„Това е часът на Европа. Не е часът на американците. Ако един проблем може да бъде решен от Европа, това е проблемът на … Тя е европейска страна. Американците няма какво да правят тук.“ Кога са казани тези думи? Мислите, че са казани днес? Бъркате, годината е 1991-ва. Коя е страната, за която става дума? Мислите, че е Украйна? Не е. На мястото на многоточието е несъществуващата днес Югославия. И след всичко това вече ви е ясно, че авторът на цитата не е нито Еманюел Макрон, още по-малко Урсула фон дер Лайен. Думите са на забравения днес външен министър на Люксембург Жак Поос. Разбирате защо е забравен, нали? Тогавашната Европейска общност не може да разреши югославския проблем сама. Часът на Европа не дойде – нито през 1991 г., нито по-късно. Юговойните спряха едва тогава, когато се намеси Америка; европейската роля бе, най-меко казано, поддържаща. Мирните преговори за босненския конфликт се проведоха в Дейтън, Охайо. Четири години по-късно НАТО, водено от САЩ, бомбардира остатъчна Югославия. После всичко свърши. Дали часът на Европа ще настъпи днес? Това сега е въпросът на въпросите. Мнозина смятат, че Европа стои на съдбовния си праг. Отвъд него я чака или възход, или падение. Със сигурност, обрат ...