Доналд Тръмп започна своя втори мандат с гръмки изявления, решен е да направи революционни промени в управлението на страната. Политиките на предходното управление на Демократическата партия са обявени за погрешни, включително тези в енергийната сфера.

Какви са възгледите на Тръмп за енергетиката?

Той стъпва върху факта, че САЩ са богати на нефт и газ, поради което трябва да увеличат добива на тези суровини и да ги продават по целия свят. Това не е съвсем така – по отношение на нефтените запаси САЩ са на девето място в света, а в листата на богатите на газ държави са на 4–5-о място. Факт е обаче, че американците са с най-голямо производство и имат възможност да го увеличат. Тръмп разглежда големия енергиен износ и като геополитически инструмент, който ще позволи на страната му да доминира в глобален план. Новият президент не вярва в научната теория за ролята на човешкия фактор за глобалното затопляне, за него това е нещо, измислено от демократите, поради което не заслужава доверие. Следователно Тръмп няма никакво намерение да ограничава добива и потреблението на изкопаеми горива заради екологични съображения.

Още в първия ден на втория си мандат Тръмп подписа две интересни изпълнителни заповеди – с едната беше обявено извънредно положение в енергетиката, а другата носи многозначителното название „Освобождаване (или отприщване) на американската енергия“. И двата документа са насочени към преразглеждане и премахване на всякакви бюрократични пречки и регулационни бариери пред производството и добива на енергийни ресурси, включително за водната и ядрената енергия. Наредено е и спиране на плащанията за проекти, получаващи субсидии по приетия при управлението на Байдън Закон за намаляване на инфлацията, който целеше да насърчи производството на енергия от възобновяеми източници.

Тръмп се цели в самото ядро на „зелените“ политики в САЩ – в документа на Агенцията за околната среда от 2009 г., който констатира връзката между парниковите газове и глобалното затопляне. Първоначално президентът даде срок от един месец на това ведомство да си помисли дали заключението от 2009 г. е основателно, като е повече от ясно какъв е очакваният отговор. „Оневиняването“ на парниковите газове от изгарянето на въглища, бензин и газ би развързало ръцете на Тръмп да отмени всички „зелени“ политики в страната. Това обаче няма да стане лесно, защото вероятно ще се мине през поредица от съдебни битки.

За да ускори добива на нефт и газ, Тръмп ще премахне съществуващите ограничения за разработка на находища в континенталния шелф на САЩ по Източното и Западното крайбрежие на страната. Освен това ще бъдат улеснени и насърчавани проучванията и добивът на нефт и газ във федерални земи. Тук трябва да отбележим, че в САЩ, за разлика от Европа, подземните богатства не са собственост на държавата, а на този, който притежава земята, където са намерени. За частните терени всичко е ясно, но администрацията на Байдън ограничаваше сондажите в държавни земи. Ще бъдат премахнати и ограниченията за нефтодобива в северния щат Аляска, където екологичното равновесие е доста крехко, но пък има сериозни петролни залежи. Ще бъде улеснено и строителството на нови тръбопроводи, както и на нефтени и газови хранилища.

Веднага с влизането на новата администрация в Белия дом през януари е премахнат и временният мораториум, наложен върху разглеждането на молби за строеж на терминали за износ на втечнен газ. Тръмп смята, че през неговия мандат Съединените щати ще залеят света с природен газ и ще спечелят много пари. През февруари е даден първият лиценз след отмяната на мораториума – става дума за огромен терминал за втечняване на газ в Луизиана. Трябва да се има предвид, че колкото повече газ се изнася в чужбина, толкова по-слабо ще бъде предлагането на вътрешния пазар, което може да доведе до вдигането на цените, които сега са в пъти по-ниски от тези в Европа и Източна Азия.

Национален съвет за енергийна доминация

В средата на февруари Тръмп подписа още една изпълнителна заповед, с която създаде група, носеща нескромното название Национален съвет за енергийната доминация. Той ще се председателства от министрите на вътрешните работи и на енергетиката и ще се занимава с определянето на енергийната политика на федералното правителство. Съветът ще има власт над федералните агенции, от които зависи издаването на лицензи за добив, производството, разпределението и преноса на енергия. В деня на създаването на този орган Тръмп обяви, че предстои и преразглеждане на стандартите за енергийна ефективност на машини за миене на чинии и други битови електроуреди. Явно щом ще се произвежда повече енергия, президентът не смята за нужно да има такива ограничения.

Ще видим ли скоро резултатите от мерките на Тръмп за насърчаване на американския енергиен сектор? По-скоро не. Първо, трябва да е ясно, че САЩ все пак са федерална държава и много от насърченията за производството на енергия от възобновяеми източници зависят от щатските власти, а не от Вашингтон. Второ, предстоят люти съдебни битки, като почти всеки акт на президента ще бъде оспорван в съда. И трето, инвестиционният цикъл в енергийните проекти е дълъг, за реализацията на някои от тях може да не стигне и целият 4-годишен президентски мандат. Възможно е и само след 2 години, когато ще има частични парламентарни избори, Тръмп да изгуби мнозинството си в едната или и в двете камари на Конгреса и там също да започнат сериозни обструкции срещу плановете на Белия дом.

