След няколко години на трусове и размествания регионалните икономики в България се развиват неравномерно, като някои по-слабо развити области отбелязват ръст, но структурните проблеми и липсата на инвестиции остават пречка за сближаването им с водещите икономически центрове. София запазва доминиращата си роля в националния брутен вътрешен продукт (БВП), традиционно Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора също се открояват с икономическа активност. Инвестициите нарастват в почти всички региони, като по-слабите икономики бележат значителен ръст, но устойчивостта на тази тенденция зависи от дългосрочни политики и подкрепа за бизнеса. Пазарът на труда остава разделен – докато в най-развитите области има недостиг на кадри, в по-слабите региони безработицата остава висока, което води до значителни разлики в доходите и стандарта на живот.

Ръст, но неравномерен

Събитията от последните няколко години промениха регионалната икономическа картина – от една страна, по линия на промените в туристическите потоци, от друга, заради разнопосочната динамика в селското стопанство, оръжейните пазари и други отрасли, засегнати пряко от войната в Украйна. По последни данни София възстановява своя дял от 43% в националния БВП, което я утвърждава като водещ икономически център на страната. Докато столицата запазва значителния си принос към националната икономика, в последните години растежът е по-забележим в някои по-слабо развити области. Това показва известна икономическа динамика извън София, но като цяло регионалните различия остават значителни. Въпреки позитивната тенденция за някои области структурните проблеми, липсата на инвестиции и забавянето на реформи в регионалното развитие продължават да бъдат основни предизвикателства. Без целенасочени политики за подобряване на инфраструктурата, образованието и бизнес средата в по-слабо развитите региони процесът на сближаване между тях и водещите икономически центрове ще остане бавен и несигурен.

София остава номинално най-голямата регионална икономика с над 79 млрд. лв. БВП, като значително изпреварва останалите области. Пловдив заема второ място с 14 млрд. лв., следван от Варна с 11,7 млрд., Стара Загора с 10,6 млрд. и Бургас с 8,5 млрд. лв. В тези региони икономическото развитие е повлияно от различни фактори – от индустриалното производство и услугите до туризма и енергетиката. Възстановяването на някои ключови сектори, като туризма и селското стопанство, също допринася за ръста в някои области. Заслужава внимание фактът, че вече няма област с БВП под 1 млрд. лв., което се дължи както на икономическия растеж, така и на инфлацията, която повишава номиналната стойност на произведените стоки и услуги. Въпреки това този растеж не е равномерно разпределен, като по-слабо развитите области продължават да изостават.

По БВП на човек от населението София отново води с 62 хил. лв., което я поставя далеч пред останалите области. Следват Стара Загора с 36,5 хил. лв. и Враца и Варна с около 27 хил. лв. Въпреки общия икономически растеж 18 от 28-те области в страната остават с под 20 хил. лв. БВП на човек, което подчертава икономическите дисбаланси. Областите с по-голям дял на земеделието са сред най-изоставащите, тъй като този сектор традиционно има по-ниска добавена стойност. Освен това единствено Стара Загора отчита спад в БВП, което се дължи основно на нормализирането на енергийните пазари, които имаха извънредно високи нива на приходи в предходните години. Въпреки че в много области има номинален икономически растеж, инфлацията води до реален спад в икономическите показатели, което създава предизвикателства пред устойчивото развитие на регионите. Важно е да отбележим, че през последните няколко години текат процеси на пренареждане сред най-слабо развитите региони на страната; Северозападът вече не е на дъното на таблицата. Според последните данни с най-нисък БВП на човек са Хасково, Силистра, Сливен и Кюстендил, а чак след тях идват Видин и Монтана. Разликите между тези области обаче са малки, което от своя страна означава, че бъдещи размествания са много вероятни.

На този фон инвестиционната активност бележи ръст във всички региони на страната с изключение на Добрич, където остава без промяна. Най-значителен годишен ръст в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи от нефинансовите предприятия се наблюдава в Сливен – практическо удвояване, макар и от сравнително ниска изходна база. Над 50% увеличение в инвестициите се наблюдава в икономически по-слабо развити райони като Видин, Хасково, Ямбол, Перник и Ловеч, като основната причина за това е забавянето на инвестиционната активност през предходните години. Сред водещите областни икономики София също отбелязва значителен ръст – и тук почти 50%, докато Пловдив и Бургас показват стабилен растеж съответно от 38% и 36%. Очаквано, най-високите разходи за придобиване на дълготрайни материални активи остават в столицата – близо 14 млрд. лв., а с над милиард лева разходи са и Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Ако се разгледат инвестициите спрямо населението, София отново е лидер с 10,9 хил. лв. на човек, следвана от Пловдив с 5,9 хил., както и Ямбол, Пазарджик и Сливен, които също регистрират високи стойности. Този процес на засилена инвестиционна активност в икономически по-слабо развити райони създава предпоставки за сближаване между отделните региони, но устойчивостта му ще зависи от дългосрочната политика и запазването на положителните тенденции през следващите години.

Пазарите на труд – крачка напред, две назад

Големите и трайни разлики в равнището на икономическо развитие между областите личи най-ясно в диспропорциите на пазара на труд. Според последните достъпни данни за четвъртото тримесечие на 2024 г. разликата в коефициентите на заетост на населението (15–64 г.) между водещите области и тези на опашката приближава 30 проценти пункта. Докато във Варна общата заетост надхвърля 79%, в Смолян приближава 78%, в София – 76%, то в Силистра делът на работещите е едва 54%, в Ловеч – 58%, в Сливен – 59%. Въпреки че на национално ниво заетостта отдавна надхвърли предишното си рекордно равнище от 2019 г., това далеч не е вярно на регионално ниво. Ако сравним с четвъртото тримесечие на 2019 г. – последното „нормално“ преди началото на ковид пандемията, – 13 от 28-те области на страната не са успели да възстановят коефициента си на заетост, а при някои спадът е особено отчетлив – във Велико Търново и Ловеч спадът е с над 15 пункта, в Разград и Ловеч – с по 6. Прави впечатление също, че регионите, които постигат най-голям ръст за същия период, са от тези с най-големи проблеми преди пандемията – Монтана, Смолян, Видин. Това е пореден пример за пренареждането на областите в дъното на класацията по икономическо развитие.

Значително е разслоението при безработицата. Докато София е на „санитарните“ 1,7% безработни в началото на 2025 г., Варна, Габрово и Перник – на 4%, в седем области безработицата е над 10%, във Видин приближава 15%, а в Монтана и Силистра надхвърля 12%. Това от своя страна означава, че докато в най-развитите области фирмите срещат особени трудности пред намирането на нови работници за експанзия на дейността си, което се превръща в спирачка пред местния икономически растеж, в тези на опашката продължава да има значителен брой хора, които не могат да намерят работни места – заради ниска квалификация, липса на подходящи работни места или пък друго. В резултат на дисбалансите в икономическото развитие и пазара на труд между областите има и много големи разлики във възнагражденията и стандарта на живот на работниците. Докато в столицата към края на 2024 г. средната заплата приближава 3300 лв., в Смолян, Благоевград, Кюстендил и Видин тя остава двойно по-ниска, под 1650 лв. месечно.