Бизнес БРОЙ /// Мениджър 02/2025
Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4
От Бордо до Токио – мисията е възможна
В ресторант срещу Белия дом със звезда Мишлен американските конгресмени обядват с чаша българско вино
От Бордо до Токио – мисията е възможна

В ресторант срещу Белия дом със звезда Мишлен американските конгресмени обядват с чаша българско вино

Списание МЕНИДЖЪР ви предлага 4 безплатни статии
Остават ви още
3
статии за безплатно четене.
Влезте в акаунта си, за да можете да четете всички статии на списание МЕНИДЖЪР онлайн.
Ако нямате регистриран акаунт може да си направите на ZinZin.bg
Или продължете към безплатното съдържание на Мениджър News

В месеца, в който лозари и винари празнуват своя патрон Трифон Зарезан и избите отварят широко вратите си за посещения, е добре да се запитаме къде е българското вино на международните пазари, познато ли е то и как се възприема.
За да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем малко по-назад във времето. Социалистическа България произвежда вино в големи винзаводи, които трябва да отговорят на потреблението в лагера и най-вече в Съветския съюз. Качеството на изнасяното тогава вино е под средното, в много случаи то е полусухо и полусладко.
Още в края на 80-те години на ХХ век има завой и отваряне към западните пазари – основно тези във Великобритания, Нидерландия, Белгия, скандинавските страни и САЩ. В този период България е четвърта по износ на вино в целия свят и пети най-голям вносител за Великобритания (най-вече червени вина от сортовете „Каберне Совиньон“, „Мерло“ и „Гъмза“). Като за разлика от продължаващия износ на изток за Русия тези вина са с много високо качество и на много конкурентни цени. Носят се легенди за хубавото българско вино от сорта „Каберне Совиньон“ в Англия. В началото на 90-те доста български „винзаводи“ се посещават от англичани, които искат да открият страната на това „прекрасно червено вино за няколко паунда“.
След лошо проведената аграрна реформа и връщането на земята на собствениците, както и преминаването на винзаводите в ръцете на хора, за които това не е основен бизнес и не разбират от него, България се срива на тези важни за нея пазари. Непостоянното качество и нередовните доставки са фактори, които един висококонкурентен пазар не може да търпи и мястото на страната ни се заема от новите световни играчи като Южна Африка, Аржентина, Чили, Австралия и Нова Зеландия – страни, в които виното е приоритет, с много добра и досега държавна политика и отлична частна инициатива.
Лъч надежда за индустрията в България идва първоначално благодарение на фондовете по програмата САПАРД, а впоследствие с присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. и значителните европейски субсидии. С тяхна помощ се изграждат модерни лозови насаждения, разнообразява се сортовият им състав, създават се и се оборудват изби с най-съвременна техника и модерно ноу-хау, за което допринасят и мнозина френски, италиански и австралийски консултанти.
Така този толкова важен бранш за България започва своя ренесанс.
Към момента в България има регистрирани над 370 винарски изби, които са с различен мащаб:
- До 5 изби с капацитет до 30 000 000 л;
- До 10 изби с капацитет 3 000 000 л;
- До 20 изби с капацитет между 500 000–1 000 000 л;
- До 30 изби с капацитет до 500 000 л;
- До 50 изби с капацитет до 300 000 л;
- До 100 изби с капацитет до 100 000 л;
- До 150 изби с капацитет от 10 000 до 50 000 л;
От цифрите се вижда, че производството на вино в България претърпява значителна метаморфоза. Макар че големите фирми произвеждат до 65% от обема на виното в страната, все повече инвестиции се правят в по-малки, често семейни изби, които допринасят за устойчивото развитие на регионите.
Качеството на българското вино никога не е било по-добро, отколкото в момента. Независимо от по-малкия износ поради огромната конкуренция в света и тенденцията за намаляване консумацията на алкохолни напитки, страната ни го изнася на по-високи цени на важни международни пазари.
В края на 2012 г., водени от необходимостта от по-активно представяне на българското винопроизводство на външните пазари и колективна защита на интересите на бранша, пристъпихме към създаването на Българската асоциация на износителите на вино. През 2018 г. тя беше преименувана на Българска асоциация на производителите и износителите на вино (БАПИВ).
Наши членове са 40 от най-добрите български изби, различни по обем на производство и ценово позициониране – от всички винарски региони на България. Сортовото разнообразие на членуващите изби е много голямо – отглеждат се както местни („Мавруд“, „Рубин“, „Гъмза“, „Мискет“, „Тамянка“), така и международни сортове от бяло и червено грозде („Каберне Совиньон“, „Мерло“, „Сира“, „Каберне Фран“, „Шардоне“, „Совиньон Блан“, „Вионие“ и др).
Това е важно за изготвяне на стратегия за навлизане на даден пазар, защото търговците могат да избират вина от различен ценови клас, стил и сорт. Винаги има интерес към местните ни сортове, но за по-големите обеми вносителите се спират на добре познати международни сортове.
