Пиша тази статия от плажа. Наблюдавам морето, работя и разсъждавам за това има ли конфликт между работа и личен живот и как се е балансирало и се балансира сега. Трябва ли да се говори за баланс въобще – между работа и личен живот, или работата е част от личния живот и конфликтът е неуместен? Въпрос на корпоративни политики или на лични регулации е постигането на комфорт? В последните години темата за work-life баланса е поредното клише в корпоративния свят. Всички говорят за него, обещават го, но дали наистина разбираме какво представлява и как темата се трансформира, за да звучи адекватно днес? Идеята за перфектен баланс между работа и личен живот често се представя като цел, към която всички трябва да се стремят. Реалността е, че съвременната икономика и култура на производителност правят този баланс почти невъзможен, ако приемем, че е въпрос на външни регулации. Непрекъснато увеличаващите се изисквания към служителите, дългите работни часове и натискът да бъдат „винаги включени“ значително усложняват постигането на този идеал. Какво правят корпорациите? Различни неща през годините. Кратката история Понятието work-life balance се свързва с поколението на бейби бумърите, родени сл...