Като за година, в която всички говорят упорито как човечеството ще направи квантов скок в развитието си всеки момент, 2024-та не беше чак толкова шумна на технологичния фронт. От една страна, вероятно това се дължи на факта, че много от инвестициите са пренасочени в сферата на изкуствения интелект. От друга, защото говорим за полагането на основи на технологии и научни постижения, които ще избухнат тепърва. Но не липсват и скептици.

Новата AI парадигма

Какво постигнахме: Най-голямата тема на технологиите и науката в последните няколко години – изкуственият интелект – продължи възхода си и през 2024 г. Надпреварата в бизнеса роди нови, още по усъвършенствани GenAI модели, които могат да намерят различно приложение. Обработката на естествен език продължава да се подобрява. Тенденциите можем да опишем с най-популярната платформа сред големите лингвистични модели – GPT-4о, която е много по-бърза, много по-евтина за поддръжка и работи и с информация от интернет. В нея може да задаваме въпроси за актуални събития, а езиковата бариера на практика изчезва, защото може да превежда глас към глас на 50-те водещи световни езика. Освен това може да се настройва и към работа със специфична за определена организация данни и дейности. GenAI приложенията за мултимедия също стават все по-добри в генерирането на съдържание и преобръщат бизнес процесите в маркетинга, особено онлайн. Официалното пускане на модела Sora, който създава видео от текстове, се очаква дни след написването на този текст.

Компаниите разработчици тестват и нови методологии за обучение, за да преодолеят ограниченията, срещани при мащабирането на съществуващи модели. Тези подходи имат за цел да подражават на подобни на човека когнитивни процеси, както и да намалят прекалените изисквания за изчислителни ресурси на този тип системи. Големи корпорации инвестират значителни средства в AI инфраструктура, като Meta строи център за данни на стойност 10 млрд. долара в Луизиана, а Илън Мъск разширява своят AI база в Тенеси.

Приложенията и успехите на AI подпомогнатите системи нарастват. И тук става въпрос не само за по-доброто вграждане на генеративни агенти. Сред важните новини на годината беше моделът AlphaFold 3, разработен от DeepMind за предсказване на структури на протеини в комбинация с ДНК, РНК и други молекули. Медицинските иновации са една от най-добрите новини, както се и очакваше. Интегрирането на AI с CRISPR технологията позволява прецизно редактиране на гени чрез предсказване на резултатите от генетичните модификации. Компании за разработка на лекарства чрез AI платформи, като Insitro и Insilico, вече имат реални договори с големи фармацевтични компании. Учени използваха инструменти с изкуствен интелект, за да открият цял нов клас антибиотици (за първи път от десетилетия), които обещават резултат в борбата с устойчивите на антибиотично лечение супербактерии.

AI инструменти вече подпомагат програмирането, слагат се в автономни системи. Наскоро дори беше пуснат модел, който може да прави прецизни метеорологични прогнози.

Големите в бранша започнаха открито да говорят за възможността за поява на самостоятелно „мислещ“ AI, т.нар. AGI – при това с прогнози за постигането на сингулярност в рамките на следващото десетилетие или дори по-скоро. Събитие, което би променило хода на историята.

Какво ни обърква: Звездата на светлото бъдеще обаче не огрява еднозначно. Не са малко анализаторите, които смятат, че всъщност AI е балон, при това най-големият досега. Самите генеративни модели вече зациклят от липсата на данни за самообучение и развитието се забавя. Появяват се и сериозни грешки от обучението със синтетичните данни. Пазарни анализатори очакват повечето стартъп компании в сектора да фалират в дългосрочен план. Хардуерните изисквания също изглеждат близки до невъзможното. Практическото въвеждане в бизнеса за сметка на това изостава драматично от прогнозите, някои от които смятаха, че вече 50% от процесите ще бъдат подпомогнати от AI към сегашния момент.

В същото време GenAI моделите улесняват създаването на фалшиво съдържание в интернет, което може да скалира много бързо. Ситуацията с изборите в Румъния, където десетки хиляди фалшиви профили са споделили милиони постове, е само началото. Подобрените платформи стават и проблем за образователната система – скорошно проучване във Великобритания показва, че 94% от написаните от изкуствен интелект текстове на студенти са неразличими за преподавателите. Още по-лошо – те обикновено получават и по-високи оценки.

Сигурността на изкуствения интелект е слонът в стаята, и то какъв! В борбата кой ще стигне първи до върха, за да грабне знамето, сигурността изглежда напълно пренебрегната. Open AI например намаляват все повече броя на експертите си, които трябва да съблюдават дали разработваните системи няма да са опасни за човечеството. Един от водещите такива специалисти наскоро обяви над 99% шанс потенциален AGI да унищожи човечеството. Мъск му опонира, като заяви, че тази опасност според него е само между 10 и 20%, затова трябва да се даде шанс на технологията. На този фон въведената основа за регулации на изкуствения интелект в ЕС изглежда крайно недостатъчна.

Покоряването на Космоса

Какво постигнахме: 2024 г. беше една от знаковите напоследък във възродените мечти на човечеството за покоряване на територии извън нашата планета. Първо се върнахме на Луната, и то с доста по-разнообразни начини и изпълнители. Годината започна със SLIM (Smart Lander for Investigating Moon), който превърна Япония в петата страна, постигнала меко кацане на Луната. Месец по-късно апаратът Odysseus на Intuitive Machines направи първото безпилотно американско приземяване на естествения ни спътник от над 50 години и първото в историята от частна компания. Най-голям медиен интерес обаче получи китайската мисия „Чанъе 6“, която не само успешно събра няколко килограма проби от обратната страната на Луната, но и ги донесе на Земята след 53-дневна мисия.
В края на изминаващата година започна и сглобяването на ракетата за мисията „Артемис 2“, която се очаква към края 2025 г. Тя е част от дългосрочната програма „Артемис“ (колаборация на водещите западни космически агенции) за установяване на постоянна база с човешко присъствие на Луната, която да се ползва за мисии до Марс с капсулата Orion.

