Ледените масиви на Антарктида се срутват по-бързо от очакваното, но има неочакван обрат
С покачването на температурите плаващите ледени шелфове, които помагат за задържането на масивната ледена покривка на Антарктида на място, се топят и разпадат с рекордни темпове. С изчезването на тези защитни бариери се разкриват извисяващи се стени от плътен лед. Дали тези ледени масиви ще останат изправени или ще се срутят, може да изиграе решаваща роля за бъдещата загуба на лед в Антарктида и за приноса ѝ към покачването на световното морско равнище.
В продължение на години учените смятаха, че ледените масиви стават нестабилни, щом надхвърлят 100 метра височина – приблизително колкото Статуята на свободата. Според тази теория твърде високият леден масив се срутва под собствената си тежест, разкривайки още по-висока ледена стена по-навътре в сушата. Тази нова стена след това също пада, което потенциално предизвиква верижна реакция и кара ледената покривка да отстъпва бързо.
Ново изследване на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Океанографския институт Уудс Хоул (WHOI) обаче оспорва това дългогодишно схващане. Откритията показват, че съдбата на един антарктически леден масив зависи от много повече фактори, отколкото само от неговата височина, и че дори драматичните срутвания не водят непременно до неудържимо отстъпление, предава Science Daily.
Публикувано в списание Science, проучването анализира сателитни наблюдения на над 15 000 антарктически ледени масива, събирани в продължение на четири години. Изследователите откриват изненадваща закономерност: когато масивите се срутват, понякога те отстъпват много по-бързо, отколкото предвиждат съществуващите модели. Но вместо да продължат да се разпадат, засегнатите ледници скоро се стабилизират.
„Открихме, че когато масивите отстъпваха, те го правеха по-бързо от моделираното досега, което би означавало по-голяма загуба на лед и по-голям принос към покачването на морското равнище“, казва авторът на изследването Каролайн Нийдъл, докторант в съвместната програма на MIT и WHOI. „Но тъй като установихме, че отстъплението е краткотрайно и всички ледници в крайна сметка се стабилизират, това предполага, че нещата няма да бъдат толкова лоши. Не наблюдаваме този неконтролируем ефект.“
Съавтори на изследването са Катрин Уокър, асистент-изследовател в WHOI, и Джереми Басис, доцент в Мичиганския университет.
Защо учените очакваха ледените масиви на Антарктида да се срутят
Възможността за неконтролируемо срутване на ледените масиви се описва от теория, наречена нестабилност на морските ледени клифове (MICI). Според нея, когато открита ледена стена достигне критична височина, собствената ѝ тежест я прави структурно нестабилна. Ако масивът падне и разкрие още по-висока стена зад себе си, процесът може да се повтори и постепенно да „изяде“ антарктическата ледена покривка.
Предишни проучвания изследваха тази възможност основно чрез компютърни модели. Учените използваха физичните свойства на леда, за да изчислят как би трябвало да се държат огромните замръзнали стени, след което сравняваха тези изчисления с ограничен брой наблюдения от Антарктида. Тези проучвания сочеха, че ледени масиви, по-високи от приблизително 100 метра, са особено уязвими на срутване.
„Прогнозните модели на ледените покривки, използвани досега за представяне на нестабилността на ледените масиви, вземат предвид единствено височината им“, отбелязва Нийдъл. „Това е единствената променлива, която има значение. И щом височината достигне критичния праг – обикновено 100 метра – това би трябвало да отключи този неконтролируем ефект на отстъпление.“
Нийдъл и колегите ѝ решават да проверят тези прогнози спрямо много по-голям набор от реални измервания. Те си поставят за цел да установят колко високи всъщност стават ледените масиви на Антарктида и дали срутването им неизменно предизвиква разрушителните верижни реакции, предсказани от моделите.
Сателитите разкриват изненадваща стабилност
За целите на проучването изследователите се обръщат към сателита на НАСА ICESat-2 (Ice, Cloud, and Land Elevation Satellite-2). Този космически апарат многократно прелита над полярните региони на Земята, използвайки лазерен инструмент (алтиметър), за да измерва височините с изключителна прецизност. Наблюденията му проследяват височината на ледниците, ледените покривки и морския лед, както и нивото на океана в и около Антарктида.
Екипът анализира измервания, събрани между 2019 и 2023 г., като изследва над 15 000 ледени масива на тримесечни интервали. Повечето от тях се оказват много по-ниски от височината, считана за опасна в по-ранните модели. Средният масив е висок приблизително 30 метра, макар че малък брой надхвърлят предложения праг на нестабилност от 100 метра.
Изследователите търсят и характеристики, които биха могли да обяснят защо някои масиви остават стабилни, докато други отстъпват.
Една важна следа идва от натрошения лед, натрупващ се пред самите ледени стени. Известен като меланж (mélange), този материал представлява кишава смес от морски лед и фрагменти от айсберги. Масивите, които остават относително неподвижни, обикновено имат по-дебели натрупвания от меланж, което подсказва, че тези ледени отломки помагат за подпирането на извисяващите се ледени стени.
