"Таномоши": солидарната инвестиционна система, която засили японската миграция

"Единството е сила", е западната поговорка, която най-добре описва метода "Таномоши". Става въпрос за солидарна инвестиционна система, възникнала в Япония през 12 век и която до ден днешен е засилила мобилизацията на милиони японци, потърсили нови хоризонти в света. Японската солидарна икономика имаше най-голяма сила в Перу през 19-и век и първите десетилетия на 20-и.

От 1873 г. Перу и Япония установяват дълбоки дипломатически отношения. Години по-късно, преди Втората световна война, тази общност от японци, наречена "Nikkei" или "Nipoperuanos", вече представлява повече от 25 000 души, превръщайки се в една от основните чуждестранни общности в страната на Андите. Днес те наброяват повече от 100 000 души, пише elEconomista.es. 

В началото на миналия век, по време на тези миграционни процеси, първите японци, пристигнали в латиноамериканската страна, разбират, че най-добрият начин за проспериране в нея е чрез взаимна подкрепа. С тях идва и "Tanomoshi", особен метод на колективна икономика, произхождащ от Япония, който им позволявал да се подкрепят взаимно.

Според професор Алберто Токеши от университета в Лима разказва за BBC, че това е "институционална версия на западната поговорка, че съюзът прави силата, което им позволява да се изправят пред общи проблеми, с които са се сблъсквали като мигранти и се е превърнала в ключов инструмент за растежа на японската общност в Перу. 

Днес общността "nikkei", съставена от повече от 100 000 души, е съществена част от Перу и има голямо политическо, културно и гастрономическо влияние (пример за това, бившият президент Алберто Фухимори или писатели като Хосе Уатанабе и Аугусто Хига). От своя страна "Таномоши" все още присъства, въпреки че няма много общо с оригиналната система, без която може би много от тези мигранти не биха успели да сбъднат своята перуанска мечта.

"Таномоши" като колективна икономика 

За да разберем тази система, трябва да започнем с етимологията на думата. Терминът "Таномоши" идва от корена "tanomu", който в превода си на испански означава "да поискам помощ" и се отнася до система, която "преследва взаимна помощ в полза на всички участници" и се основава на солидарния икономически принос на всички тях.

В началото на тази система всеки човек периодично е внасял сума пари в рамките на възможностите си и натрупаната сума е била доставяна на организатор, който винаги е бил някой познат и доверен от всички тях, който с тези пари се е изправял пред някои непредвидени обстоятелства, обяснява BBC.

След този първи път и с договорената периодичност се е решавало при изтичането на всеки установен период кой ще бъде получателят на помощта този път. "Почти винаги се е решавало въз основа на това кой е в ситуация на по-голяма спешност или нужда", обяснява Алберто Токеши.

Идеята била всички участници в тази японска система поне веднъж да получат целия фонд и така да могат да се възползват от помощта на емигриралите си сънародници.

"Таномоши" днес 

Постепенно системата се развивала към по-традиционна инвестиционна формула и ставала все по-сложна. Започват да се изготвят устав и правила за работа и малко по малко мотивът за печалба започва да надделява, уточняват британските медии.

Била открита модалност, при която се провежда аукцион, при който този, който взема фонда, е този, който предлага най-висока лихва на останалите участници.

В момента има финансови институции, които ги предлагат като инвестиционни продукти. Въпреки че някои потомци на онези първи мигранти от Окинава не гледат с добри очи на тази концепция.

В този ред на мисли Алберто Токеши потвърждава, че съвременният "Таномоши" е изкривен в своята същност и "критериите за солидарност и спешност на участниците вече изобщо не се взимат предвид, а има значение само кой се съгласява да плати най-високата сума на допълнителния бонус" .

Във всеки случай, с институцията на "Таномоши", така наречените "nikkei" успяха да се установят и консолидират позицията си в Перу, полагайки основите на това, което днес е просперираща общност, оставила своя отпечатък върху политиката, икономиката, културата и гастрономията на страната.