Докато пиша тази статия, България прави опит да привлече финансиране от международните дългови пазари с две облигационни емисии – за 7,5 и 12,5 години срок до падежа, като прогнозните доходности по тях са съответно около 4,40 % и 4,95 %. Какво значи това за инвеститорите и каква е ролята на държавните дългове в инвестиционния портфейл?

Защита от рискове

По правило държавните дългове, особено облигациите на страните с най-висок кредитен рейтинг, дават базата за доходността във всеки инвестиционен портфейл, като тяхната по-ниска ценова волатилност подобрява съотношението „очаквана доходност – риск“ на портфейла. За да проверим това, нека сравним реализираната доходност по ключовите 10-годишни немски бундове и американски трежърита с тази по индексите на пазарите на акции (DAX за Германия и S&P 500 за САЩ). От края на 2022 г. досега инвеститорите в 10-годишен (към 2022 г.) бунд са загубили 22% от вложените средства, включително получените купонни плащания. Резултатът при сходните американски трежърита се изразява в загуба от 18,2%. За сравнение индексът DAX е загубил едва 4,6% от стойността си за същия период, докато при индекса S&P 500 загубата e 8,8%.

Значи ли това, че държавните дългове са загубили своята роля на инструменти убежища при повишени рискове и пазарни кризи? Отговорът на този въпрос далеч не е прост, но в основата му са политиките на основните централни банки по света, които, подтикнати от сериозната инфлация през 2022 г., бързо пренастроиха своите позиции от „подкрепящи растежа“ нулеви лихви към „силно рестриктивни“ високи лихвени нива. Всъщност държавните дългове се държаха точно както можеше да се очаква при високоинфлационна среда и донесоха загуби на своите инвеститори.

Инвестиционни възможности

Основните доходности по най-безрисковите групи ДЦК се намират на най-високите си нива от 15 години насам. Въпреки това те все още се намират под основните лихви, зададени от ключовите централни банки. Това е признак на очакванията на инвеститорите за два взаимосвързани процеса: забавяне на икономическия растеж и понижение на основните лихви в бъдеще. По-ниските доходи за по-дългите срокове до падежа на ДЦК представляват и възможност за инвеститорите, които могат да се възползват от едно евентуално по-ранно обръщане на лихвените политики на централните банки и така да „спечелят“ не само доходността по своите книжа, но и капиталови печалби от своите инвестиции.

Разбира се, при евентуално реализиране на икономически сценарий за спад на растежа или рецесия, който изглежда по-вероятен за страните от еврозоната, инвестициите в ДЦК ще изиграят своята роля на активи убежища, които биха подкрепили доходностите на инвеститорите в период на несигурност.

 *Източник: Bloomberg Professional

Важно за всеки инвеститор е разглеждането на инвестицията през призмата „очаквана доходност –риск“. ДЦК все още остават инструмент със значително по-ниска историческа волатилност на цените спрямо останалите основни класове инвестиционни активи. В допълнение към това държавните облигации вече носят положителна реална доходност (след отчитане на инфлацията).

*Източник: Bloomberg Professional

Инвестициите в американски трежърита се откроява като носеща реална доходност на инвеститорите в почти всички хоризонти. В еврозоната реалните доходности продължават да са негативни, като в момента високата инфлация не позволява на инвеститорите да печелят от ДЦК след отчитане на ценовия растеж. Всъщност липсата на реална доходност по немските бундове е явление, което се наблюдава почти без прекъсване от европейската дългова криза през 2012–2014 г. насам. Ситуацията в Япония не изглежда по-добра. Политиката на Bank of Japan се различава коренно от останалите глобално значими централни банки по това, че основната лихва в Страната на изгряващото слънце не бе повишена по време на ръста на глобалната инфлация.

