Карл фон Клаузевиц е известен най-вече с прочутото си твърдение, че „войната е продължение на политиката, но с други средства“. Въпреки това често се пропуска един от най-важните му изводи – концепцията за триединството във войната. Той достига до един очевиден, но пренебрегван извод: войната по своята същност е непредвидима и не може да бъде планирана в детайли. Причината: твърде много неизвестни. Именно поради това Клаузевиц я разделя на три основни елемента, които трябва да са в пълен синхрон: крайна цел, начин и средства. Политическото ръководство определя целта, генералите и офицерите избират оперативния подход, вземайки предвид реалностите на терен, а народът предоставя необходимата подкрепа. Ако го няма това триедниство, успехът става невъзможен.

В икономиката е същото.

Със заклинания икономика не се прави. В Източна Европа го знаем от личен опит. Войната, както и икономиката, са отворени системи с множество участници, чиито действия трудно се предвиждат. Дали имаме военна ситуация в икономиката в момента?

Сравнението не е лишено от смисъл.

Намираме се на ръба на преломен момент – Петата индустриална революция променя познатите ни основни положения, като засяга не само икономиката, но и обществения, социалния и всеки друг аспект на човешките взаимоотношения. Свидетели сме на ерата на Economica Supernova – непредвидима и колосално трансформираща парадигма.

Едва ли е имало по-важен момент от този да си зададем отново фундаменталните въпроси, свързани с функционирането на държавата. Защо събираме данъци? А осигуровки? На какви презумпции сме изградили стратегиите си? Валидни ли са те все още? Къде се създава добавената стойност, преди да я разпределим чрез държавата?

Да започнем с данъците – откакто има организирани човешки общества, има и събиране на данъци с цел да се осигурят средства за функционирането на обществото и да се реализират цели, непосилни за отделния човек – напоителни канали, пътища, защита. Колкото по-модерно е обществото, толкова по-широка е дефиницията за „защита“. В днешно време освен армия, полиция, правораздавателна система имаме и социална грижа. Данъците не се събират, за да се въздава субективна икономическа справедливост – това е идеологически въпрос. В затворени системи като феодализма например е било възможно данъчната политика да се ръководи от идеологически или политически принципи, хората нямат алтернатива – те не могат да напуснат системата. Но в отворена икономическа система държавата не контролира напълно икономиката – тя е подчинена на обстоятелствата и трябва да се съобразява с тях.

Следващата взаимовръзка е съвсем обективна – данъците следват икономиката, а не обратното – ако няма икономика, няма и данъци. Основните принципи, върху които са изградени съвременните икономика, индустрия, данъчно облагане и социално осигуряване, се базират на концепции, създадени през последните 250 години – период, който обхваща от Първата до Четвъртата индустриална революция. Старата икономика се гради на четири основни положения:

Индустриална революция, автоматизираща човешкия труд със силно изразени физически активи – машини, фабрики, физическа инфраструктура.

Експоненциален демографски растеж – само допреди век детската смъртност е била над 50%, а малцина са доживявали възраст над 60. Цялото ни общество е изградено от икономически активни хора, които с всяко следващо поколение са ставали повече.

Статични, затворени икономики – поради физическия аспект на икономиката капиталът не може лесно да се премести на друго място, което прави администрирането и регулирането значително по-лесно.

Човешка икономика – всички икономически процеси – от най-простите до най-сложните – са водени от човека, независимо дали се използват машини или ръчен труд.

Днес нищо от тези основни принципи вече не е валидно:

Петата индустриална революция – не автоматизира физическия труд, а мисленето. Системи, базирани на изкуствен интелект, автоматизация и алгоритми се развиват с експоненциална скорост. Данните и технологиите вече се натрупват извън възможностите на човека да ги обработва и разбира. Синтетични „служители“ ще са съвсем естествено нещо в следващите години.

