Световните тенденции на пазара на труда за 2025 г., които неминуемо ще окажат влияние и на България са:

Прозрачност на възнагражденията 

Тази тенденция се налага чрез Европейска директива за равноправно заплащане между половете, а и младите потенциални кандидати настояват да са наясно какво точно ще получаватq преди още да отидат на интервю. Добавянето на заплатата в обявите за работа става норма и привлича повече кандидати. 

Търсене на меки умения, които вече наричаме „трайни“ умения

80% от лидерите вярват, че давността на техническите умения е до максимум 5 години и от изключително значение са уменията, които не могат да се автоматизират. Техническите умения са все още важни, защото са свързани с опита, но работодателите са готови да жертват някои от тях за сметка на потенциала на кандидата с трайни умения.

Отдалечената работа все повече отстъпва на хибридната 

Отдалечената работа много допадна на служителите, на които е разрешена от времето на пандемията, и се превърна в желана от повечето кандидати за работа. Работодателите все повече налагат хибридния модел, който не би могъл да се въведе навсякъде, но пък изцяло отдалечените работни места стават все по-малко.

Влиянието на новите технологии и AI

Навлизането на изкуствения интелект ще промени начина, по който се работи, и ще увеличи формите на труд като споделени служители, работа чрез онлайн платформи, споделяне на работно място, случайна работа (на повикване), работа чрез ваучер и други.

AI и автоматизацията се очаква да продължат да се развиват. Според различни изчисления около 42% от задачите, които в момента се изпълняват от хора, биха могли да се извършват от роботи през 2027г. Това, разбира се, не значи, че ние, хората, ще останем без работа, напротив, ще ни е изключително приятно да си партнираме с роботи, които ще ни служат и ще работят под наш контрол в много области на икономиката.

Честа смяна на работното място 

Смяната на работата на по-кратки интервали от време става все по-често явление. Особено за последните две генерации, навлезли на пазара.

Балансът между работа и личен живот и сходството в ценностите стават по-важни от лоялността към работодателя, особено за последните две генерации, навлезли на пазара. Кандидатите продължават да диктуват условията на пазара на труда, имайки много повече възможности, както никога досега.

Състояние на работната сила

Общият брой на заетите в страната през второто тримесечие на 2024 г. е 2,930 милиона, като малко над 1,9 милиона (76,6%) работят в частния сектор, а 605 хил. (23,4%) – в обществения. През миналата година заетите в България по трудово и служебно правоотношение са били 2 217 960. През 2022 г. новоназначени и напуснали са съответно 1 006 960 и 957 519 души. Това означава, че 44% от пазара на труда се пренарежда за година.

Според последното проучване на Агенцията по заетостта през 2023 г. компаниите (426 226) са имали 254 926 отворени позиции, а през 2024 г. те са 261 926, или с 2,6% повече. Изчислили са, че през изминалата година са се търсели 55 306 души, а тази година 59 219, или със 7,1% повече.

Работодателите изпитват хронични трудности в намирането на хора – 63,8% за 2023 г. и 66.7% за 2024 г., по данни на Агенцията. Според проучване на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ) от 2022 г. те са 83%.

Съвсем логично на фона на гореспоменатото средната работна заплата за второто тримесечие на 2024 г. стана 2296 лв., което е ръст от 17,3% на годишна база.

Най-интересното е, че компаниите, които са казали, че ще съкращават хора през 2023 г., са били 12 600, а сега (2024 г.) вече са 17 300, или са се увеличили с 37,3 %. Проучването на БКЗ също отчете голям брой работодатели с намерения за съкращения.

Прогнозата е, че през следващите 12 месеца компаниите в България ще имат нужда от 262 хил. служители. В дългосрочен план – от 3 до 5 г. – компаниите ще търсят 227 хил. висшисти, 256 хил. със средно образование и 212 хил. без образование, или общо 695 хил. души. Тези числа са само за установените вече компании и не отчитат бъдещи инвестиции. Тук идва големият въпрос откъде ще се намерят тези хора с подходящите умения и квалификации.

Ресурсът от хора, които имат готовност да започнат работа, но не търсят, също не е голям. Само за сравнение – през далечната 2012 г. те са били 285,2 хил., а за 2023 г. – 64,8 хил. Това е почти пет пъти по-малко. Незаетите неучащи млади хора между 15–24 г. също намалява значително през последните години и през 2023 г. вече е 11,4%.

Другият резерв идва по линия на хората в предпенсионна възраст (55–64 навършени години). Голяма част от тях обаче вече са заети – 69%, или 623 хиляди души. След пенсия продължават да работят 16,5% от хората. И един много интересен факт: можете ли да предположите колко хора над 100 г. са починали през 2023 г.? 194! Това показва, че вероятно ще живеем все по-дълго и ще работим все по-дълго.

Очаква се през 2025 г. страната ни да продължи да привлича работници от страни извън ЕС, които да запълнят част от празнините в сектори като строителство, селско стопанство, хотели и ресторанти и производство и други.

Може да допълним картината и с демографски данни, които показват, че България се топи с 6 човека на час и един човек на час напуска страната да търси препитание навън (9287 души за 2023 г.) при население от 6 445 481 души. Ако тази тенденция продължи с тези темпове, след 120 г. тук хипотетично няма да има българи.

Данни от НСИ, като за 2024 г. са за второто тримесечие

Данните са от последното проучване на АЗ, НСИ и Инфостат

 Златното време на сребърните служители

Независимо от това дали не могат да си позволят да не работят, или не искат да се пенсионират по други причини, най-бързо растящата група в света и най-вече в България са хората от 60 години нагоре. През последните 100 години хората от тази група са нараснали 5 пъти повече от останалите поколения, а 75+ ще бъдат най-бързо растящата част от населението от сега до 2030 г. Готови ли са работодателите за тези кандидати за работа?

Като говорим за това, нека разбулим митовете, че възрастните хора не се справят с технологиите и не могат да вършат основни работни функции. Проучване доказва точно обратното, че екипи от разнородни членове по възраст са много по-продуктивни и успешни. Учудващо по последни данни за световната икономика са допринесли 8,3 трилиона долара само хората на 50+ години. Освен това да работиш в тази възраст създава смисъл и социална връзка на хората, което е полезно за тяхното здраве и щастие. (8,8 трилиона долари се губят от немотивирани служители като продуктивност).

Как работодателите могат да се възползват от наличието на подобни кандидати:

1. Да се насърчат програми за менторинг от възрастни към млади и обратно.
2. Да се създаде дизайн на новите технологии, който да е разбираем за всякакви възрасти.
3. Да се насърчи назначаването на хора с ТЕЛК.
4. Да се предложи помощ за гледане на възрастен или болен член на семейството.
5. Да се изкорени дискриминацията и по възраст.

В момента липсват гъвкави начини на работа, ергономични офис условия или придобивки, насочени за хората в пенсионна възраст, избрали да работят. Работодателската марка рядко таргетира хора в напреднала възраст, въпреки че те са тук и ще са тук още дълго време и ще стават и много повече.