Неплатежоспособността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в частност и България, беше повлияна от различни фактори като различни икономически условия, мерки за подкрепа и правни промени през последните три години. Предизвикателствата започнаха още от пандемията, която провокира икономически спад. Последва сравнително бързото възстановяване с рязко нарастващо търсене, но станахме свидетели на прекъсване на предлагането, което се усети още повече вследствие на икономическото въздействие от войната в Украйна. 

Всички тези развития предизвикаха опасения не само за макроикономическата активност и стоковите пазари, но и за платежната ликвидност на компаниите, политиката на централните банки и съпътстващите ги спекулации. Въпреки всички негативни сценарии обаче и 2021 г., и 2022 г. бяха изключително успешни от икономическа гледна точка. Предстои да видим какво ни очаква през 2023 г., а тя на първо място е белязана не само от икономически рискове, но също и от турбуленциите в геополитическото напрежение и нашата собствена политическа нестабилност.

Заедно с това нарастващите разходи, отслабващото потребителско търсене поради високата инфлация и прекратяването на дългогодишната държавна подкрепа поставиха компаниите отново под натиск. Резултатът е логично увеличаване на неплатежоспособността.

Сред най-засегнатите сектори са тези на хартията, дървесината и петрола. Причините са в промените във веригите на доставки заради санкциите срещу Русия и техните контрасанкции. Недостигът и липсата на възможност за бърз заместител доведоха до намаляване на дейността и фалит.

От друга страна, производството на стъкло и месо пострада косвено от по-високите цени на енергията и фуражите. Това е от особено значение за стъкларския сегмент, чиято дейност е силно обвързана с редовните енергийни доставки и има ограничени възможности за реакция в случай на неочаквани промени. Освен това месният сегмент беше изложен на нарастващите разходи за транспорт, както и за храни и фуражи за животни поради големия дял на Русия и Украйна в световното производство на зърнени култури.

Ситуацията изглежда привидно спокойна през първата половина на 2023 г.

През 2020 г. в България в несъстоятелност са обявени 488 компании, през 2021 г. – 516 (+5,78% от предходната), през 2022 г. – 532 (+3,1% от предходната), а към края на май 2023 г. те са 190 на брой. Спрямо същия период на 2022 г., когато те са били 227, отчитаме понижение с -16,3 процентни пункта, но тези данни са само привидно положителни, тъй като все още има твърде много рискови фактори пред бизнеса.

Най-чувствителни сектори

Персоналните услуги (фризьорство, почистване, спорт и др.), както и неспециализираната търговия (авто-мото части, техника и свързаните с тях сервизи) като сектори, които предоставят второстепенни услуги, изглежда, най-силно се влияят от нарастващите разходи на домакинствата за издръжка.

Бизнес услугите (счетоводство и консултации) също индиректно са свързани с намаляващата инвестиционна активност, като принос за това има и политическата нестабилност.

Същото важи с пълна сила и за сектор облекло/текстил. Разходите за дрехи и обувки не са от първа необходимост и биха могли да бъдат спестени или забавени. Освен ограниченото търсене друг съществен фактор, който оказва влияние върху тази индустрия, е и натискът върху цените и конкуренцията, който производителите не само от България, но и от Източна Европа чувстват поради бързото нарастване на производствените разходи (труд, транспорт) спрямо азиатските им конкуренти.

Наред с това развитието на строителството, което бележеше бум през последната година, предвид ниските лихвени разходи и налични спестявания бързо започва да се охлажда. Въпреки че интересът на местните играчи продължава да бъде поддържан от ниските лихви, то международните инвеститори се отдръпват поради по-високите разходи за финансиране и като цяло по-рисковата среда в България спрямо техните национални пазари.

Сектор строителство заслужава специално внимание

Очертава се вероятно свиване на активността в строителния сектор в Европа в средносрочен план. Такива са очакванията ни на фона на високите цени на суровините, разходите за енергия и заплати и повишените лихвени проценти.

За първото тримесечие на 2023 г. производството в строителството в ЕС се увеличава с 2,3% в сравнение с последното тримесечие на 2022 г. Това се случва въпреки спада от 1,9% между март и февруари 2023 г., но е приблизително на същото ниво на активност през двете години. Отчетеният ръст се дължи главно на изоставането на проекти, подписани преди посочения период и ранното реализиране на големи инвестиционни планове на ЕС.

Повишаването на лихвените проценти има ясен ефект върху търсенето на кредити за покупка на жилище, което намалява вече четири последователни тримесечия. В допълнение към повишаването на лихвите банките също затягат кредитните стандарти както за корпоративни, така и за жилищни покупки от домакинства. Очаква се строителната дейност в Европейския съюз да се свие тази година с оглед намалените разрешителни за строеж, покачващите се разходи за строителство, по-скъпото и ограничено финансиране, както и пониженото търсене на жилища.

Факторите, които допълнително затрудняват сектора и увеличават риска от несъстоятелност в България, са свързани и с доскорошната политическа криза и липсата на стабилно редовно правителство през последните две години, което доведе до замразяване и забавяне на големи и значими инфраструктурни проекти.

Анализ на „отличниците“

Въпреки че трудно можем да кажем със сигурност кой сектор е "най-безрисков" (тъй като малкият брой фалити (или липсата на такива) невинаги може да бъде ясен индикатор за стабилност в дадена индустрия), данните за България показват, че от споменатите 190 обявени несъстоятелности до средата на 2023 г. секторите "отличници" са телекомуникации, обработка на пластмаса и каучук, метали и кожени изделия. 

Телекомуникационните услуги наред с IТ сектора от дълги години се смятат за по-малко рискови поради бизнес модела и по-слабата им зависимост от цените на суровини и материали и затруднения във веригите на доставки. Обработката на пластмаса и каучук, метали и кожените изделия е по-чувствителна към промени в тези фактори и е твърде рано да правим прогнози и заключения.

Развлекателните дейности вече пострадаха достатъчно по време на ковид кризата, ето защо въпреки че възстановяването в сегмента беше леко неустойчиво през предходната година, сега той бележи значителен растеж. Завръщането на дейностите на открито и увеличаването на международния туризъм донесоха глътка свеж въздух в този сектор. Отчетените към момента 9 на брой несъстоятелности в индустрията до голяма степен биха могли да се дължат на спирането на отпусканите от правителството серия от помощи и облекчения по време на пандемията и поддържането им „на изкуствено дишане“.

Финансовите услуги са сравнително нов сектор, който набира скорост с нарастването на икономиката и местния финтех сектор.