Бизнес БРОЙ /// Мениджър 02/2025

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

От Бордо до Токио – мисията е възможна

В ресторант срещу Белия дом със звезда Мишлен американските конгресмени обядват с чаша българско вино

От Бордо до Токио – мисията е възможна

От Бордо до Токио – мисията е възможна

В ресторант срещу Белия дом със звезда Мишлен американските конгресмени обядват с чаша българско вино

От Бордо до Токио – мисията е възможна
quotes

В месеца, в който лозари и винари празнуват своя патрон Трифон Зарезан и избите отварят широко вратите си за посещения, е добре да се запитаме къде е българското вино на международните пазари, познато ли е то и как се възприема.

За да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем малко по-назад във времето. Социалистическа България произвежда вино в големи винзаводи, които трябва да отговорят на потреблението в лагера и най-вече в Съветския съюз. Качеството на изнасяното тогава вино е под средното, в много случаи то е полусухо и полусладко.

Още в края на 80-те години на ХХ век има завой и отваряне към западните пазари – основно тези във Великобритания, Нидерландия, Белгия, скандинавските страни и САЩ. В този период България е четвърта по износ на вино в целия свят и пети най-голям вносител за Великобритания (най-вече червени вина от сортовете „Каберне Совиньон“, „Мерло“ и „Гъмза“). Като за разлика от продължаващия износ на изток за Русия тези вина са с много високо качество и на много конкурентни цени. Носят се легенди за хубавото българско вино от сорта „Каберне Совиньон“ в Англия. В началото на 90-те доста български „винзаводи“ се посещават от англичани, които искат да открият страната на това „прекрасно червено вино за няколко паунда“.

След лошо проведената аграрна реформа и връщането на земята на собствениците, както и преминаването на винзаводите в ръцете на хора, за които това не е основен бизнес и не разбират от него, България се срива на тези важни за нея пазари. Непостоянното качество и нередовните доставки са фактори, които един висококонкурентен пазар не може да търпи и мястото на страната ни се заема от новите световни играчи като Южна Африка, Аржентина, Чили, Австралия и Нова Зеландия – страни, в които виното е приоритет, с много добра и досега държавна политика и отлична частна инициатива.

 Лъч надежда за индустрията в България идва първоначално благодарение на фондовете по програмата САПАРД, а впоследствие с присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. и значителните европейски субсидии. С тяхна помощ се изграждат модерни лозови насаждения, разнообразява се сортовият им състав, създават се и се оборудват изби с най-съвременна техника и модерно ноу-хау, за което допринасят и мнозина френски, италиански и австралийски консултанти.

Така този толкова важен бранш за България започва своя ренесанс.

Към момента в България има регистрирани над 370 винарски изби, които са с различен мащаб:

  • До 5 изби с капацитет до 30 000 000 л;
  • До 10 изби с капацитет 3 000 000 л;
  • До 20 изби с капацитет между 500 000–1 000 000 л;
  • До 30 изби с капацитет до 500 000 л;
  • До 50 изби с капацитет до 300 000 л;
  • До 100 изби с капацитет до 100 000 л;
  • До 150 изби с капацитет от 10 000 до 50 000 л;

От цифрите се вижда, че производството на вино в България претърпява значителна метаморфоза. Макар че големите фирми произвеждат до 65% от обема на виното в страната, все повече инвестиции се правят в по-малки, често семейни изби, които допринасят за устойчивото развитие на регионите.

Качеството на българското вино никога не е било по-добро, отколкото в момента. Независимо от по-малкия износ поради огромната конкуренция в света и тенденцията за намаляване консумацията на алкохолни напитки, страната ни го изнася на по-високи цени на важни международни пазари.

В края на 2012 г., водени от необходимостта от по-активно представяне на българското винопроизводство на външните пазари и колективна защита на интересите на бранша, пристъпихме към създаването на Българската асоциация на износителите на вино. През 2018 г. тя беше преименувана на Българска асоциация на производителите и износителите на вино (БАПИВ).

Наши членове са 40 от най-добрите български изби, различни по обем на производство и ценово позициониране – от всички винарски региони на България. Сортовото разнообразие на членуващите изби е много голямо – отглеждат се както местни („Мавруд“, „Рубин“, „Гъмза“, „Мискет“, „Тамянка“), така и международни сортове от бяло и червено грозде („Каберне Совиньон“, „Мерло“, „Сира“, „Каберне Фран“, „Шардоне“, „Совиньон Блан“, „Вионие“ и др).

Това е важно за изготвяне на стратегия за навлизане на даден пазар, защото търговците могат да избират вина от различен ценови клас, стил и сорт. Винаги има интерес към местните ни сортове, но за по-големите обеми вносителите се спират на добре познати международни сортове.

