Направете си един експеримент. Идете на пясъчен морски плаж, загребете шепа пясък и я разгледайте отблизо. Твърде вероятно е да забележите многобройни частици с ярки цветове, които няма как да са естествени песъчинки. Да, точно така, те са от пластмаса. Нека да видим какво ни казва науката. Първото изследване по темата е публикувано през май 2004 г. в Science под ръководството на британския учен Ричард Томпсън, известен днес като „кръстника на микропластмасите“. Новаторското проучване констатира мащабно натрупване на пластмасови частици и изкуствени влакна в природата и въвежда названието „микропластмаси“. Това определение включва всички полимерни частички с големина до 5 мм. Най-малките тела с размери под 1 микрометър (0,001 мм) се наричат „нанопластмаси“. За краткост в следващите редове ще използваме понятието „микропластмаси“ като събирателно.

Пластмасовите частици в природата са два вида според произхода си – първични и вторични. Първичните поначало са малки. Такива са, да речем, микрогранулите, използвани в козметиката, любимите на децата блещукащи прашинки (брокат) или пък полимерните микропелети, използвани като суровина в производството на пластмаси. Вторичните от своя страна са резултат от естествената ерозия на видимите пластмасови отпадъци – добре познатите ни пластмасови бутилки, торбички и т.н., разпаднали се до пластмасови „песъчинки“.

Първични или вторични, пластмасовите частици са навсякъде, без да ги виждаме. Буквално навсякъде – микропластмаси са открити във всички региони на планетата от планинските ледници до най-дълбоките места на Световния океан. Според изследвания, цитирани от EEA (Европейска агенция за околна среда), на океанското дъно са отложени най-малко 14 млн. тона микропластмаси (2020 г.), като всяка година в океаните влизат нови 1,5 млн. тона. Сериозен дял от това количество (35%) са микрофибри, отделени при прането на синтетичен текстил.

Когато частиците пластмаса попаднат в природата, се случва логичното – микроби и животинки ги объркват с храна и ги поглъщат. Така микропластмасите попадат в хранителните вериги и в крайна сметка стигат до нас. Те са открити в целия спектър храни и напитки, консумирани от хората, включително в морски дарове, питейна вода, бира, сол и захар (изследвания на WHO, 2019; Shruti et al., 2020; Ghosh et al., 2021). От своя страна изследователи от Vrije Universiteit (Амстердам) са открили пластмасови частици в 18 от 25 проби от прясно мляко, взети в Нидерландия, както и в 5 от 8 проби свинско месо.

Пластмасовите частици са и във водата, която пием, независимо дали идва от водопровода или от магазина. Спомняте ли си как започнахме да пием бутилирана вода заради съмненията за качествата на „чешмяната“? Резултатите от проучване, публикувано през януари тази година в PNAS (Proceedings of the National Academy of Sciences), сочат, че една средностатистическа пластмасова бутилка за вода от 1 литър съдържа средно 240 хил. пластмасови частици. При това 90% от тях са невидими за окото нанопластмаси.

Най-накрая – ние дори дишаме пластмаса. Многобройни проучвания сочат, че микропластмасите във формата на полимерни „прашинки“ са съществена част от градския прах, а и на самия градски въздух. И не само на градския. През миналата година японски учени от Waseda University откриха микропластмаси в облаците над планините Фуджи и Ояма.

Ключовият проблем с микропластмасите е, че имат тревожната склонност да се натрупват в живите тъкани. Това важи както за животните, така и за хората. Пластмасови частици са открити в над 1300 животински вида, включително риби, бозайници, насекоми и птици. През последните години микропластмаси бяха открити в човешка плацента, в телата на новородени бебета (проучване от 2021 г.), в майчино мляко, в човешки репродуктивни органи, в бял и черен дроб, бъбреци, в кръвта на 80% от изследваните кръвни донори (изследване от Нидерландия, 2021 г.), както и в кръвоносни съдове (включително каротидни артерии). Последно – едно изследване на американски учени от май миналата година откри микропластмаси в проби от човешки мозъци, при това с 30 пъти по-висока концентрация от тази в други органи. Допълнителен щрих е, че количеството на тази пластмаса е нараснало с 50% между 2016 и 2024 г.

Вероятните здравни последствия от всичко това все още не са добре проучени. Това, което вече знаем обаче, е тревожно. През март New England Journal of Medicine публикува първото изследване, което директно свързва микропластмасите в човешкия организъм със специфични ефекти върху здравето. По-конкретно – пациентите, в чиито кръвоносни съдове е открита микропластмаса, са с много по-висок риск от инфаркти, инсулти, както и смъртност по всякакви причини, в сравнение с тези, лишени от пластмасови частици. Данните са от проследяване на здравето на реални хора в продължение на 34 месеца.

