Бели куполи с нежни форми на гигантски раковини насред вода и с изцяло дигитализирано вътрешно пространство; паркинги със слънчево зареждане и уютни конгресни зали в западен стил – това е Masjid Negara, новата държавна джамия в Нусантара, бъдещата столица на Индонезия, изникваща от нищото в джунглата на Борнео. За първи път в света джамията (на стойност 62 млн. долара) ще бъде построена в религиозен комплекс, в който ще бъдат изградени също християнски църкви, будистки, хиндуистки и китайски храмове. „Искам тази джамия да бъде пример за други джамии по света и да представи уникалността на Индонезия“, казва президентът Джоко Уидодо, докато ръководи церемонията по първа копка на строителството ѝ този януари.

Визуализациите на бъдещата индонезийска столица наистина пленяват. Нусантара е като реклама на едно мечтано и възможно най-красиво, чисто, мирно, спокойно и хармонично бъдеще между човека, природата и машините. Загубената Атлантида. Раят на биофилния дизайн и урбанизъм. Град от бъдещето – планиран, за да предложи природно красива и високотехнологична, футуристична среда от най-чист вид. Мечта за 32 млрд. долара и много кратко време, през което ще разберем – възможни ли са утопиите.

Спасяването на Джакарта

Новата столица срещу старата. Нусантара като антипод на Джакарта. Новият Едем, който ще възстанови изгубената връзка между човека и природата срещу пренаселения, мръсен и потъващ град на о. Ява. Джакарта e с население от над 35 млн. човека и регистрира нездравословни нива на замърсяване на въздуха всеки ден. Ако не оглавява класацията за най-замърсен град в света, е неизменно в топ 10. Страда от недостиг на питейна вода, наводнения и претоварен трафик. Но това са по-малките ѝ проблеми. Градът потъва и няма мерки (дори изграждането на изкуствени острови), които да спрат това.

Основните причини за тази му съдба са пpeкoмepнoтo извличaнe нa пoдпoчвeни вoди, нарушили хоризонталния баланс под повърхността, бъpзaтa ypбaнизaция и пoкaчвaнeтo нa мopcкoтo paвнищe. Докато все още е губернатор на Джакарта, бъдещият президент на страната Джоко Уидодо (известен също като Джокоуи) се бори всеки ден с неразрешимите проблеми на града. Така разбира безалтернативността на природната стихия, съчетана с човешката глупост и безотговорност. Много скъпи и амбициозни инженерни планове за спасяването на Джакарта и за подобряването на живота в нея се провалят именно под негово ръководство.

Затова през 2019 г. Джокоуи лансира идеята за преместване на държавната администрация в нова столица близо до географския център на държавата – в провинция Източен Калимантан – зеленото сърце на о. Борнео. Той е третият най-голям остров в света, който Индонезия поделя с Малайзия и Бруней. Казват, че всъщност идеята за нова столица е по-стара, още от времето на първия президент Сукарно (1945 до 1967 г.), и има политически корени, но ето, че се превръща в реалност под напора на климатологичните фактори и обстоятелства. А и президентът Джокоуи е решен да построи най-зеления и устойчив град на планетата и той да бъде неговото политическо наследство.

Амбициите

Каквито и да са реалните мотиви зад строежа на Нусантара, какъвто и да е крайният резултат, без съмнение, подобни решения, ще трябва да се вземат все по-често в бъдеще. Още в първия работен ден от годината, на 4 януари, индонезийският парламент даде зелена светлина пред най-мащабния инфраструктурен проект в страната. От една страна, Нусантара ще облекчи и удължи живота на потъващата Джакарта, от друга, ще задвижи икономиката в Източен Калимантан. Нусантара ще бъде изпълнена в пет етапа. Последният ще завърши през 2045 г., преди стотното отбелязване на Деня на независимостта на страната. На 1 март Джокоуи обяви, че ще се премести там още през юли, а индонезийското правителство ще заработи в града точно на 17 август 2024 г. в деня на 79-годишнината от независимостта на Индонезия.

