Д нес все по-усилено се говори за това как да постигнем зеления преход. Но в този разговор често се пропуска важната подробност, че зеленият преход е немислим без минната индустрия. Изненадващо е колко малко знае обществото за бранша. Минерално-суровинната индустрия е в основата на развитието на всички цивилизации от незапомнени времена. Тази индустрия е важна част от веригата на стойността със значение и за много други сектори. Повече от ¾ от всичко, което използваме в ежедневието, е произведено от добитите суровини, а останалото е произведено с машини и инструменти, направени също от минерални суровини.

Европа в момента преживява бърза трансформация, докато се стреми да изпълни амбициите на Зелената сделка за чиста енергия. Тази трансформация изисква голямо количество минерали и метали: литий, никел, кобалт, графит, мед, боксит и редкоземни елементи. Днес потреблението на суровини е по-голямо от всякога. Например за изграждането на една-единствена вятърна турбина са необходими стотици килограми мед и редкоземни елементи, а очакванията са нуждата от суровини за изграждането им да се увеличи 6 пъти през 2030 г. и до 15 пъти през 2050 г. Всичко това е в резултат на повишения дял на инсталираните мощности за производство на енергия от възобновяеми източници. От друга страна, повишеното производство на енергия от възобновяеми източници и нуждата за съхранението ѝ са причина за очакванията глобалното търсене на метали като алуминий и мед да се удвои до 2050 г., а търсенето на метали за батерии като литий, никел и кобалт да нарасне с 500%.

Европейската комисия признава, че за да бъде устойчиво развитието, поне 10% от годишното потребление на критични суровини трябва да бъдат добивани в Европа до 2030 г. Това означава, че е необходимо значително увеличение на добива на суровини в рамките на континента, за да постигнем целите на Зелената сделка. Респективно се изисква откриване на нови находища и разработване на нови мини, което може да бъде постигнато чрез инвестиции и технологични иновации.

ШАНС ЗА БЪЛГАРСКАТА МИННА ИНДУСТРИЯ

При тази реалност наличието на подземни богатства в даден регион е ценно предимство и възможност за неговото устойчиво развитие. Това дава шанс на България не само да затвърди позициите, които има, но и да докаже, че може да бъде лидер, заставайки на преден план в усилията на ЕС да осигури стратегически суровини. С нашия експертен опит можем да допринесем за икономическата стабилност на целия регион. Всичко това е възможно само в условията на социална търпимост и с подкрепата на гражданите.

Добивната индустрия в България осигурява близо 5% от брутния вътрешен продукт – в зависимост от международните цени на борсовите стоки. Сравнението с други индустрии показва, че минерално-суровинният сектор предоставя стабилни и добре платени работни места, които значително подобряват жизнения стандарт. Несъмнено е, че той е гаранция за повишаване на конкурентоспособността на националната икономика, шанс за младите хора да работят тук. Минната индустрия е двигател на икономическия растеж, но същевременно трябва да гарантира, че този растеж е устойчив и екологично отговорен. Българските добивни компании изразходват все повече средства за иновативни технологии и модернизация, както и за решения за изграждане на собствени ВЕИ мощности.

Грижата за опазването на околната среда е от особена важност. Множество са проектите в посока намаляване на въглеродния отпечатък и енергийна ефективност. Промените в отрасъла през последните години са значителни. Днешните рудници са дигитализирани, автоматизирани, всички процеси са свързани онлайн, операциите се ръководят от изкуствен интелект. Трябва да отчетем и факта, че компаниите в България изпреварващо въвеждат иновации и внедряват авангардни решения, както никога досега. Неслучайно начинът, по който се работи у нас, е сочен за пример. В България експлоатираме руда с ниско съдържание на полезната част, което значително оскъпява дейностите. Ние оперираме с 0,3% съдържание на тон добита руда, а средно за Европа то е 2%. В световен мащаб средната концентрация е дори около 6%. Това налага нашите компании да правят огромни капиталовложения в нови технологии за добив и преработка, както и да инвестират в постоянна квалификация на персонала.

Въпреки че секторът е високорисков, благодарение на инвестициите в безопасност са намалели и злополуките в него. Общият брой трудови злополуки през изминалата 2023 г., е 97 броя, като бележи спад с 5% спрямо предходната 2022 г. и това е устойчива тенденция през последните 15 години. Особено внимание по отношение на човешките ресурси в бранша се отделя на образованието и подготовката на бъдещи кадри. От 2015 г. е призната водещата роля на минерално-суровинната индустрия в дуалното обучение. В регионите с развита минна промишленост компаниите активно подпомагат образователния процес с преподаватели, модерна материално-техническа база, условия за производствени практики в реална среда и редица допълнителни стимули за учениците.

По този начин, освен че се осигуряват необходимите бъдещи кадри по специфични професии, се дава възможност за работа и реализиране на младите хора в страната и регионите. Факт е, че безработицата в тези общини е изключително ниска, а заплащането е сред най-високите, надхвърлящо дори средното за столицата. Резултатно е и сътрудничеството с Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, който е основното висше учебно заведение в страната, подготвящо хора за бранша. Бизнесът осигурява както платени производствени стажове и стипендии по време на обучението на студентите, така и преки възможности за професионална реализация.

КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ

Освен своята пряка дейност минните компании осъзнават важната си роля и отговорността си за подпомагане на обществото. Десетки са инициативите по региони в сферата на социално-икономическото развитие. Сред тях са социални и инфраструктурни проекти, подкрепа на културата, на спорта и образованието. Все по-сериозно се обръща внимание на инвестициите в различни проекти, които стимулират местния бизнес чрез фондове и програми за създаване на допълнителна заетост, за да може след затварянето на мината регионът да продължи да се развива и хората да имат поминък и да останат да живеят там. Ако всички говорим за обезлюдяване на регионите, изтъквайки основни причини като липсата на училища и болници, то в онези „малки“ общини индустрията е тази, която строи училища и болници, инвестира в медицинска апаратура и училищни лаборатории, осигурява стипендии за образование и целеви средства за подпомагане на местния бизнес. Тези работни места дават нов живот на цели региони, създавайки икономическа стабилност и социална свързаност. Дългосрочният ангажимент и волята на компаниите от минния сектор да допринасят не само за икономическото развитие, но и за благосъстоянието на обществото се виждат в и кризисни ситуации. Компаниите се включват активно при нужда за справяне с последствията от различни природни бедствия. Това показва, че те са надежден партньор при кризи, което е още един израз на корпоративната им социална отговорност.

ПЪТЯТ НА ЕВРОПА КЪМ СУРОВИННА НЕЗАВИСИМОСТ

Ако Европа продължи да разчита на внос на суровини, рискува да стане зависима от страни с по-слаби екологични и социални стандарти, което ще компрометира усилията за устойчиво развитие в световен мащаб. Основните проблеми са ясни:

• нарастващото търсене на суровини;

• високата зависимост от внос;

• необходимостта от устойчиво развитие. Няколко са стъпките в тази посока, които трябва да се направят. На първо място е необходимо да се засилят проучванията за суровини. Да се обнови базата данни с видовете полезни изкопаеми, защото информацията за подземните богатства на Европа датира като знания от 70-те до средата на 80-те години на миналия век. На второ място – да не се допусне прекомерно рестриктивната регулаторна рамка за европейските минни компании. Тя би могла да ги постави в неравностойно положение спрямо добивната индустрия в останалите части на света. Това би ги направило неконкурентоспособни. Ключов тук ще бъде балансът между поставените цели и възможностите за работа на минната индустрия като основен двигател на устойчивото развитие, като същевременно се гарантира, че това развитие е екологично отговорно.