Най-скромният президент в света

Масово схващане е, че животът на политическата върхушка се различава значително по стандарта и възможностите си в сравнение с този на обикновените хора. Историята на поне един президент в света обаче прави изключение. Дори доста впечатлява. Става дума за държавния глава на Уругвай. За неговия бит и ежедневие разказва BBC.

Той живее в скромните условия на обикновена ферма и дарява по-голямата част от заплащането си. 77-годишният Хосе Мухика обитава къща, чиято пералня се намира извън нея. Водата за прането идва от кладенец в двора, обрасъл с плевели. Само двама полицаи го охраняват, както и Мануела – трикрако куче. Това е уникалната „резиденция”, която си е избрал.

Мухика се отказва от луксозната къща, която уругвайската държава предоставя на лидерите си и заживява във фермата със съпругата си. До нея се стига по черен път. „Може да изглеждам луд и ексцентричен възрастен човек, но това е свободен избор”, коментира той.

В свободното си време президентът и жена му работят във фермата си – отглеждат цветя. Той води този суров начин на живот, като същевременно дарява 90% от месечната си заплата на стойност около 12 хил. долара на благотворително дружество. Това всъщност го прави най-бедният президент в света. „Живял съм по този начин през по-голямата част от живота си”, казва той. „Мога да живея само с това, което имам.”

Благотворителната му помощ подпомага бедни хора и предприемачи, които желаят да стартират малък бизнес. След като дарява парите той получава грубо около средната работна заплата в Уругвай – 775 долара месечно. През 2010 г. посочва в годишната си данъчна декларация, че богатството му възлиза на 1800 долара – толкова струва неговият Volkswagen Beetle модел 1987 г. Тази година той дарява половината от собствеността си – земя, трактори и една къща. Те струват общо около 215 хил. долара.

Мухика е избран за държавен глава на Уругвай през 2009 г. Той прекарва 60-те и 70-те години като активен борец в редиците на уругвайските партизани по това време – група, която вдъхновява кубинската революция. Прострелван е 6 пъти. Прекарва 14 години в затвора. Повечето от тях изживява в много сурови условия за живот и в изолация, докато е освободен през 1985 г., когато Уругвай се връща към демокрацията. По думите му повечето от световните лидери страдат от „сляпа идея-фикс да постигнат растеж и потребление, сякаш противното би означавало края на света”.