Когато преди 5 месеца малко след като бе избран за своя втори мандат като президент, Доналд Тръмп коментира за първи път специфики по отношение за митата, с които възнамерява да обложи търговските си партньори Канада и Мексико (с по 25%) и съответно Китай (с 10%), пазарът не изглеждаше толкова обезпокоен и като че ли не калкулира правилно прилагането им и евентуална ескалация от ответната страна.

Днес обаче това е основната тема, която вълнува света и диктува дневния ред. Търговската война, която Тръмп започна с идеята да върне отново славното минало на САЩ (MAGA), рискува да забави сериозно глобалната икономика и да я вкара най-малкото рецесия.

Едно от основните разсъждения, които заслужават внимание, е дали мерките, свързани с обявените мита от минимум 10% заедно с абсурдните реципрочни ставки спрямо търговския дефицит с конкретни страни, са част от дългосрочно планирана стратегия, или представляват импровизирани тактически ходове, характерни за стила на администрацията на Доналд Тръмп.

В контекста на политическата реторика на президента видът на тези мерки наподобява начин за създаване на краткосрочен натиск върху търговските партньори, като по този начин се постига визията за защита на американските производства и работни места. Доколкото подобни маневри могат да бъдат успешни на тактическо ниво, те невинаги демонстрират дългосрочна стратегическа визия, необходима за адаптиране към променящите се глобални икономически реалности.

Много от действията на Тръмп изглеждат като опити за бърза реакция на новите геополитически и икономически реалности. Въпреки това ефектът от краткосрочно натрупване на мита може да доведе до разпад в комплексната система на глобалните вериги за доставки.

Kаква може да бъде целта на тези мерки?

С оглед на обявените намерения сериозно да бъдат съкратени административните разходи и намален дългът на САЩ, с които се зае Илън Мъск и създаденият за целта департамент DOGE, може да се смята, че и наложените мита имат подобна цел. Мерките, естествено, са насочени и директно към избирателите на Тръмп – чрез тях да се създаде заетост за средностатистическия американец. Тръмп неведнъж заявява, че целта му е да върне индустрията обратно в САЩ.

След присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001 г. икономическите промени в САЩ станаха забележими на макроикономическо ниво. Масовото пренасочване на капитал, съчетано със систематична деиндустриализация, затвърди позицията на Китай като световен производствен център. Стратегическите субсидии и държавната подкрепа, които Пекин използва за стимулиране на индустриалния си растеж, се оказаха ключов фактор в пренасочването на глобалните инвестиции и производствени мощности. От друга страна, затварянето на фабрики и прехвърлянето на производствените процеси към чужбина доведоха до значително намаляване на индустриалния капацитет в САЩ. Това не само отслаби вътрешния промишлен сектор, но и предизвика промени в структурата на американската икономика, като се засили зависимостта от услугите. Към момента секторът на услугите предоставя 4 от 5 работни места в страната и е с най-голямо значение за американската икономика, като генерира изключително силен ръст и в износа през последните години.

Надпревара по оста САЩ – Китай

Американската икономика традиционно се е основавала на иновативни и конкурентни производства, но в последните години се наблюдава тенденция на остаряване на производствените мощности и намаляване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност. Тази ситуация се задълбочава, когато конкурентната страна – Китай – инвестира масивно в технологии и модерни производствени процеси, като непрекъснато повишава своите умения и технологичен капацитет. Пример за последното беше и създаденият от Deepseek AI модел, който нагледно показа колко крехко може да бъде технологичното предимство на САЩ в развитието и приложението на изкуствения интелект, ако въобще е налице към този момент. Определено има защо американците да се опасяват, че скоро могат да загубят предимството си и на този пазар. Китай не отстъпва по инвестиции (CAPEX) в него, а отдавна е пред САЩ по нови регистрирани патенти в технологиите. Ако и секторът на услугите бъде поставен под силен натиск от китайската конкурентоспособност, това би могло да има последствия върху покупателната способност и стандарта на живот на американския потребител.

В този смисъл двоен удар – намаляване на конкурентоспособността в индустрията и отслабване на сектора на услугите – може да се превърне в двигател на по-широка икономическа слабост. Това се отразява не само на инвестиционния климат, но и на поведението на потребителите, като негативното влияние от ефекта на богатството може да доведе до свиването на потреблението, което на свой ред би ускорило влизането на икономиката в рецесия или дори ситуация, подобна на депресията през 1929 г.

