Японският синдром

Ако се намирате в САЩ или Западна Европа сред икономическа нищета и политическа парализа, запомнете: винаги може да бъде и по-зле! Можеше да сте в Япония например.

Япония изпита сегашните неволи на Западния свят през последните 20 години, когато „икономическият балон” се спука в началото на 1990г. Сегашният премиер на страната Йошихико Нода от Декратическата партия на Япония е третият министър-председател в рамките на един мандат, тъй като партията дойде на власт само преди две години. Китай измести Япония от второто място в световната икономическа ранглиста миналата година. Островната държава отново потъна в рецесия след разрушителното земетресение и последвалото цунами през месец Март. Ситуацията е толкова страшна, че в момента Япония се използва като „мръсна” дума в икономически аспект, синоним за вечно неразположение и разпад.

Запада също страда от този продължителен спад в икономиката. Докато политиците се бавят и заяждат един с друг, все повече гласове се надигат с въпроса: Изправени ли са САЩ и Европа пред същото бъдеще? Такава съдба, разбира се, не е неизбежна. Японците има на какво да научат Запада и по-точно на това как се предотвратява икономически упадък.

Първото и най-важно - да не се допуска миналото да управлява бъдещето. Един от най-големите проблеми на Япония беше отказът да признае, че икономическата й система се срина. До 90-те години на 20 век японският модел, при който правителството направлява държавата като я ориентира към износа, което неизменно я прави зависима и от производството, губи връзката с променящата се глобална икономика, където други азиатски страни започнаха да наваксват и да се конкурират с японската доминация в основни индустрии. Политиците в Токио все още се придържат към този модел и днес. Западът също рискува подобна липса на гъвкавост. Европейците също са привързани към своята социално ориентирана държавна система, въпреки че ги заравя в дългове. САЩ са толкова отдадени на своята версия за свободен пазар, че Вашингтон не може да изгради така необходимата инфраструктура, заради публичната антипатия към държавната намеса. Признанието, че новите реалности изискват нови идеи е значителна стъпка към избягването на стагнация като тази в Япония.

Достигайки до този извод Запада трябва да вземе още една поука от Япония: икономическите проблеми могат да бъдат структурни, а не просто циклични. Бюрократите в Токио все пак са се надявали, че малко повече пари в брой или фискални разходи най-накрая ще върнат Япония към добрите стари дни. Причината за това никога да не успеят, е че правителството отказваше да се обърне към сериозните структурни проблеми пречещи на растежа. Прекомерната регулация възпрепятства предприемачеството и конкуренцията. Политиците не направиха необходимото, за да насърчат потребителите и спестовниците да потребяват повече. В крайна сметка Япония завърши с опасно висок размер на национален дълг, по-висок даже от този на Гърция.

САЩ и Европа може би са изправен пред същата ситуация. Операцията на Федералния Резерв „Туист” за стимулиране на икономиката ще има ограничено въздействие, освен ако не се решават основните проблеми. Това означава по-разумно преструктуриране на ипотечните кредити с цел да се възстанови имотния пазар и да се извърши обширно преквалифициране на безработните. Еврозоната междувременно трябва да предприеме реформа, с която да се съборят все още съществуващите  национални бариери, за да се формира истински съвместен пазар, поощряващ растежа.

И САЩ, и Европа трябва да разберат, че глобализацията е ключа към тяхното възстановяване – нещо, което Япония така и не осъзна. Докато останалата част от Азия успя да се интегрира, Япония остана резистентна към чуждото влияние и по-голямата либерализация на пазара поради страховете, че дадени отрасли като земеделието може да пострадат. По този начин страната страда от недостатъка на глобализация. Индустрията „хлътна” надолу и се изравни с тези на по-изостаналите си съседи. Държавата не успя да се възползва от предимствата на по-ниските цени, които щяха да стимулират разходите на потребителите. САЩ със своя антипазарен манталитет, можеха да попаднат в подобен капан. Ето защо добрата новина е, че Конгреса одобри споразуменията за свободна търговия с Южна Корея, Колумбия и Панама, в началото на октомври, след дълги години на политическа нерешителност.

Всъщност, лидерството е от решаващо значение. Най-важният урок, който Япония може да даде на света е какви са опасностите от отлагането. След като японските политици отхвърляха възможност след възможност да променят курса на страната към по-добро, нейните проблеми се задълбочиха и опциите им за решаване се стесниха до минимум. Политическата стагнация обхванала САЩ и Европа също може да забави важни решения, които трябва да бъдат взети. Това ще направи цената на реформата още по-болезнена заедно с ограничаването на гъвкавостта, която правителствата трябва да наложат.

Запада също като Япония „рита кутийката от сок надолу по пътя”. Европа все още се опитва да опровергае слабостта на банковия си сектор, но безуспешно. Същата грешка допусна и Япония по време на финансовата криза през 1990г. Докато държавата успя да стабилизира банките, щетите вече бяха нанесени. Това, на което ни научи Япония е важността на политическата воля. Без нея, САЩ и Европа могат да се превърнат в японския еквивалент на Изтока.

Майкъл Шуман за сп.”Тайм”