Представете си, че сте на изложба на популярен художник. Заставате пред картина, гледате я внимателно, впечатлени сте, обръщате се към човека до себе си... и осъзнавате, че не знаете как да коментирате това, което виждате – не можете точно да назовете емоциите, които се събуждат у вас. Случвало ви се е, нали? По време на изложба, спектакъл, кино, концерт – дори в някои изненадващи ви ситуации.

Подобно може да е усещането ви и когато разглеждате моделите на българския моден бранд Metamorphoza. Това е напълно разбираемо. От една страна, въпреки цунамито на „бързата мода“, тя – модата, продължава да бъде изкуство. От друга страна – ефектът е напълно умишлен. Това споделят създателите на марката Веселина Свиларска и Динко Иванов, за които вдъхновението идва от Япония – нейната философия, начин на живот, естетика и силата на деконструктивизма, който, по думите им, „те взривява“.

Началото на Metamorphoza

идва съвсем естествено. Веселина знае, че иска да се занимава с мода още от тийнейджърските си години. Завършва Нов български университет и се впуска в различни артистични проекти. С Динко се срещат в склад за платове, в който той работи. Скоро се ражда идеята да създадат нещо заедно.

Започват дейността си без голям капитал, кредити или солидна подкрепа – получават отказ да бъдат финансирани от банка, държавата също не предлага помощ. „Започнахме в една стая от 5 кв. м с една машина. Вярвах, че ще създадем успешен бранд. Финансирахме се от малки проекти – някои бяха успешни, други не. Някои ни ги платиха, други не. Но това не ни отказа“, спомня си Динко.

В този период, както казва Веселина, двамата правят „буквално всичко възможно“ – шият на ишлеме за други фирми, пробват с детски дрехи, по-късно и със сценични костюми.

„Финансовият ресурс е важен за всеки стартиращ бизнес, но това, че правехме всичко с желание, без да мислим за парите, беше ценно. Ако го бяхме започнали само заради тях – нямаше да успеем. Парите дойдоха после – когато хората започнаха да вярват в нас, в идеята и в това, което правим“, обяснява тя.

Първите продажби

Metamorphoza реализира в България. Скоро обаче дуото осъзнава, че това не е пътят за развитие на бранда, и се насочват към онлайн търговията. По това време двамата основатели поемат всички роли в компанията. „Правехме всичко – от А до Я. После дойде бумът на Facebook и трябваше да се научим да работим с него. Благодарение на социалните мрежи навлязохме силно на италианския пазар“, споделя Динко.

Днес най-големият им пазар са САЩ, с над 50% от продажбите, следвани от Великобритания, ЕС, Австралия. Азиатският пазар заема едва около 1%. Брандът обаче планира развитие във всички държави, където вече има присъствие.

„Наскоро бяхме одобрени от About You – най-големия онлайн ритейлър в Европа. Това беше дълъг, над едногодишен процес на интеграция. Присъстваме физически в мултибранд магазини в модни столици като Ню Йорк, Лос Анджелис, Барселона и Лондон. Отскоро работим и с американска PR агенция – благодарение на нея много инфлуенсъри снимат за нас и популяризират бранда“, разказват създателите.

Междувременно делът на продажбите им в България остава под 1%. Затова Веселина и Динко дълго не установяват физическо присъствие у нас. Постоянни обаждания от клиенти и дори неочаквани визити на италианци в производствената им база ги карат да се замислят дали това е правилният подход. Разговор с клиент от България през октомври ги кара да вземат категоричното решение да преразгледат плановете си.

Така се ражда партньорството с Antica World, които стоят зад модернизацията на ЦУМ. „Много ни вдъхнови тяхната визия – подборът на брандове, начинът, по който планират пространството, – всичко това кореспондира с нашите ценности“, казва Веселина. Магазинът ще отвори през септември и засега остава единствен.

Според нея най-голямото предизвикателство ще бъде да убедят хората, че брандът наистина си струва. „В началото смятах, че моето място не е в България – положих много усилия да науча френски, италиански, да се образовам, така че да съм готова за големия моден бизнес. В един момент обаче осъзнах, че няма такова нещо като подходяща среда. Подходящата среда я създаваме ние – в този момент, с нашите усилия и с нашите виждания“, добавя тя.

В модата днес няма тенденции,

или поне така смятат Веселина и Динко. Причината според тях е в безкрайно забързания производствен ритъм. „Постоянно сме във fashion week, постоянно нещо се върти пред потребителите“, посочва Веселина. Динко определя течението като „спринтьорска мода“. Двамата отбелязват, че дори луксозните брандове не слизат от тази „въртележка“, което обезценява продуктите им и донякъде обяснява регресът в продажбите.

Данните подкрепят това наблюдение. Според прогнозите за 2025 г. се очаква муден ръст в модната индустрия едва между 2 и 4%. А в луксозния сектор – дори спад между 0 и -3% в някои региони. И всичко това – преди тарифите на Тръмп.

За Metamorphoza типичният клиент е жена между 45 и 60 години – със собствен стил, ясна представа за себе си и вкус, който не се влияе от временното. Голяма част от клиентите ѝ са артистично настроени – актьори, певци, музиканти, дори психолози.

„Съвсем наскоро получихме запитване от стилиста на Джеси Джей – много се зарадвахме, макар че не успяхме да изпълним поръчката чисто времево. Но сме сигурни, че моментът ще дойде“, споделя Веселина.