Покана за преговори

Още от самото начало обявените реципрочни ставки на базата на генерираните търговски дефицити с отделните страни изглеждаха необосновани. САЩ не включваха в сметките си услугите, с които сметката изглежда съвсем различно. Поставеният долен праг от 10% вероятно служи като минимум и всичко, което партньорите на САЩ могат да договорят близо до него, на теория би трябвало да го приемат положително. Подсказани бяха и стъпките, които трябват да бъдат предприети, за да се случи това – незабавна реакция и молби за среща и преговори със „силната страна“. Всички доскорошни лоялни партньори разбраха намека. Основният съюзник на САЩ в Близкия изток – Израел – даде тон за това какво всъщност очаква Тръмп. Бенямин Нетаняху беше първият, който се яви в Белия дом за преговори относно наложените мита.

Предложението на ЕС в лицето на Урсула фон дер Лайен също не закъсня. Декларирана беше готовност за преговори за покупка на допълнителни количества природен газ (LNG). Единствено Китай не се съобрази с желанието на САЩ и дори си позволи да отговори на наложените мита с реципрочни такива за американски стоки. Това никак не се хареса на администрацията на Тръмп, която набързо вдигна налозите на 50%, 90%, 104%, 125%, 145%... А Китай отговаряше. Вероятно това е било и тактика, но определено нямаше нужда да бъде изрично коментирано от асистентите на финансовия министър Скот Бесент на пресконференцията, на която беше съобщено, че САЩ отменят наложените реципрочни мита за 90 дни и очакват всички да започнат разговори с тях. Тогава именно стана ясно, че САЩ държат да покажат, че Китай не е лоялен търговски партньор и никога няма да бъде такъв за всяка една страна с практиките, които прилага. Целта беше останалите да разберат, че САЩ са на страната на „добрите“, а Китай играе ролята на „лошия“ и никой не трябва да се заблуждава, че това не е така. Ясно беше подсказано и от Илън Мъск няколко дни по-рано, че най-добрият вариант е САЩ и ЕС да търгуват с нулеви мита в една обща свободна икономическа зона. Явно САЩ търсят една много по-широка подкрепа от всички свои големи търговски партньори и целят да включат и голяма част от клиентските страни на Китай. Това може да е била и първоначалната цел на САЩ – да се опитат по всякакъв начин да ограничат Китай в бързото съкращаване на дистанцията и в опитите му да формира нов световен полюс около себе си, с който да оспори лидерството на САЩ.

По време на първия си мандат Тръмп вече води търговска война с Китай. Тогава пренасочването на капиталовите потоци към Китай създаде възможности за страни като Виетнам и Мексико. Те успяха да се възползват от свободното пренасяне на производствени процеси, за да се превърнат в междинни експортни хъбове. Този процес реформира донякъде и глобалната верига на доставки и повлия върху разпределението на производствените функции между развиващите се икономики. Тези мерки, макар и насочени към възстановяването на конкурентоспособността на американските продукти, неизбежно оказват влияние и върху тези страни. Повишените мита и реципрочните такси променят традиционните търговски потоци и пренасочват ресурсите в нови направления.

Тръмп вече обяви колко много компании са заявили готовност да върнат производството си обратно в САЩ. Сред тях са гиганти като Apple (инвестиции за над 500 млрд. долара през следващите 4 години и откриване на 20 000 работни места), Nvidia (за първи път компанията ще планира производство на американска територия), TSMC (преместване на производството от Тайван) и др. Общата сума, която технологичните гиганти обещаха да инвестират в САЩ, надхвърля вече 1 трлн. долара и расте постоянно. За да убеди тези компании в смисъла на връщането на производствените им звена в САЩ, Тръмп трябва да отстоява позициите си и обявеният вече минимален праг от 10% да остане в сила.

Необходимост от слаб долар

Няма никакво съмнение, че за да може САЩ да са отново конкурентни, се нуждаят и от по-слаб долар. Това също беше подсказано от Тръмп и дори насочено като директен призив към шефа на Фед Джером Пауъл. Все пак Фед си дават много ясна сметка, че няма как това да стане веднага, след като налагането на мита от страна на президента ще има инфлационен ефект. Тръмп вероятно си представя сценарий, подобен на „Плаза Акорд“ през 1985 г., и е възможно да търси подобна договорка с останалите търговски партньори. Тогава САЩ успяват да постигнат съгласувана обезценка на долара и да повишат конкурентоспособността си.

