Проучване: Заможните колекционери от поколението Z са най-активните купувачи на изкуство

Стереотипите за колекционерите от поколението Z са поставени под съмнение от тазгодишното изследване Survey of Global Collecting на Art Basel и UBS. Според него най-младите участници сред заможните респонденти харчат повече за изкуство от всяка друга възрастова група и демонстрират висока степен на ангажираност с арт света.

Все пак резултатите идват с важна уговорка: става въпрос за малка група изключително богати млади хора, много от които са свързани със семейно богатство. Тяхното поведение не е непременно представително за всички представители на поколението Z. Въпреки това моделът им на потребление може да даде важна представа за бъдещето на пазара на изкуство и за най-младите и най-богатите колекционери, предава The Art Newspaper.

Проучването, изготвено от Arts Economics и неговия основател Клеър Макандрю, обхваща 3100 заможни лица с лично нетно богатство от поне 1 млн. долара, без да се включват недвижими имоти и активи в частни компании. Поколението Z, определено като хора на възраст между 20 и 29 години, представлява едва 9% от анкетираните.

Тези 279 респонденти обаче са били изключително активни. През 2025 г. и първата половина на 2026 г. те отчитат най-високите средни разходи за произведения на изящното изкуство. През 2025 г. средният им разход достига 347 460 долара, което е с 19% повече спрямо предходната година и повече от два пъти над средния разход на която и да е по-възрастна група.

За цялата извадка средният разход за изкуство през 2025 г. е 124 265 долара, което представлява ръст от 13% спрямо 2024 г. Дори само за първата половина на 2026 г. средният разход на поколението Z надхвърля средния им разход за цялата 2025 г. Тези данни противоречат на често изразяваното опасение в сектора, че младите хора губят интерес към колекционирането на изкуство.

„Винаги е интересно, когато тръгнеш с определена представа, а тя бъде напълно опровергана“, казва Макандрю пред The Art Newspaper.

Броят на закупените произведения е сходен между различните поколения, което подсказва, че по-високите разходи на поколението Z се дължат основно на покупката на по-скъпи творби. Според доклада само 1% от анкетираните са купили произведение на стойност над 1 млн. долара през 2025 г. и първата половина на 2026 г., като почти половината от тези купувачи са представители на поколението Z.

От младите колекционери 13% съобщават, че са похарчили над 1 млн. долара за изкуство само през първата половина на 2026 г., в сравнение с едва 3% от всички респонденти.

„Много хора твърдят, че младите колекционери не са достатъчно ангажирани, че не се интересуват истински от изкуство и че харчат парите си за други неща. Това проучване обаче показва съвсем различна картина. Те са сред най-ангажираните групи, а нивата на разходите им са впечатляващи“, посочва Макандрю.

Важно е да се подчертае, че тези млади колекционери са далеч от образа на средностатистическия двайсет и няколко годишен посетител на галерийно откриване. Семейното богатство и влияние играят ключова роля в тяхното колекционерско развитие.

Докато 15% от всички участници заявяват, че богатството им идва основно от семейни източници, при поколението Z този дял достига 37%. Освен това 40% от младите колекционери посочват, че семейството им е повлияло да започнат да колекционират, спрямо 28% при всички участници.

Тази разлика е особено важна на фона на т.нар. „Голям трансфер на богатство“ (Great Wealth Transfer). Според оценките на UBS през следващите 20 до 25 години по света ще бъдат прехвърлени над 83 трилиона долара, като близо 90% от тази сума ще премине към по-младите поколения.

Същевременно богатите колекционери стават все по-важни за пазара на изкуство в условията на нарастващо неравенство. През 2025 г. милионерите представляват едва 1,5% от възрастното население на света, но контролират 48% от глобалното богатство, спрямо 44% през 2019 г. и под 40% през 2010 г.

Бейби бумъри и зумъри в арт средите

Колекционерите от поколението Z не са откъснати от присъствените събития в света на изкуството. Най-много арт събития посещават бейби бумърите, следвани от поколението Z, докато милениалите посещават най-малко. Според данните жените и представителите на поколението Z посещават средно почти по едно събитие седмично през 2025 и 2026 г.

Айда Валдес, основател на платформата Mad54, която организира изложби, насърчава нови колекционери и подкрепя изгряващи художници, особено от латиноамерикански произход, потвърждава тази висока ангажираност.

„Те наистина се интересуват от изграждането на общност и също така се стремят да привличат свои връстници към колекционирането на изкуство. Колекционерите от поколението Z са много по-ангажирани със социалния аспект на колекционирането“, казва Валдес.

Проучването отчита и по-широка промяна в отношението към риска. След като делът на колекционерите, купуващи произведения на непознати за тях художници, достига петгодишен връх от 66% през 2025 г., през 2026 г. той пада до 45%, което е най-ниското ниво за последните пет години.

Според Arts Economics това е знак за по-голяма предпазливост и ориентация към утвърдени имена. Поколението Z обаче остава по-отворено към откриването на нови таланти. Над половината (56%) от младите колекционери са купили произведение на непознат художник в рамките на изследвания период, спрямо 36% при бейби бумърите.

Все по-често колекционерите купуват и извън традиционните пазарни канали. В тазгодишното проучване 69% от анкетираните заявяват, че са купували директно от художници, което е с 6 процентни пункта повече спрямо предишното изследване и над два пъти повече спрямо нивата от 2024 г.

Почти половината (48%) са купували директно от ателиетата на художниците, 40% са поръчвали произведения по задание, а 38% са осъществили покупка чрез Instagram. Директните продажби от художници формират 19% от общите разходи на колекционерите.

Въпреки това галериите остават основният канал за навлизане на пазара. Общо 87% от колекционерите са закупили произведение чрез дилър или галерия през разглеждания период, като 75% са купували директно, а 62% чрез арт панаири.

Любопитно е, че две трети от колекционерите, които предпочитат дилъри, избират дистанционна комуникация чрез уебсайтове, телефон, имейл или Instagram, вместо посещение на физическо пространство.

Според Макандрю това е важен показател, който галеристите трябва да имат предвид:

„Често подценяваме по-меките качествени данни за предпочитанията, мотивацията и нагласите на хората, но именно те нерядко са сред най-важните.“