Полша и Балтийските държави засилват охраната на критичната инфраструктура

Полша, Литва, Латвия и Естония затягат мерките за сигурност около язовири, електроцентрали и газова инфраструктура на фона на нарастващи опасения, че Русия може да организира операция под фалшив флаг, използвайки украински дронове, съобщава Ройтерс.

Миналата седмица Литва предупреди, че Москва може да подготвя подобен сценарий. Полша, Латвия и Естония също изразиха опасения от възможни саботажи, които според тях биха могли да бъдат използвани за проверка на реакцията на НАТО в момент, когато ангажираността на САЩ към Алианса е поставена под въпрос.

Кремъл отхвърли тези твърдения. Говорителят Дмитрий Песков заяви миналия месец, че предупрежденията за тайни руски атаки са „страшни истории“, използвани като оправдание за милитаризация срещу Русия.

Въпреки това четирите държави, които граничат с Русия и вече са откривали украински дронове на своя територия, предприемат допълнителни предпазни мерки.

„Не сме наивни. Виждаме информацията, четем между редовете и си вършим работата“, заяви пред Ройтерс литовският министър на отбраната Робертас Каунас.

По думите му сигурността на критичната инфраструктура се засилва постоянно, като властите поддържат непрекъснат обмен на информация с разузнавателните служби. Миналия месец Литва разположи армията в подкрепа на полицейските сили за охрана на терминала за втечнен природен газ, петролния терминал, ключовата електропреносна връзка с Полша и помпено-акумулиращата водноелектрическа централа „Круонис“.

„Ясно показваме, че при необходимост ще се защитаваме“, подчерта Каунас.

Латвия е увеличила охраната на цялата си критична инфраструктура, включително язовира на река Даугава край Рига и подземното газохранилище „Инчукалнс“.

„Вероятността от хибридна заплаха е по-голяма отпреди“, заяви латвийският премиер Андрис Кулбергс.

Според високопоставен представител на балтийските разузнавателни служби оценките сочат, че руските военни и вътрешни служби могат да планират инсценирана атака срещу инфраструктура в Русия, Полша или балтийските държави с помощта на украински дронове. По думите му подобна операция би могла да бъде извършена само няколко дни след одобрение от руското ръководство, включително президента Владимир Путин.

Основното притеснение не е толкова непосредственият ефект от евентуална атака, а политическият хаос, който тя би могла да предизвика в централата на НАТО в Брюксел, докато съюзниците спорят дали и как да реагират. Друг официален представител от региона обаче е по-предпазлив. Според него множеството предупреждения от съюзническите разузнавателни служби са направили силно впечатление на балтийските държави, но евентуална атака може да се случи „по всяко време – или никога“.

Москва твърди, че Западът редовно обвинява Русия в злонамерени действия без да представя доказателства.

Полската енергийна компания Orlen анализира алтернативни маршрути за внос на природен газ, ако настоящите доставки бъдат прекъснати. Около 80% от природния газ на Полша се доставя чрез терминала за втечнен природен газ в Швиноуйшче на Балтийско море и подводния газопровод от Норвегия. Операторът Gaz-System също работи в режим на повишена готовност.

Междувременно държавната компания Polskie Elektrownie Jądrowe, която изгражда първата атомна електроцентрала на Полша, съобщи, че са се появили фалшиви фирмени документи, чийто произход според първоначалните данни може да е „някъде източно от Полша“.

Компанията работи със специалните служби и полицията, като наблюдава за възможни саботажи и други заплахи около бъдещата строителна площадка. Полският оператор на електропреносната мрежа също е засилил сигурността около електропреносната връзка с Украйна, която помага за стабилизирането на украинската електроенергийна система.

През последните седмици в Европа бяха регистрирани и няколко необичайни инцидента с дронове.

Миналата седмица германските власти откриха дрон с експлозиви на летището Лайпциг/Хале. Германският министър на вътрешните работи Александер Добринт определи случая като хибридна атака, но не посочи извършител. Русия отхвърли предположенията на германски политици и медии, че носи отговорност.

Според директора на полския Център за източни изследвания (OSW) Войчех Конончук обвиненията на Москва, че балтийските държави подпомагат украински атаки срещу Русия, може да подготвят почвата за бъдещи руски действия срещу региона.

По думите му, след като руските сили са затънали във войната в Украйна, а украинските удари по руска енергийна инфраструктура нанасят икономически щети, Москва може да се стреми да си върне инициативата чрез дестабилизиращи действия.

Конончук смята, че подобна стратегия би имала за цел да изпрати послание към Европа, че ако не приеме исканията на Кремъл, рискува по-широка дестабилизация – разчитайки, че съюзниците няма да успеят да постигнат единен и решителен отговор.