Когато говорим за долара, трябва да имаме предвид, че като основна резервна валута в световната икономика той осигурява на САЩ известна гъвкавост във финансовите пазари въпреки нарастващия държавен дълг, който вече достига нива от над 120% от БВП. Този статут позволява на САЩ да финансират своите дефицити при относително изгодни условия, но също така ги поставя под внимателен надзор на капиталовите пазари, които могат да отреагират бързо на всякакви признаци на нестабилност.

От една страна, статутът на долара дава възможност за стабилност при глобалните трансакции и задържане на капиталови потоци, но от друга – всяка значителна икономическа или геополитическа промяна може да се отрази незабавно върху покупателната способност на американския потребител. В тази среда в последните години все повече се говори за създаването на негова алтернатива от страна BRICS, което, без съмнение, би разклатило позициите на САЩ, особено при тези нива на задлъжнялост. Китай сериозно купува злато и не увеличава позициите си в дългосрочни дългови американски книжа през последните години. В същото време голямо количество американски дългосрочен дълг падежира през тази година и евентуални преговори с Китай покрай наложените мита могат да включват уговорка и по тази линия. През последните години вследствие на високите лихви, които Фед задържаше покрай борбата с инфлацията, фокусът на издавания държавен дълг падаше върху краткосрочните облигации. В един момент плащанията по лихви започнаха да оказват значителен ефект върху бюджета на страната и надхвърлиха 1 трлн. долара годишно.

Въпреки горепосочените предизвикателства в геополитически план САЩ все още разполагат със значителна военноморска и въздушна мощ, която им дава стратегическа преднина в определени геополитически ситуации. Това е особено важно в контекста на запазване на статута на долара като световна резервна валута. Морските и въздушните сили не само запазват сигурността на търговските маршрути, но и осигуряват стабилност на международните финансови пазари, като демотивират потенциални опити за системна дестабилизация. Но и там Пекин постепенно гради свои позиции – пример за това са множеството инфраструктурни проекти – част от инициативата One Belt One Road. Китай постепенно заема позиции в Тихия океан и това в бъдеще би оспорило доминацията на САЩ в региона.

Тежката дума на пазара

Вероятно в стратегията си екипът на Тръмп е взел под внимание всички тези изброени фактори, за които стана дума, и е анализирал внимателно всяка една своя стъпка. Възможно е и да е действал без сериозна изградена такава. Но никога не трябва да подценява какво всъщност смята за това пазарът. Именно той е механизмът, който може да осуети всички начертани ходове, да ги обърне тотално срещу инициаторите и да срине икономиката много бързо. Пазарът не обича несигурността и резките завои, на които Тръмп е способен. Сценариите и вероятностите стават прекалено много. Всичко това на един изключително дълбоко интегриран пазар, който съчетава сложни отигравания на дългови инструменти, валутни суапове и високо ниво на ливъридж, след силните години на бичи пазар прави задачата още по-трудна. Едно малко разместване може да причини сериозни скърцания по веригата – примерът с поскъпването на йената през август миналата година и сътресенията с „развързването“ на т.нар. carry trade (стратегия, при която се заема капитал на нулеви лихвени проценти в йени, а средствата се инвестират във високодоходни валути и ценни книжа). В случая разместването може да е далеч по-голямо и съществено, като негативните ефекти могат да бъдат несъизмерими по подобие на случилото се през 2008 г. Именно за това подсказаха бързото разширяване на спредовете при облигациите и сериозните разпродажби при S&P 500. Тръмп частично призна за това, като сподели, че е решил „малък“ проблем на дълговия пазар.

Тепърва компаниите ще оценяват ефектите от митата и ще ги включват в своите прогнози. Това вероятно ще оказва допълнителен натиск върху пазара, който оценяваше щедро печалбите им до момента. Пазарните съотношения на големите технологични компании бяха достигнали най-високите си нива от 2000 г., когато се спуква технологичният балон. В същото време маржовете на печалбите на компаниите също гравитират около най-високите си нива в историята. Богатството и спестяванията на американеца са пряко свързани с капиталовия пазар и едно негово сриване ще има изключително силен негативен ефект върху потреблението.

Вероятно ефектът на богатството е факторът, който Тръмп и стратезите му силно подценяват в имплементирането на своята стратегия за оказване на максимален натиск върху Китай. Остава да видим как Тръмп ще продължи тази търговска война. Президентите, които той неведнъж е цитирал обаче – Рейгън и Маккинли, са споделяли недвусмислено, че воденето на търговски войни не е печелившо и има негативен ефект – води до ръст на инфлацията и намалява иновациите.