Мебелната индустрия в България има дълбоки традиции. Днес тя е добре развита и не изостава от водещите европейски страни по отношение на технологии и квалифицирана работна ръка. Страната ни разполага със значителни ресурси – горите покриват 38,5% от територията ѝ, а основните видове, които растат у нас, са дъб, бук, бял бор, черен бор, габър и др. Голяма част от мебелните фирми в България са семейни и с история от над 20 години. Минимален дял от тях имат чуждестранно участие. През годините компаниите са развили добри партньорства, работят заедно по проекти, обзавеждат хотели, шоуруми, като си разпределят елементите от обзавеждането. Често се случва да предоставят машини помежду си, за да се справи някоя от тях с изпълнението на спешна поръчка.

• България е вторият по големина вносител на мебели в Албания.
• Страната ни е сред топ 3 на вносителите в Гърция и топ 5 на вносителите в Румъния и Грузия.
• Реализираме успешно продукцията на българските фирми и в Иран, Малта и Северна Македония, където сме сред водещите 10 вносителя.

Намалено потребление

След възхода на индустрията през 2021–2022 г. у нас се забелязва известно забавяне. Индикациите от Западна Европа през 2024 г. са за рязко намаляване на потреблението на мебели. Това е свързано както с напрежението в строителния сектор, така и с факта, че хората инвестираха значително в мебели в условията на пандемия, когато им се наложи да прекроят жилищата си. Ситуацията към момента е турбулентна, но се очаква България да не е толкова засегната от прогнозираните спадове, колкото други европейски страни.

Производството на мебели в България за 2022 г. възлиза на 614 млн. евро, по данни на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. На годишна база това е лек спад – през 2021 г. обемът е бил 658 млн. евро. Най-голям дял заемат мебелите за спални, трапезарии и дневни – 31%, матраци – 11%, други мебели от дървесина – 11%, части за мебели за седене – 10%, кухненски мебели – 8%, офис мебели от дървесина – 6%, и др.

Потреблението на мебели в страната е на стойност 466 млн. долара през 2022 г., а предходната година е било 420 млн. долара – в случая има ръст от 11%. Забележително е повишението на потреблението през 2022 г. спрямо 2020 г. – 50%. Това отново е свързано с пандемичната криза, когато част от разходите за пътувания и развлечения бяха пренасочени към покупки за дома.

Добрата репутация 

Произведените в България мебели се продават успешно в чужбина, което се дължи на високото им качество и добрата цена. За 2022 г. износът на мебели от България възлиза на 559 млн. долара. Основните пазари, на които сме изнасяли продукция, са Румъния – 15,5%, Гърция – 10%, Полша – 7%, Франция – 6,9%, Германия – 6,8%, Чехия – 5,8%, Италия – 4,8%, Нидерландия – 4,7%, Великобритания – 4,2%, САЩ – 3,5%. През 2022 г. сме внасяли мебели основно от Китай, Полша, Турция, Румъния, Германия, Италия, Виетнам, Украйна, Сърбия, Дания и др., показват данните на Камарата.

На Балканския полуостров Турция държи първото място по износ на мебели с 3965 млн. долара, Румъния с 2480 млн. долара, Сърбия – 675 млн. долара, България – 559 млн. долара, Северна Македония – 277 млн. долара.

В глобален мащаб най-големият производител на мебели за 2022 г. е Китай с 36-процентен дял. Той е следван от САЩ с 13%, Италия – 5%, Германия, Виетнам и Индия с по 4%, Полша – 3%, Канада, Южна Корея и Великобритания с по 2%. Тук трябва да се отбележи, че в рамките на година Китай губи 3% преднина, а САЩ и Италия напредват с по 1%.

Сред петте водещи страни в света по потребление на мебели първото място държи Китай, следван от САЩ, Германия, Индия и Великобритания. Световното потребление на мека мебел възлиза на 80 млрд. долара, което е около 16% от общия пазар на мебели.

