Темата за офшорните компании от години предизвиква интерес – не само заради скандали като „Панамските досиета“ и разкритията за укриване на активи, пране на пари и избягване на санкции, но и поради инициативите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и засилената регулация в Европейския съюз. За част от бизнеса тези структури все още изглеждат привлекателен инструмент за данъчна оптимизация, но за данъчните администрации те често са сигнал за потенциален риск от злоупотреби. Затова всяка компания, която обмисля използване на офшорна юрисдикция, трябва внимателно да прецени не само възможните ползи, но и рисковете и скритите капани. Защо офшорни юрисдикции? Така наречените „офшорни юрисдикции“ обикновено предлагат ниски или нулеви данъчни ставки, облекчени регулаторни режими и висока степен на поверителност. Учредяването на ново дружество е бързо, евтино и често може да се извърши дистанционно. Отчетните изисквания са минимални, а финансовият контрол – ограничен. Част от компаниите ги използват за защита на активи от кредитори или съдебни спорове, както и за по-гъвкаво управление на международни инвестиции и достъп до нови пазари и инвеститори...