В месеца, в който лозари и винари празнуват своя патрон Трифон Зарезан и избите отварят широко вратите си за посещения, е добре да се запитаме къде е българското вино на международните пазари, познато ли е то и как се възприема. За да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем малко по-назад във времето. Социалистическа България произвежда вино в големи винзаводи, които трябва да отговорят на потреблението в лагера и най-вече в Съветския съюз. Качеството на изнасяното тогава вино е под средното, в много случаи то е полусухо и полусладко. Още в края на 80-те години на ХХ век има завой и отваряне към западните пазари – основно тези във Великобритания, Нидерландия, Белгия, скандинавските страни и САЩ. В този период България е четвърта по износ на вино в целия свят и пети най-голям вносител за Великобритания (най-вече червени вина от сортовете „Каберне Совиньон“, „Мерло“ и „Гъмза“). Като за разлика от продължаващия износ на изток за Русия тези вина са с много високо качество и на много конкурентни цени. Носят се легенди за хубавото българско вино от сорта „Каберне Совиньон“ в Англия. В началото на 90-те доста български „винзаводи“ се посещават от англичани, които искат да открият страна...