Каре: България заема 19-о място в Европа по износ на мебели. Страната ни е на 21-во място по производство на мебели, на 24-то – по потребление, а по внос – на 25-а позиция, показват данните на Камарата.

Малки фирми, големи амбиции 

Около 2,5% до 3% е общият дял в икономиката на дървообработващата и мебелната промишленост, те са разпределени приблизително еднакво като стойност. Заетите в двата сектора са около 45 хил., а фирмите в мебелния сектор – около 2200–2500, посочва проф. д-р Васил Живков, председател на БКДМП. Той коментира, че секторът изпитва остър недостиг на служители с добри умения и мотивация. Живков изтъква, че през последните години във фирмите се подобряват условията за работа, внедрени са множество нови технологии, голяма част от дейността е автоматизирана и роботизирана. Според него има адекватна връзка между образователния сектор и бизнеса, сериозно навлиза и дуалното обучение. Живков обаче смята, че има необходимост от повече професионални гимназии в страната – във всички сектори.

Първите 20 мебелни компании в България представляват малко над 48% от цялото производство на мебели през 2021 г., а първите 100 почти 72%. Основни региони в България, които традиционно се свързват с производството на мебели, са София, Русе, Пловдив, Ямбол, Троян, Стара Загора, Сливен, Габрово и Севлиево. Заетите в бранша през същата година са 22 798, а през 2022 г. са 19 543 – с 16% по-малко. През 2021 г. топ 20 мебелни компании са наели 30% от общия брой, а топ 100 – 51%. Така останалите 2350 фирми са имали средно по 4,75 души на фирма.

„Немислимото преди 20 години“ – реалност днес

Подобно на всички останали сектори, технологиите навлизат и в мебелния. В последните пет години компаниите драстично оптимизират производството си, включително чрез участия с проекти по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Благодарение на високите технологии обемът на производството се увеличава, а процентът на брак силно се свива.

Изкуственият интелект може да бъде част от решенията, свързани с дизайна, посочва Живков. Той добавя, че технологиите могат значително да съкратят част от монотонните дейности.

„Това, което е свързано с ръцете, с умение да правиш нещо, няма кой да го замени. И там е нещото, върху което трябва да се работи. Другата страна е образованието“,

добавя Живков.

Интересен пример, който той посочва, е на търговци с шоуруми, в които има представител, който показва мебели на клиентите. Те си избират размери, видове, разпределения. След това всичко отива директно към машините, без да има друга човешка намеса. Машините сами започват да изпълняват поръчката. „Това нещо беше немислимо преди 20 години“, отбелязва Живков.

Нелоялна конкуренция и спекулативни цени затрудняват сектора

Част от предизвикателствата пред мебелната индустрия са свързани с нелегалния внос от Турция на мебели, които влизат у нас, без да се декларира труд, да се плащат данъци. Това, разбира се, значително подбива цената на българските производители. По думите на Живков решенията тук трябва да се вземат на държавно ниво, тъй като индустрията не може да се справи сама.

Той коментира и друго скорошно предизвикателство – проблемите с дървесината от 2021–2022 г. Тогава има намален добив при повишено потребление, което покачва цените до спекулативни нива. „Дървесината беше толкова скъпа, че беше по-евтино да си купиш дървен материал от Австрия, отколкото от българската гора – която не е за подценяване, – тя е една от най-добрите в Европа и е добре стопанисвана“, разказва експертът. По негови думи това води до застояване и гниене на българската дървесина по складовете, а много производители не успяват да изпълнят поети поръчки за милиони. „Това се превърна в много неприятен сценарий за нашата промишленост, и то в момент, когато можехме да се възползваме от огромната ниша, която се отвори, тъй като китайските мебели не можеха да влизат в Европа. Тогава трябваше да стъпим на нови пазари, да ги атакуваме, но ние не го направихме, от което загуби не само секторът в частност, но и държавата“, казва той.