Все повече се търсят и органични и биодинамични вина. Тук България е в много добра позиция, тъй като 13% от лозята са вече сертифицирани като органични. Появиха се и първите биодинамични изби, както и изби, които произвеждат веган вина – в крак със световните тенденции.
Днес българско качествено вино пробива сериозно на най-важните международни пазари като:
САЩ в редица щати: Тексас, Ню Йорк, Флорида, Илинойс, Калифорния и разбира се, в столицата Вашингтон, където в ресторант срещу Белия дом със звезда Мишлен, американските конгресмени обядват с чаша българско вино.
През 2023 г. на благотворителен търг в Хюстън, Тексас, известният рапър 50 Sent’s закупи магнум бутилка с победилото българско бяло вино на конкурса Rodeo Uncorked Competition за невероятната сума от 165 000 долара! Спечелилото голямата титла Best of Show вино е шардоне от Дунавската равнина, което се състезава в конкуренция с 3000 вина от 18 държави.
Япония: ХоРеКа секторът, както и в магазини, като големият сумист Калоян Махлянов, познат в Страната на изгряващото слънце като Котоошу, беше част от рекламната кампания.
Южна Корея: Може би пазар, на който се внасят едни от най-качествените български вина и на най-високите цени.
Обединени арабски емирства: Това за повечето читатели ще прозвучи доста екзотично, но от 2024 г. шест български изби започнаха износ за Абу Даби благодарение на промоционалните дейности на асоциацията в емирствата.
Европа: Отлични пазари са Швеция, Нидерландия, Белгия, Полша, Чехия. Връщаме се по-сериозно и във Великобритания, разбира се, не с обема от 90-те години, но с много високо качество. Британските консуматори са доста разглезени като най-голям пазар на вносно вино в Европа и там конкуренцията наистина е жестока.
БАПИВ организира над 100 събития за крайни консуматори, участия на винени изложения в Япония, САЩ, Полша, ОАЕ, Южна Корея, промоции в магазини, публикации в известни винени списания, реклама в интернет и други дейности, за да се получи един добър маркетингов и комуникационен микс. Ежегодно организира посещения на вносители и медии до различни винени региони в България. Няма човек, който да е посетил страната, да се е срещнал с нейната красива природа, гостоприемни хора, разнообразна храна и да е останал равнодушен. Това е може би най-печелившият маркетинг ход, за който държавата трябва да отделя средства.
В страната вече има изградени хотели и дегустационни зали, които по нищо не отстъпват и на най-известните световни шата. Синергията между туризма и винената индустрия трябва да е водеща и занапред.
От миналата година българските винари могат отново да представят вината си на най-важното винено изложение в света – „Провайн“, Дюселдорф, като на българския щанд участват повече от 30 изби. За първи път тази година ще има и съпътстваща програма от майсторски класове – нещо, което нашите балкански съседи правят от над 10 години.
Българските производители добиват все по-голямо самочувствие и се изправят до световните си конкуренти – това отчитат и наградите в известни международни винени конкурси. Докато преди 10–15 години нямахме почти никакви отличния, днес много изби се окичват с медали от Decanter, Mundus Vini, Concours Mondiale de Bruxelles, The Balkans International Wine Competition и др.
Медалите, поставени на бутилките от тези конкурси, са отличен маркетингов инструмент, с който консуматорът се насърчава да посегне към виното и да го избере между хилядите бутилки на рафтовете в магазините както в България, така и по света. Статистически факт е, че изборът се прави за няколко секунди и затова визията, информацията, репутацията на държавата, от която идва виното, както и цялостният маркетинг на избата, влияят върху потребителя да избере една или друга бутилка вино.
Щастлива съм, че в резултат на преговори, които водих, от 2023 г. България е представена в най-големия музей на виното Cite du Vin в световната столица на виното – Бордо. Така над 450 000 души, които ежегодно го посещават, могат да опитат българско вино в различните и много разнообразни събития, които се организират от екипа на този световен храм на виното.
Препоръки за развитие на устойчив винен сектор в България:
Към държавните институции
- Да се поставят табели, които да обозначават даден винен регион и които да водят към винарските изби – това е належащо, всички винени региони по света са обозначени;
- Ежегодно участие на няколко световни винени изложения с възможно най-голям брой изби;
- По-добра синергия между министерствата на земеделието, на туризма и представителите на винения бранш в България;
- Разработване на маркетингова стратегия за налагане на българското вино на световните пазари.
Към винарските изби
- Следене на световните тенденции за вкуса на консуматорите – по-плодови вина, с по-нисък алкохолен градус, вина дори без алкохол;
- Обучаване на кадри за маркетинг и мениджмънт на виното – има няколко прекрасни университета в Европа, където компаниите могат да изпратят своите служители за обучение;
- Разбиране на необходимостта от единна маркетингова стратегия и отделяне на минимални средства от продажбата на всяка бутилка за фонд, който да се използва за промоция и налагане на позитивен имидж на вината на България.
|
Ключови думи
вино
винарски изби
българско вино