Все повече хора в България започнаха да търсят алтернативи на банковите депозити за своите спестявания. Лихвите по депозитите се задържаха на нулеви нива твърде дълго време, а друг добре познат инвестиционен пристан в България – недвижимите имоти, станаха прекалено горещи през последните месеци. Различни възможности за инвестиции има, включително и за хората с по-слаб апетит към риска. Кои са те и как да достигнете до тях?

Една такава възможност са договорните фондове. Те представляват колективна инвестиция в широко ветрило от финансови инструменти. Така с малка сума човек може да инвестира в много и различни активи. Част от тези фондове се търгуват на борсите, а други – не.

Нека първо да поговорим за борсово търгуваните фондове, известни също с английското си съкращение ETF. Това са договорни фондове, издаващи дялове (или units) и тези дялове се търгуват на борса. В другите, традиционните договорни фондове, се инвестира, като човек се свърже с тяхното управляващо дружество или с някой дистрибутор на фондове (такива са някои търговски банки, както и някои инвестиционни посредници). Подава заявка за записване, в която се указва само сумата. След това управляващото дружество, най-често на следващия ден, дава информация за записаните дялове, ползвайки цената за дял от този следващ ден. Затова и не е много удобно тези дялове да се търгуват на борса. Като искаме да си ги купим днес, не знаем в момента колко струват и какво точно има в тях.

Повечето ETF-и са фондове, инвестиращи в точно определени акции. Например фонд, репликиращ широк борсов индекс като S&P500, инвестира в същите акции като тези, включени в индекса, спазвайки точно същите тегла между тях.

И така, как да си купим ETF? Отговорът е прост – точно както бихте си купили акции (и всеки друг инструмент, търгуван на борса). Подавате нареждане до своя инвестиционен посредник и той го изпълнява. Получавате дяловете от ETF в своята инвестиционна сметка при този посредник, както бихте държали и борсово търгувани акции. Ако искате да си купите ETF, търгуван на чуждестранна борса, няма нужда задължително да си отваряте сметка в тамошен посредник. Добрите български посредници вече имат установени отношения с други свои колеги на запад, на които те ще предадат за изпълнение полученото от вас нареждане.

Напоследък расте интересът и към друг инструмент – ДЦК. Все повече се чуват гласове, които призовават държавата да започне да издава емисии ДЦК за граждани, за да имат хората още една възможност с доходност за своите спестявания. Темата как да инвестираме директно в ДЦК може да ви се стори малко по-сложна на първо време. Има много причини за това, но нито една не е във вас. Исторически ДЦК-тата (и облигациите като цяло) бяха запазен терен за определени банки и посредници и те правеха всичко възможно да го задържат при себе си.

Съкращението ДЦК означава държавни ценни книжа и се използва у нас, за да обозначи облигации, издавани от държавата чрез Министерството на финансите.

Исторически в България, а и в много други държави пазарите на ДЦК, от една страна, и на акции, от друга, се развиват отделно, започват по различно време, вървят с различна скорост и по свои си пътища. Вероятно затова и много хора в България не правят връзката между ДЦК (ценни книжа) и акции (пак ценни книжа) и не разбират, че те могат да бъдат купувани и продавани през едно и също място – инвестиционните посредници.

В съзнанието им ДЦК се купуват през банките, а в инвестиционни посредници трябва да ходим, за да си купим акции (или нещо друго, свързано с фондовата борса, като ETF-и).

В България държавата издава дълг, за да финансира бюджета, още от първите години на прехода. Всъщност още по царско време е имало емисии държавен дълг. По времето на комунизма… най-вероятно също, но аз не съм чак толкова стар, за да си спомням. Помня, как в началото на 90-те години граждани можеха да отидат на гише в БНБ (масивната, внушаваща стабилност сграда до мавзолея и Партийния дом) и там да си купят ДЦК. Вероятно с подобни спомени сега много хора, включително колеги от инвестиционната общност, апелират за това държавата да пусне емисии ДЦК за граждани.