Към 2024 г. ситуацията в мебелната индустрия изглежда спокойна. Надеждите на Камарата са за политическа стабилност, която да позволи на представителите на индустрията да общуват свободно с държавата и нейните агенции и да се стигне до реално прилагане на работещи решения.

Индустрията има и друга цел – да развива мебели със собствен дизайн. България вече има добра репутация на международните пазари, голяма част от фирмите работят за чуждестранни брандове и обзавеждат известни вериги магазини на премиум марки, луксозни хотели, заведения, офиси на големи компании. Стремежът сега е страната ни да се наложи не само като място, което има качествено производство на мебели, но и собствени дизайни. Мебелната индустрия променя трайно облика си. Набляга все повече на екологични материали и възможности за повторно използване на суровините, които са основополагащи и за така актуалната кръгова икономика.

Необходими са ни служители с най-съвременни умения 

Николай Иванов, собственик и управител на „Ирим“ ООД

През последните години в мебелната индустрия в България се наблюдава голяма динамика, изразена в спадове и пикове на търсенето. След дългогодишния ръст на икономиката, последвал финансовата криза през 2008 г., първата драстична промяна настъпи в условията на коронавирусната криза. През двата месеца на локдаун имаше огромен спад на потреблението и поръчките, последван от значителен ръст в рамките на около година. Войната в Украйна и голямата инфлация през 2022 г. нанесоха следващия удар на бизнеса. Повишените цени на суровините и дървесината – и съответно високата цена на крайния продукт – изиграха важна роля в търсенето на мебели от клиентите.

Овладяването на инфлацията помогна за постепенното стабилизиране на ситуацията. Производството на мебели се развива стабилно към момента. В България се отчита ръст на строителството – продължава бумът с покупки на апартаменти и къщи и съответно нуждите за тяхното обзавеждане.

Основните трудности на този етап са генерирани от външни фактори – основно опасността от ескалация във войните в Украйна и Ивицата Газа. Това респективно би довело до нови санкции и рестрикции, които ще се отразят на мебелната индустрия, тъй като ще усложнят веригите на доставка и възможностите за търговия.

Специфичен актуален проблем за сектора у нас е застаряващата работна сила и непривлекателността му сред млади служители. Имаме потребност от работници с най-актуални умения и познания за работа с последните технологии. Осигуряването на достатъчен брой обучени служители за посрещане на търсенето е един от ключовите фактори за укрепване на конкурентоспособността ни.

Етичният избор – актуална потребителска тенденция

Васил Василев, мениджър „Асортимент“ в „ИКЕА България“

По данни от последни проучвания на потребителските нагласи става ясно, че хората са наясно с неблагоприятното въздействие на консуматорското поведение върху околната среда и имат желание да го намалят. Брандове, които демонстрират ангажимент към обществото и околната среда, се ползват с по-голямо доверие сред потребителите. Това става един от ключовите елементи при избора на продукт и изгражда лоялност към марката. Очертава се тенденция, която налага отговорно поведение на производители и търговци по отношение на влагани материали и опции за удължаване на живота на продуктите и за устойчивостта на цялостната дейност на компанията.

Развойната дейност започва от избора на материали и планирането как те ще се преизползват. Следват проектирането, производството, транспортирането, продажбата и какво се случва с артикулите в края на жизнения им цикъл. Всички тези стъпки се преформулират с оглед намаляване на въглеродния отпечатък от дейността.

Суровините са един от факторите с най-голям принос за климатичния отпечатък, включително на ИКЕА. Поради тази причина изтеглихме редица продукти за еднократна употреба от асортимента ни и променяме начина на опаковане. Над 60% от продуктовата гама на ИКЕА се основава на възобновяеми материали, като дървесина и памук, а повече от 10% съдържа рециклирани материали.

Освен от какъв материал са произведени продуктите ключово важно е как са проектирани – да е лесно тяхното разглобяване, пренасяне, ремонтиране и цялостно удължаване на техния живот.