В последните години държавите от Централна и Източна Европа се изправят пред редица изпитания, които оформят тяхното място в рамките на Европейския съюз. Сред всички предизвикателства, които стоят на дневен ред, особено остро се откроява въпросът за бъдещето на енергийните системи и ролята на различните източници в енергийния микс на региона. Именно от способността на тези страни да намерят устойчив баланс между сигурност, достъпност и зелена трансформация ще зависи не само икономическото им развитие, но и енергийната независимост на целия съюз.

Фигура 1. Електроенергийният микс в ЕС-27

Ако погледнем как се развива енергийният микс в производството и доставката на електроенергия в целия Европейски съюз през последните над два десетилетия, може да бъде откроена една много ясна тенденция. За периода след 2010 г. се забелязва повече от двойно увеличение на електроенергията, произведена от ВЕИ, в енергийния микс. В същото време ясно се откроява намалението на производството на електричество от фосилни горива – въглища и нефт, което пък съответно се свива повече от 2 пъти.

Промяната в енергийния микс в ЕС не е хомогенна и ситуацията в различните държави членки от ЦИЕ е показателна. Енергийният микс в държавите от региона е доста различен. В България и Чехия основни източници за производство на електричество все още са въглищата и останалите фосилни горива, но и в тези държави отчетливо се забелязва намаление на техния дял в микса и увеличаване на дела на ВЕИ. В другата крайност са Естония и Гърция и особено Хърватия, където вече ВЕИ се дължат на високия дял в енергийния микс, а спадът на дела на фосилните горива е значителен, като Естония е наистина забележителен пример със спад от над 50% от 2010 г., следвана от Гърция с над 40%. В Хърватия специално ВЕИ са основен енергиен източник още в първото десетилетие на XXI век и съставляват близо 80% от производството на електричество. В Унгария основен енергиен източник е ядрената енергия, но ВЕИ набират бързо скорост.

Фигура 2. Електроенергийният микс в България

Развитието на възобновяемите енергийни източници има негативи, свързани с по-високи цени на енергийните борси – от една страна, заради промяна в микса и нестабилността на доставките в рамките на денонощието и от друга, поради необходимостта от сериозни инвестиции в енергийните системи на държавите, финансирани от допълнителни такси, включени в цената.

Най-високите цени са в държавите от Източна Европа, като единственото изключение е Ирландия. По-високи цени има и в Германия и Италия, но те се дължат на данъците и таксите, които начисляват с цел инвестиции в мрежи и паркове за съхранение на енергия.

България е единствената държава – членка на ЕС, в която съществува субсидия, която правителството плаща на бизнеса, ако борсовата цена надхвърли определен праг, като в момента този праг е определен на 92 евро/МВтч.

Полша, в която електрическата енергия е преобладаващо от въглищни централи и борсовите цени са ниски поради местната суровина, също има една от най-високите крайни цени за бизнеса. Причината отново са високите разходи за инвестиции и поддръжка на мрежата.

Фигура 3. Цени на електроенергията в ЕС и в Централна и Източна Европа

Представените цени на електроенергията са в два произволни дни от месец юни 2025 г., а именно 2 и 6 юни. Както се вижда от графиките, разликите в цените между двете части на Европа са съществени, като на 6 юни достигат и дори надхвърлят 100%

Една от причините за по-високите цени специално в ЦИЕ и същевременно въведените допълнителни данъци и такси, които някои държави от Западна Европа начисляват върху борсовите цени, е навлизането на ВЕИ в енергийния микс и голямата волатилност, която тези нови източници носят със себе си. Някои държави, като Финландия и Швеция, регистрират абсолютни рекорди в ЕС по отношение на броя на дните, през които техните борсови цени са били отрицателни. Това е и причината те да са с най-ниска средна цена в ЕС, но това не означава, че нямат проблеми с огромната борсова волатилност.

От друга страна, държави като Нидерландия, Белгия, Германия, Италия, които също отчитат голяма волатилност на цените, вземат мерки за устойчивост на електрическите си мрежи и начисляват допълнителни данъци и такси, приходите от които използват за инвестиции.

Единственото изключение сред всички държави в случая е България, която въпреки наличните проблеми с енергийния си микс и волатилността на цените, вместо да начислява допълнителни данъци и такси с цел инвестиции в енергийната си система, тя дотира бизнеса, като по този начин го насърчава да не предприема мерки за енергиен преход към ВЕИ. Поради тази причина и въглищните централи в България продължават да работят на огромна загуба, която на практика се покрива от държавата.

