Бавното е бързо

Повечето от нас вярват, че бързото вземане на решение е решаващо за успеха. И съвсем естествено, фокусирайки се върху скоростта, често забравят да слушат, подценяват значението на дискусиите и не уважават различните мнения. Искаме ли да подхранваме култура, която непрекъснато ни притиска да прибързваме?

Осъзнах тези свои притеснения, когато преди година прочетох статия в един индийски вестник за борбата на племето Донгрия Конд. То живее в планината Ниямгири, смята я за свещена и  се противопоставяше на плановете на компанията “Бритиш майнинг” да добива боксит от нея. Хълмовете представляват уникална екосистема, която дава живот на много растения, включително и на 20 вида орхидеи. Битката на племето завърши с победа, то успя да спре проекта. Индийското правителство отказа да даде разрешително за добив, за да опази околната среда.

Сблъсъкът между мощната мултинационална компания и 1453-мата потърпевши доведе до истински дебат за развитието на Индия. Не вземам страна по проблема. Това, което привлече вниманието ми към този казус е, поуката че трябва да бъдем отворени към гледната точка на другия.

След посещението си намясто журналистът пишеше, че има повече въпроси, отколкото отговори. Истината е, че малцина днес се опитват да представят всички гледни точки към един проблем и да оставят другите да четат, мислят и дебатират. Често получаваме мненията наготово и най- тъжното е, че най-шумните доминират над останалите.

За да разберем по-добре хората от племето Донгрия, Конд трябваше повече да слушаме, отколкото да говорим по темата. Знам, че не разбирам напълно сложността на ситуацията и затова искам да науча повече чрез дискусиите и дебатите, които се надявам да предизвикам.

Ако забравим за различните си позиции и се фокусираме върху начините за сближаване на нашите идеи, ние ще се развиваме по-бързо. Ще вървим уверено напред, с малки стъпки, концентрирайки се върху действия, които се подкрепят от всички.

Като уважаваме алтернативните гледни точки (някои от които в началото изглеждат нелогични) ще сближим различните виждания. Това може не само да промени нашето мнение, но и решенията, които ще вземем.

Както предизвикателствата, свързани с развитието, така и повечето управленски въпроси са сложни и имат дълбоки емоционални корени. Планината Ниямгири е нещо като символ на повечето ситуации, с които ние мениджърите се справяме. Скоростта е важна, но ако можем да спрем за момент, ще чуем как бие сърцето ни и ще вземем решения, които хората после ще приложат два пъти по-бързо.

Така че защо не намалим темпото при вземане на решения? И да действаме бързо след като сме постигнали консенсус.

Винийт Наяр, главен изпълнителен директор на „Ейч Си Ел Технолоджис”. Текстът е публикуван в списание „Мениджър”