Темата за офшорните компании от години предизвиква интерес – не само заради скандали като „Панамските досиета“ и разкритията за укриване на активи, пране на пари и избягване на санкции, но и поради инициативите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и засилената регулация в Европейския съюз.

За част от бизнеса тези структури все още изглеждат привлекателен инструмент за данъчна оптимизация, но за данъчните администрации те често са сигнал за потенциален риск от злоупотреби.

Затова всяка компания, която обмисля използване на офшорна юрисдикция, трябва внимателно да прецени не само възможните ползи, но и рисковете и скритите капани.

Защо офшорни юрисдикции?

Така наречените „офшорни юрисдикции“ обикновено предлагат ниски или нулеви данъчни ставки, облекчени регулаторни режими и висока степен на поверителност. Учредяването на ново дружество е бързо, евтино и често може да се извърши дистанционно. Отчетните изисквания са минимални, а финансовият контрол – ограничен. Част от компаниите ги използват за защита на активи от кредитори или съдебни спорове, както и за по-гъвкаво управление на международни инвестиции и достъп до нови пазари и инвеститори.

Класическите „данъчни убежища“ като Каймановите острови, Британските Вирджински острови, Бермудите и Антигуа предлагат 0% корпоративен данък и други данъчни предимства.

Някои страни – като Малта, Сингапур и Обединените арабски емирства – не се смятат за типични офшорни юрисдикции, но при определени условия предлагат данъчни режими, които значително понижават ефективното корпоративно облагане. България има действащи Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с тези държави, което допълнително увеличава тяхната привлекателност.

Ползите от подобни структури могат да включват по-ниски данъци, по-голяма конфиденциалност, по-малко регулации и защита на активи. Но тези предимства вървят ръка за ръка с редица рискове – от данъчни последици до репутационни щети и административна тежест.

Глобалният натиск срещу агресивното данъчно планиране

Международната общност и ЕС стават все по-нетолерантни към практиките на агресивно данъчно планиране, което изисква от компаниите да бъдат особено внимателни, за да не преминат границата между законната данъчна оптимизация и избягването на данъци.

Данъчните администрации по света споделят информация в реално време и все повече търсят реално икономическо съдържание зад всяка структура – офис, персонал, местно управление и стопанска логика. Без тях данъчните предимства бързо губят своята сила.

Към това се добавят глобалните инициативи на ОИСР срещу ерозията на данъчната основа и прехвърлянето на печалби – BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) и законодателството на ЕС, изградено върху тези принципи. Голяма роля оказва и засиленият международен обмен на финансова информация между държавите (CRS и FATCA). Ако българска компания има офшорно дружество с банкова сметка в друга държава, НАП може да разбере за нея автоматично, без да поиска информация.

Общата цел е да се гарантира, че данъците се плащат там, където реално се генерира печалбата. Глобалната тенденция е от офшорна анонимност към данъчна прозрачност.

Какво казва съдебната практика на ЕС

Решенията на Съда на Европейския съюз потвърждават тази посока. Още в делото Cadbury Schweppes (С-196/04, 2006 г.) Съдът постанови, че ако дъщерно дружество в друга държава членка е „изцяло изкуствена конструкция“ без служители, офиси и икономическа обосновка, печалбата му може да бъде обложена в държавата на дружеството майка.

През 2019 г. така наречените „датски дела“ (С-116/16 и С-117/16) дадоха ясен сигнал към бизнеса: данъчни облекчения не се прилагат, когато получателите са кухи дружества, които само препращат доходите към собственици извън ЕС без реална икономическа същност. В такива случаи липсва „действителен собственик“ на дохода и е налице злоупотреба с право.

Изводът е категоричен – данъчни облекчения се ползват само когато получателят е реален стопански субект с икономическо присъствие, а не просто транзитен канал за печалби.

Българската рамка

Някои офшорни държави са класифицирани като „юрисдикции с преференциален данъчен режим“ според българското законодателство и са включени в специален списък на министъра на финансите или в така наречения „черен списък“ на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели на ЕС. Сред тях са Панама, Вирджинските острови, остров Гуам, Палау, Фиджи, остров Рождество/Коледен остров, Тринидад и Тобаго и др.

Връзките с подобни държави автоматично поставят компаниите под по-строг данъчен контрол. Плащанията от България към лица, установени в тези държави, не само за услуги, но и за неустойки и обезщетения, подлежат на облагане с 10% данък при източника.

При офшорни структури освен „черните“ списъци с юрисдикции с преференциален данъчен режим компаниите трябва да имат предвид и мерките, които България е въвела при транспониране на Директивата за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци (ATAD – Anti-Tax Avoidance Directive). Сред основните мерки са ограничението на приспадането на лихвени разходи, правилата за контролирани чуждестранни дружества (CFC – Controlled Foreign Companies), предотвратяване на хибридни несъответствия и облагане при прехвърляне на активи извън страната (exit taxation).

Тези правила засягат най-вече компании с международни структури и с високи нива на вътрешногрупово финансиране. Ограничението върху лихвените разходи изисква по-прецизно финансово моделиране, а правилата за контролирани чуждестранни дружества (CFC) целят да се предотврати изнасянето на печалби в офшорни юрисдикции.

България прилага също и общото правило срещу злоупотреби (GAAR – General Anti-Abuse Rule), което позволява на данъчните органи да игнорират изкуствени сделки и структури, създадени само с цел данъчно предимство и да доначислят данъци. Това правило важи не само за офшорни юрисдикции, но и за всички дружества и сделки на територията на страната.

Използването на офшорни дружества от български компании често поражда и задължения за докладване към НАП съгласно правилата за автоматичен обмен на информация (в съответствие с транспониране на Директива DAC6). Най-често такива задължения възникват при трансгранични схеми между свързани лица в различни държави, използване на юрисдикции с преференциален режим или при ситуации, водещи до двойно данъчно предимство. Неспазването на тези задължения може да доведе до сериозни санкции.

Офшорните структури сами по себе си не са незаконни. В редица случаи те остават ефективен инструмент за международно структуриране и защита на активи. Но също така са подложени на все по-строг контрол и са свързани с редица рискове: данъчни, репутационни, възможни банкови трудности и неочаквана административна тежест.

Правилото е ясно: данъчните предимства са оправдани само когато зад тях стои реална икономическа дейност. Ерата на офшорните компании, които са само „пощенски кутии“, приключва. На тяхно място идва нов модел – прозрачен и икономически обоснован.