Не по-малко вълнение сред специалистите през годината предизвикаха спътниците на няколко други планети в Слънчевата система. Дълго време световете на постижимо разстояние от нас се възприемаха като невъзможна за живот пустиня. В наши дни учените не могат да спрат да откриват убедителни доказателства за наличието на океани във външната част на нашата система. Такива са открити на Европа (Юпитер), Енцелад (Сатурн), а през 2024 г. астрономите намериха доказателства за океани, скрити на спътника на Сатурн – Мимас, и под повърхността на Миранда, луната на Уран. Намирането на доказателства, че океаните са често срещани в Слънчевата система, има значение. Животът, какъвто го познаваме, обича течната среда и въпреки че не знаем дали тези луни съдържат живот (независимо дали това е микробен или нещо по-голямо), сега вече разполагаме с цели и места, където да го търсим в собствения си космически двор. И този процес на практика започна през октомври с изстрелването на апарата на NASA Europa Clipper, който ще пристигне около гореспоменатата луна на Юпитер през 2030 г., за да изследва дали на нея има живот и – още по-важно за нас – дали е годна за живот.

Космическите пътешествия изглеждат все по-близо и с успехите на SpaceX тази година. С Polaris Down беше направена първата комерсиална разходка на човек в Космоса, а участващите в нея станаха хората, които са се отделили най-високо от повърхността на нашата планета от 1972 г. насам. По-грандиозният успех на компанията на Илън Мъск обаче беше първото успешно прихващане при кацане на ракетата ускорител Super Heavy, която заедно с космическия кораб Starship представляват система за многократно използване, на която се основават най-сериозните надежди за междупланетарни полети в момента.

Какво ни обърква: Еуфорията около Starship и Orion не трябва да ни заблуждава. Пилотираните мисии до Марс и други планети все още са повече високопарно говорене, отколкото близко до реалността. Те се сблъскват с няколко значителни препятствия без решение към момента – в здравословен план това са космическата радиация, микрогравитацията, изолацията. Техническите трудности включват закъсненията в комуникацията и системите, които да осигуряват безопасно навлизане, спускане и кацане и разбира се, завръщане. Логистичните предизвикателства обхващат надеждни системи за поддържане на живота и използването на ресурси – като производство на вода и енергия на други планети. Успешното решаване на тези въпроси изисква обединени усилия на световните сили във все по-фрагментиран свят. Овладяването на Земята (в лицето на военната индустрия) изглежда в момента по-важен приоритет от това на Космоса и в тази връзка, както и да прозвучи, новите руски хиперзвукови ракети също са сред технологичните постижения на годината.

Технологии за по-добър свят

Човечеството е изправено пред енергийни, климатични, екологични, здравни, социални и политически предизвикателства, които изглеждат трудно решими. Науката и технологиите се опитват да ги адресират и през 2024 г., но с променлив успех.

Какво постигнахме: Напредъкът в медицината, дори извън непосредствената употреба на изкуствен интелект, показва някои обещаващи резултати. Започвайки с различни тестове на mRNA ваксини против рак, през новия като идея и механизъм на въздействие индийски медикамент Cefepime/enmetazobactam, борещ инфекциите, които заобикалят антибиотичната резистентност, достигайки до Neuralink. Компанията на Мъск успя да имплантира чип в мозъка на поне двама пациенти през изминалата година. Според споделената с медиите информация чрез чипа те са постигнали сериозно подобрение на ограничената си мобилност. 2024-та беше и година на някои доста екзотични решения, като микроскопичните роботи върху клетки от водорасли, които пътуват през кръвоносната система, за да доставят лекарството директно върху туморите, или пък първия генномодифициран чрез CRISPR бъбрек от прасе, присаден успешно на човек. Това обаче са по-скоро технологии, които тепърва ще видим дали ще покажат реален потенциал.

Какво ни обърква: Годината беляза някои исторически постижения при термоядрения синтез, свързани с продължителността на устойчивост при свръхвисоки температури. Говорим все още за продължителност на реакцията от секунди до няколко минути и понякога в специфични лабораторни условия. Развитието на соларните и вятърните технологии напредва, но много бавно, а навлизането на solid-state и semi-solid-state батериите за съхранение на енергия и при автомобилите, макар и с някакви инсталации и сега, се очаква да се случи след още няколко години, при това с неизвестни.

Това ни насочва към най-големия технологичен и икономически провал за момента – борбата с климатичните проблеми и замърсяването. Въпреки че зелената енергия е на рекордно ниво (например само инсталираните фотоволтаици нараснаха двойно в периода 2022–2024 г. до 2TW глобално), границата от 1,5°C затопляне ще бъде премината със сигурност, като учените се готвят за вероятен сценарий за покачване на температурата с между 2,8 и 3,6°C с всички последици от това. В тази връзка наред с експериментите за улавяне на емисиите, за почистване на океаните от пластмаса, за нови материали и т.н. се прокрадват идеи за доста рискови технологии за геоинженеринг. Всъщност последното е вече мултимилионна индустрия, въпреки че поражда конспиративни теории, преди още да е почнала да опитва нещо в мащаб. Квантовият компютинг, който дава надежда да покаже развитие в следващите 15 години, може да ни даде важна изчислителна мощ за неочаквани научни решения. Проблемът на борбата с глобалното затопляне обаче вероятно също ще се задълбочи при липса на глобално сътрудничество, включително научно.