Македония и Гърция влязоха в нови пререкания за името

Скопие и Атина започнаха нов тур от спорове за името Македония. Този път повод е, че Македония поема на ротационен принцип председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа под името „македонско председателство 2010”. Гърция реагира отрицателно. Както е известно, Атина оспорва правото на бившата югорепублика да се нарича Македония. Гръцката позиция е, че така се нарича регион, който влиза в територията на поне 3 държави. По настояване на Атина в международните организации страната се нарича БЮРМ - Бивша югославска република Македония.

Гърция трябва да се изправи пред реалността и да признае, че съществуват македонска нация и македонска държава, заяви днес  македонският президент Георге Иванов. „Съветът на Европа има принципи, според които функционира като международна организация. Ние като председателстваща страна ще направим всички възможно да дадем свои принос към реформите в Съвета, а това, че някоя страна членка иска да оспорва, е нейно право”, каза президентът.

„Гърция навлиза в забранена зона на индивидуалните и националните чувства на гражданите на Македония”, коментира министърът на външните работи на Македония Антонио Милошоски. „Като са против това име на председателството, показват, че техният натиск не приключва само по отношение на конституционното име на Македония, а отиват по-далеч - навлизат в забранената зона на индивидуални и национални права на самоопределение и езикова идентичност”, заяви Милошоски. Думата „македонски” е идентичният код и част от културата и традицията на Македония, добави той.

Заради спора за името Македония не може да стане член на НАТО и да започне преговори за присъединяване към ЕС. Евроатлантическата интерграция на Македония е важно за инвестиционния климат и за сигурността на Балканите.

И гърците "яхнаха” Буцефал----------------

Заради страх, че Македония би могла да присвои образа и делото на Александър Македонски, през последните години в Гърция се чувства подчертана необходимост от поставяне на негови паметници, пише  македонският вестник ”Време”, цитиран от българската агенция "Фокус". Според историци Атина е променила отношението си към Александър Македонски веднага след като Македония стана независима държава. Преди това не е бил наричан толкова често Македонски, а Велики. В началото на 90-те години на миналия век Гърция е променила имена на улици, летища и държавни институции.

„Най-новата инициатива да бъде поставен паметник на Александър Македонски в Атина е на лидера на партия "Лаос" Георгиос Карадзаферис. С идеята да изпревари властите в Скопие, които искат да поставят паметник в центъра на града, е поръчал със собствени средства шестметров паметник на Александър Македонски, качен на кон, с вдигната ръка в знак на победа”, коментира „Време”.