумбърг.

Най-богатият 1% от населението на света е отговорен за 15% от всички емисии, приписвани на потребителите, но ако техният въглероден отпечатък се измерва с активите, които притежават, делът скача до около 40%, установи проучването, проведено от изследователи от Световната лаборатория за неравенство (WIL),

За да изчисли това, лабораторията, която е част от Парижкото училище по икономика и Калифорнийския университет в Бъркли, е разгледала емисиите, генерирани от инвестициите, дяловете в компании и други активи, притежавани от хора по целия свят. С помощта на тази схема емисиите от добива на петрол биха се приписали на собствениците на акциите на петролната компания, дори ако тези собственици се намират на друг континент и не използват енергията, която компанията произвежда.

„Богатството е важно, може би дори повече от потреблението, за разбирането и адресирането на климатичната криза“, посочват изследователите Корнелия Морен и Лукас Шансел в имейл. „Тъй като най-богатите домакинства притежават и контролират капитала, който определя бъдещите емисии, политиката за климата трябва да гледа отвъд данъците върху въглеродните емисии върху потребителите“, добавят те.

Съгласно методологията на WIL, по-голямата част от емисиите, генерирани от най-богатите хора в света, идват от собствеността на активи. В САЩ, Франция и Германия около 75% от емисиите, приписвани на 10% от най-богатите хора, идват от активите, които те притежават. Този дял става по-голям сред най-богатия 1%, като около 90% от емисиите им идват от активи (емисиите на база собственост на активи, изчислени от изследователите, съставляват около 60% от глобалните емисии, защото не включват тези, генерирани от домакинствата, нито от правителствата).

Изследователите са установили, че от емисиите, свързани с активите на най-богатите хора в света, повечето идват от акции, които те притежават, включително акции на петролни компании. В допълнение към това кой е собственик на петролни и газови компании, изследователите са проследили къде оперират някои от тези фирми. Те са открили, че около половината от петролните и газовите находища, държани от шест от големите петролни компании в света, чиито централи са в Европа и Северна Америка, са разпръснати по Глобалния юг.

С други думи, дори когато жителите на най-богатите страни в света използват повече възобновяема енергия у дома, те все още генерират емисии от изкопаеми горива чрез въглеродно интензивните активи, които притежават в чужбина, отбелязват изследователите „Част от техния очевиден климатичен напредък зависи от аутсорсинга на емисии чрез глобалните капиталови пазари“, пишат те.

Голяма част от въглищните мини по света също са собственост на хора, които не са местни. В Субсахарска Африка повече от 30% се контролират поне частично от компании извън района - въпреки че трудно е да се проследи къде се намират собствениците.

Тези открития имат значение за политиката в областта на климата, казват изследователите. Тъй като по-голямата част от емисиите им се генерират чрез притежаване на активи, най-богатите биха могли да ги намалят, без да променят начина си на живот. Проучването също така предполага, че пренасочването на капиталовите потоци от замърсяващите индустрии към повече публични инвестиции е необходимо за постигане на климатичните цели.

„В крайна сметка докладът показва, че декарбонизирането на портфейлите от активи е поне толкова важно, колкото и декарбонизирането на моделите на потребление“, казват изследователите.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Тръмп отново атакува Зеленски: Путин иска мир, но Украйна се нуждае от нов президент
Пет комуникационни навика, които ще накарат хората да ви харесат и запомнят
Времето: От Запад идва значителна облачост с валежи
Започва дългоочакваният ремонт на Дюлинския проход – връзката между Южна България и Северното Черноморие
The Times: Противниците на Инфантино се готвят да номинират Арсен Венгер за президент на ФИФА
Преговорите между Украйна и САЩ в Маями приключиха преждевременно
AI помага на клиентите да ви открият, но това е само половината от битката
Експертът по комуникации Кейти Захария е новият прессекретар на Белия дом
Полицейско разкритие: Банда във Виетнам откраднала и продала за месо 2700 котки
Сбогом на GPS: Квантовите сензори ще се превърнат в следващата основа на навигацията
Jaguar залага бъдещето си на нов електромобил за 130 000 паунда
SOF Connect и Endeavor България стартират The Innovation Terminal - нова отворена иновационна програма на Летище София
Факторите, които превръщат синдрома на самозванеца в професионална суперсила
Жилищната криза тласка Испания към предсрочен вот
Тръмп заяви, че „заплаха“ е накарала САЩ да изтеглят бомбардировачите си от RAF Fairford
Шефът на Porsche съкращава 40% от мениджмънта, за да спаси компанията
Новият Закон за потребителския кредит: регулация, която пази потребителя, а не го изпраща при лихварите
За първи път от 14 г.: Големите синдикати в Италия заедно обявиха общонационална стачка за заплати и жилища
Почина бившият италиански премиер Силвио Берлускони
Турция ще разработи национален аналог на американската система Starlink
Великобритания разположи в Естония дронове камикадзе с обхват над 250 км
Почина изпълнителят на хита „You Are My Lady“
Земетресение разлюля София
Германия ще закупи крилати ракети за масирани удари на бойното поле
Започва изплащането на еднократната помощ от 50 евро за скъпите горива
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа