Ако не помните кой е Самуил Николов, това е момчето от репортажите през 2023-та, което спечели сърцата на хората от технологичната общност в Подкрепи.бг, както и от цяла България. С тяхна подкрепа, но и с най-високата стипендия, отпускана на чужденци, той замина да учи космически операции в Авиационния университет „Ембри – Ридъл“ в САЩ. Историята му е тази за силата на страстта и постоянството.

Детското любопитство към дълбините на Космоса се превръща в доста ясен план след пребиваването му още като четвъртокласник в образователния лагер на НАСА в Измир. Завършва с отличие и със специалност „Приложно програмиране“ Природо-математическата гимназия в родния Велико Търново. Още през втората седмица в „Ембри – Ридъл“ става член на експерименталната университетска лаборатория за ракетни двигатели, а по-късно вече е вицепрезидент и ръководител наземен контрол. Публикува първия си научен труд в съавторство с преподавателя си по космически и планетарни изследвания. Завършва четиримесечен стаж към НАСА, а също и във Федералната авиационна администрация на САЩ. Стажува и като посланик на програмата „Артемис“ към студентската организация SEDS USA. Многократният държавен шампион за юноши по плуване на България превишава лимита за височина за астронавт, но много работа и много възможности има и тук, на Земята.

Sky's the limit – казваме за безгранична възможност или за човек, който може да постигне всичко. Е, за Самуил Николов небето няма граници – буквално. Най-малкото, защото през учебната 2025-а трябва успешно да започне тестове, с които да изстреля ракета от университета си на 100 км надморска височина. Към кой друг млад българин да се обърнем, за да го попитаме наистина ли Космосът е безграничен, както новата ера на човешките възможности?

Здравейте, къде ви намираме, какъв ден ви предстои днес?

В момента съм в университета „Ембри – Ридъл“ във Флорида, само на час път от Кейп Канаверал – мястото, откъдето излитат най-вдъхновяващите мисии в Космоса. Денят ми обикновено е баланс между лекции, извънкласни дейности като работа по проекти със сателити, писане на научни трудове и поддържане на физическа форма. Старая се да разпределям времето си така, че да оставя място както за професионално развитие, така и за личен прогрес.

Разкажете ни повече за „Ембри – Ридъл“, с какво е уникален като висше училище, също и за вашата работа в него?

Университетът „Ембри – Ридъл“ е известен с това, че предоставя на студентите условия, максимално близки до тези в реалната космическа и авиационна индустрия. Практическите проекти и достъпът до модерни лаборатории са това, което го отличава.

Моята роля тук е многостранна – изпълнявам ръководни функции в лабораторията за ракетни двигатели, където координирам тестове и разработки. Във Факултета по авиация работя като програмист на сателити, а паралелно с това пиша научни трудове и допринасям към проекти на Федералната авиационна администрация (FAA). Всички тези роли ми помагат да съчетая теорията с практиката и да се подготвя за бъдещи предизвикателства в космическата индустрия.

Провеждате серия от тестове за стартирането на двигател с течно гориво. Защо написахте по този повод в мрежата, че се опитвате да създадете история?

Опитваме се да създадем история, защото подобен успех университетът ни не е имал от 12 години насам. Това, което правим, е значимо не само за нашата общност, но и за по-големите цели на космическите изследвания.

Тестовете, които провеждаме, включват ракетен двигател, работещ с течен кислород и етанол – комбинация, която е ефективна и стандартна при дизайна на летателни апарати. Планът е този двигател и бъдещите му итерации да бъдат използвани на ракета, която да достигне 20 км надморска височина. Като наземен контрол по време на тестовете аз съм отговорен за вземането на финалните решения, което е изключително отговорна и вълнуваща роля.

Кои са големите компании, които спонсорират експерименталната лаборатория за ракетни двигатели? Как практически се осъществява трансферът на ноу-хау и кадри в космическата индустрия в Щатите?

Наши спонсори са Blue Origin, Stoke Space и множество стартъпи в космическата индустрия. Практическият трансфер на ноу-хау се случва чрез директно участие в тестове и проекти – най-бързо се учиш, когато правиш нещо на практика.

Ракетните тестове, макар и сложни, са среда за активно обучение. Опитните членове на екипа наблюдават процеса, за да гарантират безопасността и успеха на тестовете, като същевременно насърчават младите инженери да придобиват реален опит и увереност.

Вече имате зад гърба си стажове в НАСА, FAA и като посланик в програмата „Артемис“. Какво ви дават те и кой опит беше най-вълнуващ за вас?

Всеки от тези стажове ми даде уникален опит и перспектива. В програмата L’Space на NASA работих върху проект, който цели да изучи характеристиките на подпочвената вода на Марс. Като посланик на „Артемис“ имах възможността да промотирам програмата и да преглеждам материали, насочени към популяризиране на космическите науки и STEM.

Най-вълнуващата ми роля досега беше работата с FAA, където пиша код, използван в системите за управление на въздушното движение (ATC). Да знаеш, че твоят софтуер помага на пилотите и контролните кули в реално време, е изключително удовлетворяващо.

Какви са големите ви амбиции и къде виждате бъдещето си? С НАСА ли са свързани или с някоя от големите компании?

Моята цел е да допринасям за изследването на Космоса. Искам един ден да погледна назад и да кажа, че съм участвал в проекти, които са ускорили човешкия прогрес. Най-голямата ми мечта е да бъда част от мисия, която изпраща човек в орбита. Или още по-добре – към Луната или Марс.

Има ли граници Вселената? Можем ли да я затворим в орехова черупка, или е плоска и безкрайна, както казва Джон Матър?

Границите на Вселената са концепция, която вълнува учени и философи от векове. Според съвременната наука тя е или безкрайна, или кривината ѝ е толкова малка, че изглежда безкрайна за нашите измервания. Джон Матър е прав в предположенията си – Вселената може да е плоска, но дали е безкрайна или има някакви „краища“ – все още не знаем със сигурност.

Обичате ли да четете научна фантастика или фентъзи жанра? Кой е любимият ви автор или книга и защо?

Нямам много време за художествена литература, тъй като повечето от книгите, които чета, са научни трудове и публикации. Но когато успея, съм голям почитател на поредицата „Дюн“ на Франк Хърбърт. Това е творба, която съчетава политика, наука и философия в една изключителна история за бъдещето на човечеството.

Какво ни очаква в новата ера на космически възможности?

Очаква ни епоха на невероятен напредък – редовни мисии до Луната, колонизация на Марс, развитие на космическата индустрия и разширяване на възможностите за научни изследвания в дълбокия Космос. Вярвам, че ще видим ерата, в която Космосът ще стане достъпен за всички, а това ще промени не само начина, по който гледаме на Вселената, но и на самите нас като цивилизация.