Периферията на еврозоната – източник на реална доходност

Основно инвестиционно правило е, че по-високите нива на риск трябва да водят след себе си и по-висока очаквана възвръщаемост, в противен случай поемането на такъв риск би било неразумно действие. Във вселената на инвестиционните опции пред инвеститорите в ДЦК, особено тези, които спестяват в евро (или лева), се откроява опцията за инвестиции в по-рисковите (но и силно подкрепени от Европейската централна банка) дългове на страните от т.нар. „периферия“ на еврозоната (към тях е добавена и Франция, която частично попада в периферията главно заради общата задлъжнялост на страната).

*Източник: Bloomberg Professional

Видно е, че по-високите доходности на ДЦК на страните от периферията на еврозоната биха донесли по-добра защита на инвеститорите от инфлацията и по-висок реален доход. Въпреки това рисковете за тези страни са значително по-високи от тези за Германия например. В Италия задлъжнялостта и растящите бюджетни дефицити, формирани от популисткото правителство, стряскат инвеститорите, като защитният механизъм на ЕЦБ за контрол на спредовете (разликите в доходността) е основна пречка пред продължаващото нарастване на доходностите. От друга страна, испанските и френските книжа са позиционирани като добра алтернатива „риск – доходност“. Добрият пример от периферията се очертава Гърция, където правителството на Кириакос Мицотакис определено постига сериозен напредък в бюджетната дисциплина и икономическите реформи. Оценката на пазарите за този напредък е силно положителна, като гръцките книжа са съизмерими с тези на Франция и Испания като предлагана доходност до падежа.

Инвестицията в ДЦК на страните от периферията на еврозоната при очаквания за по-нерестриктивна политика на ЕЦБ в средносрочен аспект би могла да доведе до допълнителни ползи за инвеститорите с оглед на възможното свиване на спредовете в доходностите. При такъв сценарий книжата биха повишили цените си веднъж заради понижението на основните лихви и втори път заради приближението им до доходностите по немските бундове.

Ситуацията в страните от Източна Европа и къде сме ние

Повишенията на основните лихви и несигурната инфлационна среда имаха своето отражение върху дълговете на страните от региона със сходен ефект с този на страните от периферията на еврозоната – повишение на основните доходности и нарастване на спредовете.

*Източник: Bloomberg Professional

В нормална за пазарите обстановка румънските ДЦК (деноминирани в евро) предлагат най-добра доходност за инвеститорите. Въпреки това рисковете, свързани с инвестиции в румънски дълг, са значително по-високи. Ключови фактори за това са политическата нестабилност и значително по-високата задлъжнялост на северната ни съседка, пред която все още няма перспективи за прием в еврозоната. Хърватия пък се очертава като добрия пример в региона. Икономическата стабилност и растеж, както и по-ниската задлъжнялост на страната, са привлекателни за инвеститорите.

На този фон инвестициите в български дълг изглеждат по-нискодоходни, особено сравнени с тези в румънски ДЦК. В периода преди покачването на инфлацията на глобално ниво българските ДЦК се търгуваха на изключително ниски спредове в сравнение с немските бундове (при десетгодишните ДЦК нивата бяха под 1%). Ниската задлъжнялост, както и сравнително ниският брой и малък обем търгуеми международни емисии, поддържаха българската доходност на най-ниските за Балканския полуостров нива. С настъпването на периода на висока инфлация и започването на войната в Украйна, който съвпадна и с продължаващия период на политическа нестабилност у нас, това се промени, като доходностите по българските ДЦК, особено в по-дългосрочния период, вече значително изпреварват гръцките такива.

Съвети за инвеститора

1. Постигането на доходността до падежа става само при задържане на съответната книга до падежа ѝ. Фиксирането на инвестиционния хоризонт е ключово.
2. Книжата с по-дълъг срок до падежа носят по-висок риск, но и по-добри възможности за реализиране на капиталови печалби.
3. Книжата с по-високи спредове носят по-висок риск, но и по-добри възможности за реализирани на капиталови печалби.