През последните години финансовите пазари все повече се влияят от различни по генезис събития, които като че ли отдалечават цените на отделните активи от финансово-икономическия фундамент. Въпреки че периодът след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. е ярко изражение на това твърдение, този процес започна след финансовата криза от 2008 г. и последвалата политизация на монетарните политики, която пък достигна своя апогей по време на Ковид-19 пандемията.

Последната година е изпълнена със събития „извън фундамента“, които имат своето сериозно отражение върху финансовите пазари. Най-ключови в своя интензитет са израелските военни операции в Близкия изток след терористичната акция на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., войната в Украйна, както и президентските избори в САЩ.

Тоталната война на Нетаняху и петролът

Терористичната атака на „Хамас“ в Израел отпреди година даде възможност на войнствено настроения премиер на страната Бенямин Нетаняху да вложи всички сили в изкореняването на „Хамас“ от Газа. Началната реакция на пазарите беше по-скоро силно умерена – не видяхме сериозни движения дори и на пазарите на петрол, които обикновено са силно реактивни на събития в региона на най-големия добив на суровината. Веднага след терористичните актове и в очакване на израелската военна операция в Газа петролът поскъпна с около 3,5% за двуседмичен период, преди да навлезе в канал на търговия на цените между 68 и 74 долара за барел от сорта „Лек суров петрол“. Максималните нива на суровината бяха достигнати през април 2024 г. – малко под 82 долара за барел. Движещи за формирането им по-скоро бяха действията на ОПЕК+, отколкото ситуацията в Близкия изток, при все че активирането на йеменските хути повиши рисковете за доставките през Червено море. Това, което последва, беше период на значителен спад на цените на петрола, който донякъде съвпадна с поредицата неуспешни преговори, движени от нежеланието на Нетаняху за мир. Като цяло пазарът на петрол показа устойчивост на тези събития, а цената му достигна годишно дъно при 65,14 долара за барел на 10.09.2024 г. След това станахме свидетели на сериозно поскъпване на суровината – от 67,60 долара за барел на 26 септември – ден преди началото на войната на Израел срещу „Хизбула“ в Ливан и сериозното обостряне на отношенията на страната с Иран, до 77,10 долара за барел на 7 октомври, или поскъпване с 14% в рамките на 2 седмици.

Като цяло допреди изострянето на напрежението по оста Израел – Иран и атаките в Ливан конфликтът в Близкия изток не оказваше сериозно и пряко влияние на международните финансови пазари, както това беше обрисувано с петрола. След увеличаването на шансовете за директен сблъсък между двете страни обаче картината е променена и през следващите седмици и месеци това може да има ключово значение за движенията на финансовите активи.

Изборите в САЩ, индексите на американските акции и доларът

Обикновено в година на президентски избори кампаниите и насочеността на кандидатите към икономиката – дори и само като техни обещания – оказват по-скоро позитивно влияние върху индексите на пазарите на акции. Ако разгледаме това през призмата на широкия измерител на щатските акции, индекса S&P 500, то годината определено оправдава очакванията – индексът отбелязва повишение с над 31% от октомври 2023 г.

Текущата кампания е всичко друго, но не и нормална, като преобръщащият момент дойде след дебата Байдън – Тръмп по CNN на 27 юни, който де факто извади настоящия президент от кампанията. Ефектът от този дебат върху пазарите на акции беше нищожен – ръстовете на S&P 500 продължиха необезпокоявано. Подобна е и картината след официалното оттегляне на Джо Байдън от кампанията, както и при номинирането и набирането на подкрепа за Камала Харис. Т.нар. „октомврийска изненада“ или събитие, което наклонява везните в полза на единия или другия кандидат, по-скоро отсъства до края на първата седмица на октомври, а акциите продължават своят път нагоре.

Годишен ръст на индекса SP 500 Източник: Bloomberg Professional

Тук идва едно известно „но“, което е свързано с икономическата политика на кандидат-президента на демократите Камала Харис. В началото на октомври тя заяви, че обмисля въвеждане на данъчно облагане на нереализираните капиталови печалби, което анализаторите определиха като „милиардерски“ данък, чийто фокус попада върху акциите на публичните компании. За да онагледим ситуацията, ако такъв данък бъде наложен, то основател на компания, какъвто се явява Марк Зукърбърг за „Мета“ например, би трябвало да плати 28% данък върху стойността на притежавания от него дял в компанията, което неминуемо би довело до нужда от ликвидация на част от притежаваните от него акции. Това пък би се отразило негативно на цената.

Разбира се, въвеждането на такъв данък е въпрос на решение на Конгреса на САЩ, където републиканците държат контрола над Камарата на представителите. Контролът над Сената е под сериозен въпрос и ще бъде решен на предстоящите – заедно с президентските – избори за сенатори. Като риск за пазарите остава и евентуалното неприемане на загуба от Тръмп и възможните последствия за демокрацията на САЩ, ако той бъде избран за президент. Като цяло изборите поне засега нямат своето отражение върху цените на акциите, но това може да се промени сериозно до края на годината. Примерите с движенията при избора на Тръмп и особено след събитията от 6 януари 2021 г., могат да са индикатор за това какво може да се случи.

Доларът също изглежда по-скоро устойчив на събитията в САЩ. Търговията със зелените пари е обусловена от силата на американската икономика, както и от търсенето на активи убежища от риска в глобален мащаб. Но като цяло доларът показа слабост през годината, като спрямо октомври 2023 г. той поевтинява с над 3% спрямо еврото. Трендът се обърна с началото на израелската инвазия в Ливан, което доведе до поскъпване на долара спрямо европейската валута с 2%.

Златото – убежище от всичко

Всичко, случващо се в глобален геополитически аспект, примесено с намаляващата инфлация, се оказа перфектно за златото. Жълтият метал добави близо 40% към цената си през последните 12 месеца, като съпротива на растежа поне засега се явява нивото от 2700 долара за тройунция. Като цяло действието на геополитическите фактори е определящо за цената на златото, а продължаващите войни в Украйна, Близкия изток и геополитическата несигурност като цяло дават добра основа за ръст в цените му.

Годишно повишение на златото Източник: Bloomberg Professional

Политиката и пазарите

Примерите за сериозно въздействие върху цените на основни финансови активи от политически решения са редица, като техният магнитуд сериозно се засилва през последните 2 десетилетия след финансовата криза от 2008 г. Най-пресен пример за това се явява обсъждането на възможни финансови стимули за сериозно затруднения имотен сектор в Китай от страна на Китайската комунистическа партия. След обявяването на тази възможност на 23 септември китайските акции потеглиха стремглаво нагоре, като до края на сесията на 8 октомври те добавиха цели 27% към стойността си, измерена през индекса на Шанхайската фондова борса. И тогава китайският министър на финансите обяви далеч не толкова сериозни мерки, което доведе до спад със 7% на шанхайския индекс само за един ден. Всичко това идва отново, за да покаже колко свързани са политическите и геополитическите процеси и световните финансови пазари.