Екологична утопия

Проектантите предвиждат екологична утопия за Нусантара. Всички жители ще бъдат на 10 минути пеша от крайната си цел – дом, работа, училище, зелени места за отдих. Високото строителство ще използва 100% екологична конструкция и ще бъде енергийно ефективно. 80% от пътуванията в рамките на града ще бъдат с обществен транспорт, пеша или с велосипед. Нусантара е планиран като интелигентен и въглеродно неутрален метрополис. Той е възможност „да се изгради модел на град, който зачита околната среда“, казва урбанистът Сибарани Софиян, на когото е поверено планирането на града. Инфраструктурата предвижда язовир, ВЕИ мощности, залесяване след неизбежното първоначално обезлесяване на терена от 2560 кв. км (около два пъти площта на Ню Йорк), хълмист пейзаж, гора и залив. Има и хора, които виждат проблеми в тази утопична визия. „Големият въпрос, разбира се, е как и дали ще постигнат тези амбиции“, казва пред сп. Science Киан Го, който изучава градско планиране в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Например амбицията за нулеви нетни емисии – към момента секторът на ВЕИ осигурява само 11,5% от енергията в страната и много критици се опасяват, че източник на енергия за блестящата Нусантара могат да станат многобройните въглищни електроцентрали в Калимантан. Притеснение носи и трафикът от новото 1300 км въздушно трасе, което ще свързва новата със старата столица.

Звучи парадоксално, но е тревожно, че градът ще предизвика растеж извън своите граници – нали стимулирането на икономиката в крайна сметка е една от неговите цели. Калимантан вече е загубил 30% от своите тропически гори заради минни дейности, незаконен добив и плантациите за палмово масло. Горите на Борнео са най-старите екваториални гори в света (на възраст 140 млн. години) и се смятат за втория най-значим биом на планетата след Амазонка. Калимантан пък е домът на най-големите индонезийски реки.

Къде са инвеститорите?

Това е резонен въпрос. Нусантара е проект за 32 млрд. долара, от които правителството се ангажира да покрие само 20%. Останалите 80% се надява да събере от международни инвеститори. Разколебани заради икономическата несигурност и особено от неясните политически перспективи след току-що отминалите избори в Индонезия, те не бързат да огласяват намерения и интерес. Докато президентът Джокоуи и администрацията му се опитват „да продадат“ Нусантара като проект, който е твърде голям, за да се провали“, започват да се прокрадват критики за липса на информация, съмнения и скептицизъм във възможността за успех. Противниците на проекта твърдят, че така или иначе е нереалистичен и ще бъде поредният, само че по-мащабен и грандиозен подобен провал. Вероятно подтикнати да разсеят мрачната картина, градските власти на Нусантара разчупват информационното табу. По техни данни само за 6 месеца, от септември 2023 г. до февруари 2024 г., инвестициите в града достигат 3,1 млрд. долара. Очакват се още около 3,5 млрд. до края на годината. Като инвеститори в имотния сектор се отличават Малайзия и Китай с обща стойност на заявените капиталовложения от около 2,5 млрд. долара. „Прогнозата е, че интересът на инвеститорите към града ще продължи да се увеличава“, твърди пред индонезийската информационна агенция Агунг Уикаксоно, зам.-председател на градската управа по финансиране и инвестиции.

След два пълни мандата Джоко Уидодо напуска президентската власт в Индонезия с одобрение от близо 80%. Под негово управление най-голямата икономика в Югоизточна Азия и седма в cвeтa пo oбщ oбeм на БBП нараства всяка година с около и над 5% с изключение на пандемичните 2020–2021- ва. През 2019 г. Уидодо забранява износа на никелова руда като част от стратегията му да превърне страната, която е най-големият производител на никел в света, в ключов елемент от веригата на доставка за производството на батерии и електромобили. Привлича строители като Tesla и китайската BYD. Строи летища, магистрали, пристанища и друга инфраструктура. Изпълнява милиардни програми за образование и нови жилища. Намалява бюрокрацията и въпреки че не успява да пресече напълно корупцията в държавния апарат, превръща Индонезия в привлекателен инвестиционен пазар, а също и в третата най-голяма като население (над 286 млн. човека) функционираща демокрация в света.