Демографски срив и застаряващо население – детската смъртност е почти сведена до нула, но раждаемостта е под коефициента на заместване. Обществената структура се е обърнала – днес живеем по-дълго, но все по-малко млади хора влизат в работната сила. В миналото средната продължителност на живота е била 60 години или дори по-малко, като активната възраст почти не надхвърляла пенсионната. Днес благодарение на пробивите в медицината средната продължителност вече надхвърля 80 години, а в бъдеще може да достигне 100–120 години или повече.

Отворена и свързана икономика – данъчната политика вече не може да се определя във вакуум – държавите са в пряка конкуренция за капитал, инвестиции и таланти. Дори големите икономики като САЩ не могат напълно да контролират движението на капитала, тъй като той се мести лесно и бързо, независимо от регулациите. „Облачна“ инфраструктура означава, че основните активи могат да бъдат прехвърлени за секунди някъде другаде.

Economica Supernova – икономическите субекти вече не са само хора. За първи път в историята икономиката включва нечовешки икономически участници. Добавената стойност вече не се създава само от хора, а и от синтетични представители, като алгоритми, автономни системи и изкуствен интелект. Това коренно променя формулата, по която е изградена икономиката в миналото. Възможната добавена стойност е едновременно неограничена и фундаментално разрушителна за старите системи.

В толкова непредвидима ситуация е ключово да си зададем правилните въпроси, ако искаме да имаме поне теоретичен шанс да си отговорим правилно.

Как да постигнем просперитет за обществото в тази supernova ситуация? Каква икономика искаме да развиваме, а оттам и какво да постигнем с данъците – стабилност и просперитет или просто администриране на дефицити?

В книгата Власт и прогрес, както и в по-ранното си изследване, за което печелят Нобелова награда, Дейвид Аткинсън и Дарън Аджемоглу правят важно наблюдение. Първичната презумпция, че инвестициите в капиталови активи и автоматизация водят автоматично до ръст на доходите, е погрешна. Те доказват категорично, че няма пряка връзка между автоматизацията и увеличаването на доходите – дори напротив.

Ако машините могат да вършат работата на хората, но без да им дават нови възможности, заплатите не растат. В най-добрия случай те остават същите, а в по-лошия – спадат. Единствено инвестициите в икономика на знанието водят до устойчиво повишаване на доходите. Само технологии, които умножават уменията на хората, създават реален ръст.

И тук възниква друг ключов въпрос: в каква икономика да се инвестира?

• Ако просто автоматизираме съществуващата система, това няма да помогне особено за основната задача – просперитет на обществото.
• Ако обаче инвестициите се насочат към развитие на умения и знания, тогава автоматизацията ще работи в полза на хората, а не за тяхна сметка.

Известна е шеговитата визия за фабриката на бъдещето, в която ще работят един човек и едно куче. Човекът ще е там, за да храни кучето, а кучето – за да пази човека да не пипа машините. Тази илюстрация подчертава важен икономически принцип: човекът, който ще е в основата на Economica Supernova, ще бъде високо платен, но само ако има нужните знания и умения. До вчера трудът на хората беше основният източник на добавена стойност. Днес това вече не е вярно. Добавената стойност се измества към таланта и уменията, а бройката и капиталът са на много далечно второ и трето място.

Как изглежда всичко това, съотнесено към данъчните системи? Ако не спрем да използваме данъците като инструмент за политика, идеология и „справедливост“, скоро няма да има от какво да събираме данъци.

• Икономиката се променя, а с нея трябва да се промени и начинът, по който се финансират социалните системи.
• Не можем да облагаме изчезваща работна сила, а трябва да намерим начин да създадем икономическа среда, в която талантът и иновациите остават и създават стойност на местно ниво.

Без такава промяна икономиката ще изостане, а ресурсите за социални политики ще намалеят драстично.

Няма съмнение, че трябва да продължим да се грижим за възрастните и социално слабите членове на обществото.

Но ако не си отговорим честно на трудните въпроси, няма да намерим нито пътя напред, нито да създадем перфектен, добър или поне някакъв план.

За България включително.