Все повече се търсят и органични и биодинамични вина. Тук България е в много добра позиция, тъй като 13% от лозята са вече сертифицирани като органични. Появиха се и първите биодинамични изби, както и изби, които произвеждат веган вина – в крак със световните тенденции.

Днес българско качествено вино пробива сериозно на най-важните международни пазари като:

САЩ в редица щати: Тексас, Ню Йорк, Флорида, Илинойс, Калифорния и разбира се, в столицата Вашингтон, където в ресторант срещу Белия дом със звезда Мишлен, американските конгресмени обядват с чаша българско вино.

През 2023 г. на благотворителен търг в Хюстън, Тексас, известният рапър 50 Sent’s закупи магнум бутилка с победилото българско бяло вино на конкурса Rodeo Uncorked Competition за невероятната сума от 165 000 долара! Спечелилото голямата титла Best of Show вино е шардоне от Дунавската равнина, което се състезава в конкуренция с 3000 вина от 18 държави.

Япония: ХоРеКа секторът, както и в магазини, като големият сумист Калоян Махлянов, познат в Страната на изгряващото слънце като Котоошу, беше част от рекламната кампания.

Южна Корея: Може би пазар, на който се внасят едни от най-качествените български вина и на най-високите цени.

Обединени арабски емирства: Това за повечето читатели ще прозвучи доста екзотично, но от 2024 г. шест български изби започнаха износ за Абу Даби благодарение на промоционалните дейности на асоциацията в емирствата.

Европа: Отлични пазари са Швеция, Нидерландия, Белгия, Полша, Чехия. Връщаме се по-сериозно и във Великобритания, разбира се, не с обема от 90-те години, но с много високо качество. Британските консуматори са доста разглезени като най-голям пазар на вносно вино в Европа и там конкуренцията наистина е жестока.

БАПИВ организира над 100 събития за крайни консуматори, участия на винени изложения в Япония, САЩ, Полша, ОАЕ, Южна Корея, промоции в магазини, публикации в известни винени списания, реклама в интернет и други дейности, за да се получи един добър маркетингов и комуникационен микс. Ежегодно организира посещения на вносители и медии до различни винени региони в България. Няма човек, който да е посетил страната, да се е срещнал с нейната красива природа, гостоприемни хора, разнообразна храна и да е останал равнодушен. Това е може би най-печелившият маркетинг ход, за който държавата трябва да отделя средства.

В страната вече има изградени хотели и дегустационни зали, които по нищо не отстъпват и на най-известните световни шата. Синергията между туризма и винената индустрия трябва да е водеща и занапред.

От миналата година българските винари могат отново да представят вината си на най-важното винено изложение в света – „Провайн“, Дюселдорф, като на българския щанд участват повече от 30 изби. За първи път тази година ще има и съпътстваща програма от майсторски класове – нещо, което нашите балкански съседи правят от над 10 години.

Българските производители добиват все по-голямо самочувствие и се изправят до световните си конкуренти – това отчитат и наградите в известни международни винени конкурси. Докато преди 10–15 години нямахме почти никакви отличния, днес много изби се окичват с медали от Decanter, Mundus Vini, Concours Mondiale de Bruxelles, The Balkans International Wine Competition и др.

Медалите, поставени на бутилките от тези конкурси, са отличен маркетингов инструмент, с който консуматорът се насърчава да посегне към виното и да го избере между хилядите бутилки на рафтовете в магазините както в България, така и по света. Статистически факт е, че изборът се прави за няколко секунди и затова визията, информацията, репутацията на държавата, от която идва виното, както и цялостният маркетинг на избата, влияят върху потребителя да избере една или друга бутилка вино.

Щастлива съм, че в резултат на преговори, които водих, от 2023 г. България е представена в най-големия музей на виното Cite du Vin в световната столица на виното – Бордо. Така над 450 000 души, които ежегодно го посещават, могат да опитат българско вино в различните и много разнообразни събития, които се организират от екипа на този световен храм на виното.

Препоръки за развитие на устойчив винен сектор в България:

Към държавните институции

  • Да се поставят табели, които да обозначават даден винен регион и които да водят към винарските изби – това е належащо, всички винени региони по света са обозначени;
  • Ежегодно участие на няколко световни винени изложения с възможно най-голям брой изби;
  • По-добра синергия между министерствата на земеделието, на туризма и представителите на винения бранш в България;
  • Разработване на маркетингова стратегия за налагане на българското вино на световните пазари.

Към винарските изби

  • Следене на световните тенденции за вкуса на консуматорите – по-плодови вина, с по-нисък алкохолен градус, вина дори без алкохол;
  • Обучаване на кадри за маркетинг и мениджмънт на виното – има няколко прекрасни университета в Европа, където компаниите могат да изпратят своите служители за обучение;
  • Разбиране на необходимостта от единна маркетингова стратегия и отделяне на минимални средства от продажбата на всяка бутилка за фонд, който да се използва за промоция и налагане на позитивен имидж на вината на България.