Всъщност в момента нищо не пречи на гражданите да си ги купят.

Това възприятие идва от началото на прехода, когато в България се създават две отделни „пътеки“.

ДЦК се издават от БНБ за сметка на Министерството на финансите. Регистърът (еквивалент на книга на акционерите), в който се записва кой колко книжа притежава, се води от БНБ. Първичната продажба (емитирането) също се прави от БНБ, като тя продава ДЦК на „първични дилъри“ – институции, които са длъжни да ги купуват за своя сметка и след това решават дали да ги продадат на свои клиенти, или да ги държат за себе си. В началото първични дилъри можеха да бъдат само банки.

Другата пътека е тази на акциите. Те се издават от фирми, регистърът на собствениците се нарича книга на акционерите и когато акциите се предлагат на широката публика, тази книга задължително се води от „Централен депозитар“ АД. Друга държавна институция, различна от БНБ, създадена именно за да държи регистър на акции и да извършва сделките с тях, което прави само чрез свои членове – инвестиционни посредници. Собствениците на акции се обръщат към тях, за да бъдат извършени сделки и прехвърляния на акции от един на друг.

С времето границите между тези две пътеки се размиват и в момента те практически са се слели. Банките извършват и дейност на инвестиционни посредници, като продават на техни клиенти всички видове финансови инструменти, включително и ДЦК. Тази част от тяхната дейност се регулира от КФН. От друга страна, с времето и инвестиционни посредници стават първични дилъри на ДЦК, имат достъп до централния регистър за ДЦК в БНБ, започват да участват в първичните аукциони на ДЦК, както и да ги търгуват вторично. Министерството на финансите започна да издава все повече международни емисии ДЦК. За тях пък процесът на издаване, водене на регистър и прехвърляне е съвсем близък до акциите и корпоративните облигации. Фондовите борси, исторически места за търговия с акции, започват да приемат за търговия и ДЦК. Търговията с акции, дълго време изключителен прерогатив на фондовите борси, е либерализирана и вече може да се извършва и извън тях. Това ражда „неща“ като многостранна система за търговия, системен интернализатор, тъмен пул и други подобни, които са отворени и могат да правят сделки с всички видове финансови инструменти.

Някои държави издават ДЦК с номинал 100 хил. евро, което може да ги прави недостъпни за голяма част от гражданите. Българските ДЦК, поне повечето в обръщение в момента, са издадени с номинал 1000 лева или евро. Така те са достъпни за почти всеки и няма нужда да вървим в посока на германската практика – ДЦК с номинал 1 евроцент. Все още за някои международни емисии ДЦК, депозитарите в които се държи регистърът им, прилагат минимум от 100 хил. евро за трансфер. Тоест може да си купите за 124 хил. евро номинал, но не и за 95 хил. евро. Това обаче далеч не е така при всички емисии. Ако искате да си купите по-малко, много вероятно е да може да намерите емисия с много сходни характеристики, за която да не се прилага подобен минимум.

Целта на това писание беше да разясня къде да отидат хората, за да си купят ETF-и или ДЦК. Ако при ETF-ите е относително лесно, то за ДЦК не бих се учудил, ако четейки това дотук, не само не ви е станало ясно, но и кашата е още по-голяма. Може да запомните и само това:

Ценни книжа = Финансови инструменти

ДЦК = Държавни ценни книжа

За да инвестирате пряко във финансови инструменти, ви трябва лицензиран инвестиционен посредник.

Много е вероятно да притежавате български акции и за тях знаете, че трябва да се обръщате към инвестиционни посредници. Питайте своя посредник и за ДЦК, питайте го и за чуждестранни акции и за ETF-и, търгувани на чужди борси. Ако е добър, би трябвало да може да ви обслужи и в това направление. В България и банките имат право да действат като инвестиционни посредници – питайте и тях и сравнете условията.