Нека да завършим краткия преглед на научното познание за микропластмасите с най-актуалния и значим резултат. Публикувано на 19 септември мащабно изследване обобщава 20 години изследвания и над 7 хил. отделни проучвания по темата, за да дестилира научното познание до момента. То може да бъде синтезирано така: „Микропластмасата е навсякъде и се натрупва в най-отдалечените части на нашата планета. Съществуват доказателства за токсичното ѝ въздействие върху биологични организми от всички нива на хранителната верига. Микропластмасите са широко разпространени в храните и напитките и се натрупват в човешкото тяло. Вече има доказателства за вредното им въздействие върху здравето“.

Накратко – науката е категорична и недвусмислена. Ще го кажем и по друг начин – в случая изследователите си вършат работата да изследват и да информират обществата. Това, което липсва, са спешни мерки и реални действия. По всичко изглежда, че се давим в пластмаса и ситуацията е всичко друго, но не и тривиална. Тези, които са в огромен и растящ дълг по въпроса с цунамито от „микропластмаси“, са политиците, регулаторните органи, големите играчи във веригите за доставки. Специална роля имат производителите на пластмаси и техните лобисти.

Какво може да се направи? Толкова сложен световен проблем може да бъде разрешен само с координирани действия във всички измерения – от международни договори през мерки на национално и местно ниво до активно участие и инициатива от страна на гражданите и бизнеса. В исторически план има поне един успешен пример за глобален екологичен проблем, разрешен от колективното човечество – Протоколът от Монреал (1987 г.), който спаси защитния озонов слой на планетата. Отделен е въпросът дали светът днес е способен на такова единодействие в сегашната ситуация на ескалиращи конфликти.

Как да се спасим от микропластмасите?

10 съвета

При пълната липса на официални регулации и насоки, а и елементарна загриженост ще се опитаме да изведем няколко прости съвета за действие. Те са базирани на здрав разум и на това, което знаем към момента за микропластмасите.

Кухненски прибори

Където е възможно, заменете пластмасовите прибори и съдове (ножове, вилици, чаши, купи, сламки, кутии, форми за лед и т.н.) с такива от друг материал. Това с особена сила важи за предметите, които са в пряк досег с храна и напитки, и с още по-голяма сила, когато са замесени високи температури и микровълни. Същото важи и за „хартиените“ съдове за еднократна употреба, които са импрегнирани с HDPE (полиетилен с висока плътност). Стъклото, порцеланът, бамбукът, неръждаемата стомана, и т.н. са ваши приятели.

За салата без пластмаса

Специално внимание заслужават пластмасовите дъски за рязане. Ако имате такива в кухнята си – разделете се с тях. Според изследване на American Chemical Society (ACS) от 2023 г. те отделят до над 70 млн. пластмасови частици годишно, като голяма част от тях отиват директно в храната. Има чудесни алтернативи от стъкло, дърво и други материали.

Рециклиране

Факт е, че рециклирането на пластмаси е изключително прехвалено. Въпреки това всяко парче разделно събрана пластмаса има относително по-нисък шанс да попадне в природата, да се разгради на микропластмаси и да се върне във въздуха и храната ни.

Пазарски торби

От гледна точка на пластмасовото замърсяване полимерните торби за многократна употреба са по-добър вариант от еднократните. Но пазарските торби от естествени тъкани са по-добри от всеки пластмасов вариант.

Опаковки

При равни други условия и когато имаме избор, по-добре е да купуваме храна, опакована в материали, различни от пластмаса. Да, трудно е, а и понякога е практически невъзможно. Но пластмасата все пак няма място (вътре) в храната ни.

Домакинство

По всичко изглежда, че всички видове пластмаса отделят микро- и нанопластмаси. Затова, когато е възможно и практично, използвайте предмети от биоразградими материали или от алтернативни на пластмасите материали. Направете своеобразен одит на пластмасовите предмети в дома си. Направете план как да ги замените с такива от алтернативни материали, като метал, стъкло, керамика, дърво, хартия, естествени тъкани.

Текстил

Основен източник на пластмасови микровлакна в природата са популярни полимери като полиестер, найлон и акрил, отделени при рутинно пране. Затова, когато купувате дрехи, предпочитайте естествени тъкани – те отделят по-малко микровлакна, които при това са биоразградими. Ако все пак закупите синтетика, избирайте трайни висококачествени тъкани или такива, които са специално създадени да отделят минимум микровлакна при изпиране. „Бързата мода“ е най-лошият вариант. Последно, предпочитайте течни перилни препарати и по-ниска температура на пране. Така пералнята ще излее в канализацията по-малко пластмасови микрофибри.

Препарати

Откажете се от козметика и почистващи продукти, съдържащи микро- и наногранули. Вместо това използвайте естествени биоразградими ексфолианти, които освен всичко друго са и по-добри за кожата ви.

Чай без полимери

Използвайте насипен чай. Качеството и вкусът са по-добри, като освен това ще се лишите от много пластмаса в чая. Според изследване на McGill University (Монреал, Канада) от 2019 г. пластмасовите торбички за чай отделят до 11,6 млрд. частици микропластмаса и 3,1 млрд. наночастици в една-единствена чаша чай. Традиционните хартиени торбички за чай също съдържат пластмаса и не са много по-добри.