Втората основна причина за по-високите цени на електроенергията в ЦИЕ безспорно е ограничената свързаност на мрежите в тази част на континента с тези от Западна Европа. Мрежовата свързаността между държавите в Западна Европа е наситена, докато трансграничните връзки в източната част на континента са твърде рехави. [JV1] 

Планираните електрически мрежови връзки между Източна и Западна Европа, които ще доведат до облекчаване на ценовото напрежение в ЦИЕ и до по-ниски цени, са следните:

• Разширение между Германия – Полша (3 GW): Нов високоволтов междусистемен електропровод за укрепване на централноевропейската мрежова интеграция и подкрепа на обмена на възобновяема енергия;

• модернизация на връзката между Франция – Испания (2,5 GW): Увеличаване на капацитета за улесняване на износа на енергия от Иберийския полуостров и подобряване на пазарната интеграция;

• разширяване на електропровода Италия – Австрия – Словения (2 GW): Подобряване на свързаността на Алпийския регион и разпределението на водноелектрическа енергия;

• междусистемна връзка Унгария – Румъния – България (2 GW): Укрепване на югоизточноевропейската мрежа и подкрепа за увеличаването на вятърната енергия;

• връзка Балтийски държави – Полша – Финландия (2 GW): Намаляване на зависимостта от руския внос на енергия и интегриране на скандинавските възобновяеми енергийни източници;

• балтийска електроенергийна система Изток-Запад (1,5 GW): Подобряване на енергийната сигурност и намаляване на зависимостта от външни доставчици.

Общата сума на средствата, необходими за изграждане на батерийни паркове (до 2050 г.), преносни и разпределителни мрежи (до 2040 г.) възлиза на 1,2 трлн. евро, като това са изчисления, базирани на нуждите от днешна гледна точка. Тези нужди най-вероятно ще се увеличават с времето и с развитието на технологиите, което означава и необходимост от по-големи инвестиции в бъдеще.

Основни проекти в ЕС:

• Разширяване на батерийното съхранение: Очаква се ЕС да инсталира 95 GW батерийно съхранение на енергия в мрежов капацитет до 2050 г., което ще изисква инвестиции от 70 млрд. евро;

• модернизация на преносната мрежа: За да се побере нарастващият капацитет за възобновяема енергия, са необходими 477 млрд. евро за развитие на преносната мрежа за високо напрежение до 2040 г.;

• модернизация на разпределителната мрежа: Местните електроразпределителни мрежи изискват инвестиции от 730 млрд. евро, за да се осигури ефективен енергиен поток и стабилност на мрежата.

Прогнозираният растеж на потреблението на електроенергия в ЕС се основава на следните допускания:

Очакванията са годишният темп на растеж на потреблението на електроенергия в ЕС да се увеличава с 2–3% годишно до 2035 г. Според прогнозите общото потребление до 2030 г. ще достигне 3500 TWh в сравнение с 3200 TWh през 2024 г. За Източна Европа цифрите са съответно 1200 TWh в сравнение с 1050 TWh миналата година. Предполага се, че ключовите двигатели на растежа ще са: електрификация на транспорта; индустриално търсене заради разширяването на центрове за данни, изчисленията с изкуствен интелект и производството на водород; повишена зависимост от вятъра и слънцето, изискваща по-голяма гъвкавост на мрежат; преминаване към термопомпи и електрифицирано отопление и отказ от газово отопление в домовете и бизнеса.

Трябва да се споменат и няколко ключови тенденции, свързани с развитието и проектите в областта на изкуствения интелект в Централна и Източна Европа. ЕС финансира фабрики за изкуствен интелект в България, Полша, Словения и Гърция, за да ускори научноизследователската и развойната дейност в областта. Естония е част от фабриката за изкуствен интелект LUMI, която има за цел да се превърне в най-големия център за AI суперкомпютри в Европа. Полският център PIAST-AI се фокусира върху здравеопазването, киберсигурността и космическите технологии. ЕС инвестира 100 млн. евро в инкубация и дейности за разрастване на стартиращи компании в областта на изкуствения интелект. Тези проекти позиционират Източна Европа като ключов играч в развитието на изкуствения интелект със силно финансиране от ЕС и национални инвестиции.

Фигура 4. Проекти и инвестиции в областта на изкуствения интелект в Централна и Източна Европа

Предизвикателствата пред страните от Централна и Източна Европа не са малки, но могат да бъдат преодолени с добро планиране, навременни и пропорционални инвестиции, включително подкрепа от европейски фондове и междудържавно сътрудничество.