„Измерихме височината на меланжа и установихме, че по-високите ледени масиви имат по-дебел слой меланж, което може да действа като вграден стабилизиращ ефект“, обяснява Нийдъл.
Заобикалящата морска вода осигурява друг възможен източник на стабилност. Наблюденията показват, че по-дълбоката вода може да упражнява по-голямо поддържащо налягане върху ледения масив, помагайки за противодействие на силите, които иначе биха го накарали да се срути.
Взети заедно, тези констатации показват, че стабилността на антарктическите ледени масиви не може да се предвиди само по тяхната височина. Условията във водата около леда също определят дали един масив ще остане изправен.
Най-високите ледени масиви на Антарктида се срутват, а след това се стабилизират
„След като направихме този глобален анализ, си казахме: добре, нека се фокусираме върху най-високите ледени масиви и да видим как се държат те“, казва Нийдъл.
Изследователите избират четири места около Антарктида, където сателитите са регистрирали едни от най-високите ледени масиви. Всеки от тях е с височина около 100 метра, като най-високият достига 127 метра. След това екипът реконструира как тези масиви са се променяли на тримесечни интервали през четиригодишния период на проучването.
Първоначално резултатите изглеждат така, сякаш подкрепят идеята, че изключително високите масиви са нестабилни. Тези гигантски стени наистина се срутват, а ледниците зад тях отстъпват със скорости, значително по-високи от предвидените от съществуващите модели MICI.
„Но това отстъпление беше краткотрайно“, отбелязва Нийдъл.
Вместо да отстъпват по-навътре в сушата в непрекъсната серия от срутвания, ледниците се стабилизират и в крайна сметка отново започват да напредват към океана.
„Наблюдава се това бързо отстъпление, прекъсвано от периоди на стабилизация“, казва Нийдъл. „Това беше озадачаващо за нас. Тогава си помислихме: трябва да разгледаме всички фактори, които влияят върху височината на ледения масив.“
Неочакваният модел подсказва, че някакви пренебрегвани досега физични процеси прекъсват срутването, преди то да се превърне в устойчива верижна реакция.
Скритите хребети под леда действат като естествени „легнали полицаи“
За да разбере какво спира отстъплението, екипът изследва релефа на земята под ледената покривка на Антарктида. Този подледников терен, известен като топография на леглото (bed topography), може силно да повлияе на височината и стабилността на леда над него. Когато земята е сравнително равна, видимият наклон на леда отразява по-точно дебелината на самия лед. Но когато теренът се издига в хребет или възвишение, ледът, лежащ върху тази по-висока земя, е по-тънък, отколкото би могло да се предположи по общата му надморска височина.
Тези скрити възвишения могат да функционират като естествени „легнали полицаи“. Намалявайки дебелината на леда над тях, те правят откритите ледени масиви по-ниски и по-малко уязвими на срутване.
Когато учените сравняват местоположенията на стабилизиращите се ледени масиви с измерванията на подледниковия терен на Антарктида, те установяват, че масивите често спират да отстъпват там, където земята под тях се издига.
Изследователите идентифицират и друг важен процес. По-високите ледени масиви са склонни да „изтъняват“ по-бързо, докато се срутват. Вместо да останат извисяващи се нестабилни стени, те бързо се смаляват до по-ниски масиви, които са по-способни да устоят на по-нататъшно разрушаване. Тези ефекти помагат да се обясни защо изследователите наблюдават бърза първоначална загуба на лед, последвана от периоди на стабилност, вместо непрекъснатото отстъпление, очаквано от по-ранните модели.
Какво означава откритието за бъдещото покачване на морското равнище
Откритията могат да помогнат на учените да подобрят прогнозите си за това как ледената покривка на Антарктида ще реагира на продължаващото затопляне.
Въпреки че изследователите наблюдават някои ледени масиви да се срутват по-бързо от очакваното, бързото отстъпление е временно в изследваните от тях райони. Това оспорва предположението, че преминаването на определен праг на височина неизбежно води до неконтролируем срив.
Резултатите не означават, че ледената покривка на Антарктида е защитена от по-нататъшни загуби. Вместо това те разкриват, че прогнозирането на нейното бъдеще изисква отчитане на няколко взаимодействащи си фактора, включително формата на земята под леда, скоростта, с която ледът изтънява, дълбочината на заобикалящата вода и стабилизиращия ефект на натрошения лед.
„Вече знаем какво да търсим“, казва Нийдъл. „Наистина трябва да познаваме топографията на подледниковото легло и скоростта на изтъняване на леда, за да изчислим правилно нестабилността на ледените масиви, защото тази стойност има огромно значение в контекста на прогнозирането на покачването на морското равнище.“
Чрез включването на тези допълнителни процеси в моделите на ледените покривки учените може да успеят да изготвят по-надеждни оценки за бъдещия принос на Антарктида към глобалното покачване на морското равнище.
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.