Тарифната политика на администрацията Тръмп (или само на Тръмп, който, като че ли е най-силният пропонент на тези икономически мерки) доведе финансовите пазари, а и глобалната икономическа и политическа система до предкризисно състояние.

За да разберем по-добре тарифите, е добре първо да погледнем назад в историята. Първите свидетелства за тях идват от Античността, когато владетелите в Древна Елада и Римската империя налагат такси на всички вносни стоки, които се продават по пазарите в градовете им. Основният мотив за тях е свързан с пълнене на хазната в Античността, като малко внимание е отделяно на протекционизма на местните производители. Преминавайки в Средновековието, европейските владетели продължават да се възползват от тарифите като метод за лесно попълване на хазната, но примери от средновековна Англия показват, че те вече се възприемат и като средство за запазване на интересите на някои местни занаятчии, които са били представени от по-значими гилдии. Своеобразният бум на тарифите идва с Индустриалната революция. Механизирането на производствата и земеделието води до рязко повишение на продуктивността за редица икономики, оттам до нарастване на износа и на нуждата за защита на местните производства и капитали.

Обрат в тази тенденция идва с премахването на британския закон за царевицата през 1846 г. Той първоначално изрично забранява внос на зърно във Великобритания под определена от правителството цена, а по-късно налага високи мита върху вноса. Премахването му е първата стъпка към свободната глобална търговия. Тази тенденция се налага до Голямата депресия от 20-те години на XX век. Тогава глобалната икономическа стагнация и последствията от Първата световна война водят до сериозно обръщане на икономиките навътре, а протекционизмът е процъфтяващо течение. Именно икономическата стагнация е основната причина за налагането на значителни вносни мита. Един пример: над 50% от федералните приходи на САЩ през 20-те и 30-те години на миналия век идват от наложените мита върху вноса.

Пълната промяна на курса на протекционизъм настъпва през 1947 г. със създаването на Общия договор за митата и търговията, които в следващите десетилетия еволюира до Световната търговска организация и свят с изключително ниски мита. И така до първия мандат на Доналд Дж. Тръмп в Белия дом през 2016 г., когато събитията получават своя обрат с 301 мита срещу Китай.

Преди да пристъпим към ефектите от сегашната тарифна политика на Тръмп, е добре да разгледаме икономическите ефекти от митата и тяхното повишаване. Докато за местните производители те могат да имат известен положителен ефект, свързан с възможността за по-високи печалби, последствията за потреблението са далеч по-видими. Повишаването на цените на вноса води неизбежно до по-високи цени на местния пазар (местните производители максимизират печалбата и по-скоро се възползват от по-високите цени на вноса, за да повишат и техните цени), което пък от своя страна води до забавяне на търсенето и спад в потреблението. Този спад води до намаляване на потребителските макроикономически излишъци. Казано с други думи, митата създават условия за чиста загуба на благосъстояние (deadweight loss), като отдалечават всяка една икономика от оптималното ѝ състояние.

Защо, г-н Президент?

След като историята и теорията показват, че въвеждането на мита води до икономическа неефективност и унищожава стойност, вместо да създава такава, то логичният въпрос е защо Тръмп залага на тази карта за икономическата си политика. Най-логичният и подкрепен с аргументи отговор би бил: „Защото може“. САЩ е страната с най-голямо отрицателно търговско салдо в номинално изражение, като данните на Световната банка за 2023 г. го оценяват на 1.1 трилиона долара. За мащаб, общият търговски дефицит на останалите 9 страни от 10-те с най-голям търговски дефицит в света е 865 милиарда долара. Общо. Важността на САЩ като износен пазар за редица страни (САЩ са най-големият износен партньор за страни като Канада, Мексико, Ирландия, Израел, Австралия и др.) дава сериозна позиция във всякакви преговори. Втората версия на Тръмп не е по-различна от първата – за всички е ясно, че президентът на САЩ се чувства по-добре поставен в преговорите от позицията на силата. Някои от аргументите за налагането на тарифи звучат икономически обосновано – например липсата на свободен пазар на американски агрикултури в Европа поради регулационни ограничения или опитите на САЩ за справяне с явните кражби на технологии от Китай.

В допълнение към налагането на високи мита от 25% за Канада и Мексико, 20% за Китай Тръмп заплаши да наложи мита от 25% за Европейския съюз и 100% за страните от БРИКС, ако същите решат да създадат собствена валута, която да конкурира щатския долар в световната търговия. И това изглежда само началото. Целите за въвеждането на тези тарифи са различни – от борбата с фентанила, влизащ в САЩ от Канада, през борбата с нелегалната миграция и наркокартелите в Мексико до противопоставянето на Китай в борбата за глобално надмощие. Политическото „облекло“ на митата е свързано и със завръщане на производства и работни места в САЩ и изпълнение на предизборните обещания на Тръмп.