Тя и Динко са убедени, че в свят, доминиран от масово производство, етикетът „Произведено в България“ носи стойност. „Хората са уморени от „Произведено в Китай“ или „Произведено в Бангладеш“. Започва да се търси качество – занаятчийски труд. А България има страхотни майстори“, казва Веселина.

При избора на платове

дизайнерите залагат на естествени материи и багрила. Част от устойчивата им политика включва работа с т.нар. остатъчни платове – материали, останали от големи производствени линии, които биха били изхвърлени. Избират и платове, които подлежат на рециклиране. След пандемията обаче доставките се променят – италианският и турският пазар се възстановяват по-бавно, затова днес по-голямата част от платовете идват от Китай.

„През 2025 г., изглежда, устойчивостта отива леко на по-заден план за сметка на диференциацията“, казват дизайнерите. Те отбелязват, че все повече брандове разширяват продуктовата си гама и ценовите си категории, за да обхванат по-широка аудитория. „Смея да кажа, че ние все още спадаме в нишовите брандове, защото сме абсолютно обратното на бързата мода. Ние не можем постоянно да правим нови колекции. Имаме, разбира се, нови модели, но имаме и такива, които сме създали преди 10 години и продължаваме да продаваме“, разказва Веселина.

Моментът на големия успех

за Веси и Динко не идва в конкретен ден. Осъзнават, че са го постигнали (и че са неподготвени за него) по време на едно особено голямо предизвикателство. През 2018 г. Metamorphoza обявява черен петък, след който компанията едва не фалира. „Продадохме толкова много дрехи за три дни, че се наложи да ги изпращаме чак до април. Както малкото работа, така и многото би могла да те занули. Това беше голям шамар, получихме много негативна критика и имаше защо. Едва изпълнихме поръчките си, а се очакваше да вземем и нови. Това ни показа стойността на бранда. И все пак имахме малко отказали се клиенти“, казват дизайнерите.

Като друг сигнал за успеха си разчитат множеството откраднати идеи. „Копирането в модата не е нещо ново, но е гаранция, че щом ти се случва – правиш нещо хубаво“, вярва Динко.

Днес моделите им вече са показвани в британския Vogue, в предаването на FOX 5 "Good morning, New York", както и в базираното в Милано "PAP magazine". Клиент е носил тяхна рокля на среща в Бъкингамския дворец на среща с кралското семейство.

Най-голямото предизвикателство сега

за Веси и Динко е задържането на лоялни клиенти на така пренаситения пазар. Опасяват се и да не загубят дял от американския си пазар, тъй като през последната година клиентите там не правят импулсивни поръчки, а потребителската им кошница е на по-ниска стойност.

Дуото отчита, че не е изключено в бъдеще да им се наложи да напуснат България, за да могат да развиват бранда си. Притеснителна за тях е тенденцията на все по-застаряваща работна ръка в текстилната индустрия. Днес екипът им е от 30 човека в две производствени бази в София и Стара Загора. За момента компанията е решила, че няма да се разширява повече, а разчита на подизпълнители в малки градчета заради трудното намиране и задържане на кадри.

Веселина и Динко смятат, че този проблем може да бъде преодолян чрез цялостна кампания, насочена към сектора. Веселина смята, че може да се работи в посока изграждането на „бранд България“ и дава за пример италианците, които направиха „Произведено в Италия“ символ на качество и внимание до най-малкия детайл.

Двамата посочват, че повече млади хора трябва да разберат, че възможности за развитие в сектора не липсват. Самите те имат примери за служители, които неколкократно са сменяли длъжностите си през годините и днес имат мениджърски роли. „Абсолютен мит е, че шивашкият труд е експлоататорски и нископлатен“, казва Динко. А Веселина добавя, че „времето за „шефове“ вече отмина – днес важни са общата визия и общата мотивация да продължаваш“.

Бъдещето на модната индустрия

все пак е в устойчивата мода според Динко. „Мисля, че потребителите вече се наситиха. Не виждам колко още могат да понесат от тази бърза мода“, посочва той. Веселина обаче смята, че за да спре бумът, ще са необходими регулации. „В нашия свят модата отдавна вече не е изкуство, всичко е бизнес в търсене на растеж“, посочва тя. Според нея е положително, че големи компании, флагмани на бързата мода, вече предлагат устойчиви колекции и шивашки услуги с идеята дрехата да се носи максимално дълго. „Проблемът е, че на потребителите е насадено, че в момента, в който си купят нов продукт, вече могат да го заменят с друг“, отбелязва Динко.

Бъдещето на Metamorphoza Веси и Динко коментират през погледа към миналото. Вярват, че са извървели трудния път, но той им е донесъл най-добрите уроци. Един от тях е да продължават да приемат критика с отворени обятия. „Имаме много лоялни клиенти. Имаме лична връзка с много от тях. Винаги търсим обратна връзка. Тя невинаги е положителна – съвсем нормално. За да се движим напред обаче, ние имаме нужда от нея“, казва Веси.

Конкуренцията също не ги плаши, основно защото искрено вярват в идентичността си. „Много лесно хора без опит и знания започнаха да правят мода с идеята, че искат техният глас да се чува. Трябва обаче да познаваш модата, нейната история, това от коя субкултура идва даден елемент. Иначе резултатът е пошъл, един голям кич, от който българската сцена няма нужда“, казва Веси. В краткосрочен план двамата искрено се надяват на много предстоящи успехи сред българските потребители.