Допреди годи ни дрехите от кашмир бяха запазени за най-богатите. Сега обаче всеки може да си ги купи – има изобилие от топли кашмирени дрехи на всевъзможни цени. През 2022 г. общата стойност на този пазар в света надвишава 3,5 млрд. долара и се очаква да достигне 5 млрд. долара през 2030 г. Кашмирът е вид вълна, която се добива от кози, които живеят при екстремни атмосферни условия. Както подсказва името, животните се срещат в граничния между Индия и Пакистан щат Кашмир, но още в Монголия, Китай, Афганистан, Турция, Иран, Киргизстан и други държавни в Централна Азия. Заради това, че живеят в пустини, полупустини и степи, козите са еволюирали по такъв начин, че се топлят със слой кашмирена вълна под козината.

Общият брой на животните е неясен заради характера на регионите, където живеят, но общо всички те произвеждат между 15 хил. и 20 хил. тона вълна. Китай е най-големият производител, като държи половината от цялото производство, на втора позиция е Монголия. След обработка, при която се премахват лошите влакна, от Петър Хераков мазнините, боклуците и грубите косми, от тази вълна излизат около 6500 тона кашмир. Дължината и размерът на влакната са ключови за качеството. Колкото са по-дълги и по-меки, толкова по-издръжлив е платът. Подобен резултат се постига най-вече чрез обработка на ръка и дълги години именно това е предпочитаният метод. Модната индустрия обаче иска своето и нещата се променят. Вече има дрехи, които не са 100% кашмир и макар да нямат същите качества, се продават като такива. Това е и причината да има евтини кашмирени пуловери – в някои от тях има едва 5% от ценната вълна.

Кашмиреният монопол

Компанията, която има най-голям дял в бизнеса с кашмир, се казва Erdos. Тя е основана през 1979 г. и е собственост на китайката Джейн Уан. 44-годишната кашмирена принцеса наследява компанията от баща си. Тя е завършила инженерни науки в Кеймбридж и умело използва наученото, за да подобри качеството на фибрите във вълната. Допреди години Erdos е основен доставчик на луксозни марки като Hermès, Burberry и Loro Piana. През 2007 г. компанията отвори собствена верига магазини – 1436, и спря BUSINESS Текстил да изнася кашмир. Името Erdos не е случайно и идва от размерите на вълната – 14,5 микрона дебелина и 33 мм дължина. С тези размери са едва 2 грама кашмир на всеки 1000 произведени. В момента Erdos има над 300 магазина в Азия, като за компанията работят над 40 хил. души. Монголия също си има своя монополист – Gobi. Първата голяма фабрика за преработка на кашмир в страната се появява през 1981 г., а четири десетилетия по-късно тя гарантира оцеляването на номадите пастири в Монголия. Gobi изкупува 70% от цялата необработена вълна в страната. От нея около 80% се обработват и се изнасят под някаква форма, а от останалите 20% се правят дрехи, шалове и одеяла.

На скъпите европейски пазари фирмата, която е символ на луксозния кашмир, е Loro Piana. До 2013 г. тя е семейна компания, след това става част от LVMH. Именно благодарение на тях Loro Piana стана първата компания в света, която сложи QR кодове на изделията си, чрез които всеки може да разбере произхода на вълната. По-малките производители на кашмирени дрехи, които не могат да си позволят подобни разходи, работят по друг начин – директно с производителите. 

Испанската Mirror in the Sky има солидни контакти в Непал. „Само така можем да сме сигурни в качеството на влакното. За нас е важно да можем да го обясним на хората, защото повече от тях не знаят какво е истинският кашмир и не са наясно с качеството на дрехите на пазара. Има компании, които използват нискокачествен кашмир, но хората не подозират за това“, обяснява съоснователят и директор на Mirror in the Sky Пере Аутонел. Има и още един вариант – рециклиран кашмир. Той се използва от марки като Reformation, Patagonia и Ralph Lauren, но процедурата прави тези дрехи по-скъпи.

Как кашмирът руши екосистемата в Монголия

В Монголия има около 27 млн. кашмирени кози – по осем на всеки жител на страната. И няма достатъчно пасища, за да бъдат изхранвани. Това е над една трета от всички животни в страната. Проблемът с козите е в начина им на паша. Те така дърпат растенията, че ги вадят с корените. Съответно пасищата деградират. Според различни оценки деградиралите пасища са между 60 и 80%. „Като изключим някои скалисти планини, където добитъкът не може да се качи, всичко друго се изяжда до корените. Това обрича и дивите животни“, обяснява Кърк Олсън, американски биолог, който живее от две десетилетия в Монголия. След смяната на режима в страната падат ограниченията върху частната собственост и върху броя животни, които може да се оглеждат. В момента в Монголия има 71 млн. глави добитък, а пасищата на страната не са в състояние да ги изхранят. Едва преди четири години страната направи стъпка в посока ограничаване – като въведе данък върху добитъка. Резерватите и националните паркове също не са пожалени от гладните животни. Общо в Монголия има 28 млн. хектара национални паркове, или около 15% от територията на страната. Целта е до 2030 г. те да са 30%. Част от тези паркове са само на хартия, защото никой не следи какво се случва в тях. Животните не са единственият проблем.

Температурите в монголските степи се покачват с темпове три пъти над средните за света според данните на агенцията на ООН за развитието. Това означава, че там става все по-сухо и все по-често има наводнения. В комбинация с по-горещото лято зимите стават по студени и ветровити. Цялата тази комбинация от Испанската Mirror in the Sky има солидни контакти в Непал. „Само така можем да сме сигурни в качеството на влакното. За нас е важно да можем да го обясним на хората, защото повече от тях не знаят какво е истинският кашмир и не са наясно с качеството на дрехите на пазара. Има компании, които използват нискокачествен кашмир, но хората не подозират за това“, обяснява съоснователят и директор на Mirror in the Sky Пере Аутонел.

Има и още един вариант – рециклиран кашмир. Той се използва от марки като Reformation, Patagonia и Ralph Lauren, но процедурата прави тези дрехи по-скъпи. Как кашмирът руши екосистемата в Монголия В Монголия има около 27 млн. кашмирени кози – по осем на всеки жител на страната. И няма достатъчно пасища, за да бъдат изхранвани. Това е над една трета от всички животни в страната. Проблемът с козите е в начина им на паша. Те така дърпат растенията, че ги вадят с корените. Съответно пасищата деградират. Според различни оценки деградиралите пасища са между 60 и 80%. Като се има предвид, че една трета от населението на страната са номадстващи пастири, се дава ясен знак за предстоящо нарастване на бедността. В Монголия има няколко различни благотворителни дружества, които се борят за различен начин на паша.

Според Булгамаа Денсамбуу, която работи в МБМХ (Монголско дружество за мениджмънт на полята), огромна част от деградиралите пасища могат да се възстановят по естествен начин, ако се спазват прости правила. Но тя е убедена, че ако не се вземат мерки, традиционният монголски начин на живот ще изчезне. Ганхуян Ниам-Охир от Монголската асоциация на пастирите използва приходите си от кашмир, за да купува други животни, най-вече якове и камили. „Малките камили имат дори по-добра вълна от козите. Просто трябва да се разчесват редовно“, твърди той. Ниам-Охир е прав. Както ще ви кажат в Хималаите или в пустините на Северна Африка, от тези влакна също могат да се правят дрехи и одеяла, които топлят. А и животните се адаптират лесно към различни условия – якове се отглеждаха дори и в България, а в Австралия живеят над 600 хил. диви камили.