Въвеждането на мита са реално допълнителни разходи, които някой по веригата на доставки трябва да плати. И ефектите от тях не са еднозначни. След поредното (но не и последно) „окончателно“ въвеждане на мита за канадския внос Тръмп бързо се видя принуден да преразгледа част от тях. Например американските автомобилопроизводители внасят близо 70% от частите за производството си от Мексико и Канада. Поскъпването им при въвеждане на митата на Тръмп ще ги направи още по-неконкурентни, особено сравнено с японските автомобилни компании, които все още не са обект на мита за вноса си в САЩ. Друг пример е суровият петрол, който САЩ внасят от Канада, като някои изследвания показват, че галон гориво в Средния запад може да поскъпне с до 50 цента на дребно след въвеждането на митата за Канада. Положението при храните изглежда още по-плашещо, тъй като над 65% от свежите плодове и зеленчуци са внос от Мексико, а тарифите върху тях ще бъдат платени от потребителите.

Всичко това идва като пряка манифестация на икономическата неефективност на митата. В първите седмици на март 2025 г. все по-усилено се говори, че икономиката на САЩ може да изпадне в рецесия дори до края на тази година. Нещо, което Тръмп отхвърля като вероятност. А и навярно ще отхвърли като факт, независимо дали ще се случи или не. Въпреки че шансовете за рецесия в САЩ изглеждат малки към момента, натрупването на икономически неефективни мерки, както и цялата несигурност, с която управлението на Тръмп изпълва пазарите, със сигурност ще окажат своя ефект върху възможностите за растеж на САЩ. Не е изключено да станем свидетели на забавяне на ръста, съпроводено с по-висока потребителска инфлация.

Пазарният отговор

След победата на Тръмп на изборите в началото на ноември 2024 г. финансовите пазари бяха обзети от положителен сантимент. Той беше свързан главно с фиксацията на Тръмп върху борсовите индекси като измерител на успеха на президентството му, съпроводени с постоянния натиск, който оказваше на Федералния резерв за по-ниски лихви и по-подкрепяща монетарна политика. Първите действия на Тръмп като встъпил в длъжност президент след 20 януари обаче показаха повече от негативните му страни – непостоянство, импулсивност, егоцентричност и икономически популизъм. Отговорът на пазарите не закъсня. Американските акции се намират в територия на корекция, като широкият измерител на американския капиталов пазар, индексът S&P 500, се понижава с близо 8% само в шестте седмици след встъпването на Тръмп в длъжност. Спадът при технологичния индекс NASDAQ е близо 12%. Доходностите по ключовите десетгодишни американски трежърита пък се понижават с 32 базисни точки, което е индикация за промяна на инвеститорските настроения, свързани с по-отпусната монетарна политика на Федералния резерв и възможността за рецесия. Спадът при акциите на водещия (по пазарна капитализация) глобален автомобилопроизводител „Тесла“ е над 45% основно заради участието на Илън Мъск в хаоса на президента Тръмп.

На този фон пазарите, към които са насочени американските мита, показват относително по-добра стабилност. Китайският борсов измерител SCI бележи ръст от над 4% след встъпването в длъжност на Тръмп, докато канадският TSX се понижава с 4%, което е значително по-малко от спадовете в индексите отвъд южната граница на страната. Европейските акции се представят относително добре, като широкият измерител на германския капиталов пазар DAX бележи ръст от 6,4% за посочения период.

Всичко това идва да покаже, че реакцията на инвеститорите относно митата на Тръмп далеч не е еднозначна. Реакцията на американските капиталови пазари по-скоро изглежда в унисон с историческите и икономическите очаквания за проблеми вътре в САЩ поради налагането на митнически тарифи. Понижението на доходностите по американските ДЦК пък са отговор на възможностите за нова лихвена стратегия на Федералния резерв заради повишените рискове от рецесия. Като цяло унищожаването на икономическото благосъстояние е в действие, а митата на Тръмп и общата несигурност, която неговата администрация предизвиква у населението и пазарните участници, все повече се материализира в негативни очаквания. Големият въпрос за инвеститорите остава кога тази тенденция ще бъде прекъсната, а пазарите ще се върнат към състоянието на бурен ръст от месеците след избора и преди встъпването в длъжност на Тръмп.