Защо никой не се интересуваше от наркозависимостта на Филип Хофман, докато тя не го уби?

Много изводи можем да си направим за западния шоубизнес от факта, че когато Филип Сиймур Хофман призна миналото лято, че е бил в болница заради тежък проблем с наркотиците, всички просто се обърнаха на другата страна.

Хофман от години не криеше, че води тежка борба със зависимостта си към хероина, започнала още в ранната му младост. Той казваше: „Изчистих се за първи път, когато бях на 22 години. Паникьосваш се... Аз се паникьосвам през целия си живот.“

За съжаление, никой друг не се паникьоса от историята, че още един актьор влиза и излиза от омагьосания кръг на зависимостите. Тази тема стана толкова обикновена, че на никого не направи впечатление дори когато един привидно трезв, интелигентен, уважаван 46-годишен професионалист и носител на Оскар, който нямаше склонност към безспирните купони, сигнализира, че се намира в същия капан.

Новинарските статии за звезди, които вземат наркотици, обикновено са кратки, скандални и насочени към модерните млади лица, и то не за да обърнат внимание към тежестта на проблема със зависимостите. Така например миналата седмица токсикологичната експертиза разкри, че Джъстин Бийбър е шофирал под влиянието на наркотици. Светът обаче не научи това. Ние разбрахме за онлайн петицията, с която американски граждани поискаха младият канадец да бъде депортиран от САЩ. И че изглежда добре на снимките от затвора.

Истории като тази на Бийбър или на Линдзи Лоън обаче са само върха на един много голям айсберг. Те са толкова обичайни, дори изтъркани, че хората сякаш развиха имунна защита срещу тях. Актьорите-наркомани не са нещо ново – от Ерол Флин до Чарли Шийн, ние свикнахме да се разсейваме и забавляваме с отзвука от техния бърз живот и техните унизителни падения.

Важното днес обаче не е, че наркотиците се превърнаха в норма, а че моралната стигма да си зависим от твърди наркотици (стига да си част от шоубизнеса) стана невероятно хлабава. Невероятно лесен стана и достъпът до опасни медикаменти, включително такива, които може да се набавят с рецепта от аптеката. Въпреки че станаха причина за смъртта на Хийт Леджър само преди няколко години и вероятно имат значение и в трагичната гибел на Хофман преди два дни.

Спокойното отношение към наркотиците личи и в тазгодишната надпревара за Оскарите. Два от филмите – фаворити за златистите статуетки, третират тази тема. Но докато в „Клубът на купувачите от Далас“ се разказва за ХИВ-позитивен мъж, който търгува с лекарства, нелегални в Америка, „Вълкът от Уолстрийт“ на Мартин Скорсезе рисува културата на дрогата във висшия финансов сектор и представя в бляскава светлина живота на участниците в нея. Това предизвика възмущението на актрисата Кристина Макдауъл – дъщерята на един истински „вълк от Уолстрийт“ - осъдения за финансови измами Том Прусалис, която изпрати отворено писмо до създателите на филма.

„И все пак вие го славословите [начина на живот на Джордан Белфор от филма] – вие, които се наричате либерали. Ти беше отличен за великолепната си кариера и за влиянието си върху културата от Центъра „Кенеди“, Марти [Скорсезе]. А ти караш Хонда хибрид, Лео [Ди Каприо]. Помислихте ли за културното послание, което ще изпратите, когато решихте да направите този филм?“

И все пак най-интересното е как филмът на Скорсезе улавя духа на момента, в който за повечето хора дебат за моралността на наркотиците вече не съществува. Те станаха част от живота, част от успеха, част от очаквания образ на кинозвездите и на големите банкери.

Днес е новина, когато някой излезе и каже, че не взема наркотици, както направи наскоро Ди Каприо. Не се е променил обаче фактът, че за някои борбата със зависимостите е на живот и смърт и изходът не е винаги в полза на живота. Както се случи с Филип Сиймур Хофман.

Някои изразиха изненада, че Хофман, който изглеждаше толкова спокоен и ерудиран при публичните си показвания, е бил наркоман. Тази изненада е единствено демонстрация на пълно незнание за това колко приемлива е наркоманията в Холивуд. И докато няма да бъде вярно, ако кажем, че всички се друсат, тази практика е толкова широко разпространена, че никой не се изненадва, когато чуе за звезда, която взема наркотици. Защо тогава всички се изненадаха, когато една звезда почина от това?

По материали от в. „Индипендънт“