Още по-интересно е как мащабните, но и авантюристични енергийни планове на Тръмп ще се отразят върху глобалната геополитическа картина. Американският президент разглежда нефта и газа като възможност за обръщане на негативния търговски баланс, който страната има практически с всички големи икономики в света. В исторически план през първите 4–5 десетилетия на ХХ век САЩ винаги са били най-големият производител и износител на нефт на планетата. Американският петрол е в основата на победата на Антантата в Първата световна война и на антихитлеристката коалиция във Втората. Но после картината се променя драматично. Потреблението на нефт в Америка расте бързо, а добивът – доста по-бавно. След 50-те години на миналия век страната се превръща в най-големия вносител на петрол. През 1975 г. дори е наложена официална забрана за износ на нефт от САЩ. Тя остава в сила цели 40 години – до 2015 г. Играта е обърната отново след 2007–2008 г. заради шистовата технология за добив на нефт. Петролното производство в САЩ се изстрелва рязко нагоре и през последните няколко години американците надминаха и Саудитска Арабия, и Русия. Все още обаче Съединените щати са нетен вносител на суров петрол – в края на миналата година дневният внос е бил 6,6 млн. барела, а износът – 4,3 млн. барела. Но ако в картината добавим и газовия кондензат и петролните продукти, то САЩ стават нетен износител.

Могат ли САЩ да увеличат своя нефтен износ?

Да, но не с много. Първо, трябва да е ясно, че правителството на Тръмп не произвежда и не изнася нефт. Това е работа на частния бизнес. Пазарът на нефт е глобален, огромен и с висока ликвидност. Ако американските производители изведнъж вдигнат рязко износа, това може да повлече цените надолу. А добивът на нефт от шистови находища е с доста висока себестойност и под определен ценови праг става нерентабилен. Тръмп обаче може да влияе върху световните цени чрез политиката си спрямо Русия, Иран и Саудитска Арабия. Тук пъзелът е сложен – ако се стигне до стопляне на отношенията между Москва и Вашингтон, американците ще свалят санкциите срещу руския петрол и това ще повиши глобалното предлагане. Трябва ли му на Тръмп това? Не. Но пък от друга страна, много му се иска да наложи примирие между Русия и Украйна и така да влезе в полезрението на комитета, раздаващ Нобеловите награди. Спрямо Иран е по-вероятно санкционната политика дори да бъде затегната и съответно на пазара да излиза по-малко ирански петрол. И накрая остава Саудитска Арабия. Тръмп е в близки отношения със силния човек в Рияд – престолонаследника Мохамед бин Салман. Следователно не е изключено саудитите да откликнат на някои искания на Вашингтон. Саудитска Арабия притежава най-големия свободен капацитет в света за бързо увеличаване на петролното производство.

Съществени проблеми за международната петролна търговия на САЩ обаче могат да възникнат заради така любимите на Тръмп мита. В края на януари той обяви, че ще облага с 25% канадските стоки, като за петрола ставката великодушно е определена на 10%. От Канада обаче идват 60–65 процента от вноса на нефт в САЩ, става дума за около 4 млн. барела на ден. Измерено в пари – при средна цена от 70 долара за барел, – това прави по стотина милиарда долара годишно. Важна особеност е, че канадският петролен внос идва основно по тръбопроводи, тръгващи от провинция Алберта. С нефт от Канада работят предимно рафинериите от Средния запад – щатите между Апалачите, Скалистите планини и Големите езера, които нямат излаз на море и следователно снабдяването на тези рафинерии с петрол, докарван с танкери, е проблематично. В последния момент Тръмп отложи решението за мита върху канадския внос с един месец, вероятно защото някой му е казал какви огромни проблеми може да създаде на страната си. Но нищо не се знае – той може пак да се върне към тази необмислена стъпка. САЩ вече изпитват проблеми с нефтения си износ за Китай, тъй като Пекин отвърна с реципрочни мита от 10% на решението на Тръмп да вдигне тези за внасяните китайски стоки.

Претенциите към Европа

Американският президент очаква Европа да купува повече втечнен газ от САЩ. Не знам дали му е известно, че страните от ЕС вече са най-големият купувач на американски газ. През декември 2024 г. 69% от износа на втечнен газ от САЩ е отишъл в Европа. Но става въпрос за сделки между частни фирми, политиците не могат да влияят много. Просто продавачите насочват танкерите с втечнен газ към дестинацията, където цените са най-високи.

Подходът на Тръмп в енергийната политика се вписва напълно в цялостното му политическо кредо – да отрече и отмени всичко, което е прието по времето на Байдън. Аналог на лозунга „Америка на първо място!“ в енергийната сфера е „Изкопаемите горива на първо място“. Така че, ако Байдън беше „зелен“ президент, то Тръмп е по-скоро кафяв.