Действието в известния научнофантастичен сериал The Expanse се развива през XXIV век, когато човечеството е колонизирало Слънчевата система. В междупланетното пространство летят бързи кораби с термоядрени двигатели, Марс е независима планета, а оранжериите на Юпитеровия спътник Ганимед са най-големият източник на храна в системата след Земята.

Първата космическа станция отвъд околоземна орбита - Lunar Gateway, ще служи като комуникационен център, подслон и своеобразен базов лагер на астронавтите, които отиват или се връщат от лунната повърхност 

Дали това бъдеще е възможно, ще стане ясно съвсем скоро. През следващите 25 години ще станем свидетели на удивителни неща в резултат на космическите изследвания. Благодарение на бъдещите поколения наземни и космически телескопи вероятно ще разполагаме с ясни изображения на подобни на Земята планети около далечни звезди. Нещо повече, възможно е да открием следи от живот на някоя от тях.

Ще видим уникални видео кадри, заснети от гъстата атмосфера на Титан (спътник на Сатурн) от първия хеликоптер в далечния Космос по проекта Dragongly („Водно конче“). Мисията трябва да бъде изстреляна през юни 2027 г.

Някъде през 30-те години вероятно ще видим как на Земята пристигат първите проби от Марс. Ако всичко се развива добре, е възможно да станем свидетели на първите пилотирани експедиции до Марс – на SpaceX, НАСА или Китай. Последното обаче е под голям въпрос, защото пред безопасните полети на хора до Червената планета все още има сериозни препятствия.

Удивителен е дори само фактът, че преди средата на века може да видим старта на първата междузвездна мисия на човечеството. Проектът Breakthrough Starshot има за цел да изпрати рояк миниатюрни наноапарати по посока на близката звезда Алфа Кентавър. Те ще бъдат ускорени с мощен лазер, за да достигнат 20% от скоростта на светлината и да изпратят сигнал от съседната система след 20–30 години. Проектът е в активна фаза на разработка и напредва с разрешаването на огромните технологични и инженерни предизвикателства, които стоят пред него.

Най-важното, което ще се случи още следващото десетилетие, е създаването на самоподдържаща се космическа икономика – на Луната и в близкото пространство. Тя ще носи огромни икономически ползи тук на Земята, като създаде цели нови огромни индустрии. В същото време ще се превърне в основа на колонизиране на Слънчевата система – първо Марс и близките астероиди, а след това и по-надалеч.

Време е да научим термина „цислунно пространство“ (cislunar space)

Това е пространството между лунната орбита и Земята, което включва и самата Луна. По всичко изглежда, че следващата стъпка на човечеството в Космоса отвъд LEO (ниска околоземна орбита) ще бъде индустриализирането и колонизирането на цислунното пространство, включително на лунната повърхност.

Ключово за това развитие е откриването на воден лед във вечно тъмните кратери около Южния лунен полюс. Според актуалните оценки на Луната има залежи от 600 млн. тона воден лед, като общата ледена повърхност е около 40 хил. квадратни километра.

Наличието на вода на земния естествен спътник открива възможности за бъдещо обитаване на Луната и експлоатиране на нейните ресурси. Водата може да се използва за пиене и отглеждане на храна, за дишане (чрез извличане на кислорода), както и за производство на гориво за космическите апарати. Накратко, ледът е ключов, лесен за добив и продаваем ресурс, който може да постави основите на лунната икономика.

Колебанията на американската космическа програма приключиха рязко през 2017 г., когато администрацията на Тръмп обяви старта на

амбициозната програма „Артемида“ (Artemis)

за завръщане на хора на Луната и трайно установяване там до края на сегашното десетилетие. Идеята е „да останем на Луната, да разработим нови технологии и да натрупаме опит, за да подготвим бъдещите пилотирани експедиции до Марс“.

„Артемида“ е международен проект, в който участват НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА), Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA) и Канадската космическа агенция (CSA). Той се състои от няколко ключови компонента. Сред тях са тежкотоварната ракета носител SLS (Space Launch System) и космическият кораб Orion, който ще превозва астронавти между Земята и Луната. Като част от програмата през 2027 г. ще започне изграждането на първата космическа станция отвъд околоземна орбита – Lunar Gateway. Тя ще бъде малък обитаем хабитат в близка до Луната орбита и ще служи като комуникационен център, подслон и своеобразен „базов лагер“ за астронавтите, които отиват или се връщат от лунната повърхност и по-далечни места.

Към момента първата пилотирана експедиция от програмата – Artemis II, е планирана за изстрелване през ноември 2024 г. Тя ще обиколи Луната с четирима астронавти и ще бъде първият полет с екипаж в дълбокия Космос след ерата на „Аполо“. Астронавтите ще прекарат няколко дни в лунна орбита, като ще провеждат научни експерименти и ще тестват космическия кораб Orion. Първото стъпване на човешки крак от 1972 г. трябва да стане през 2025 г. с мисията Artemis III. Двама астронавти ще кацнат на Луната близо до Южния полюс и ще прекарат няколко дни в изследване на повърхността, събиране на проби и провеждане на експерименти. Друга ключова част от програмата са лунните спускаеми апарати, с които астронавтите ще стигат до Луната. Две компании спечелиха надпреварата за създаване на тези машини. Едната е SpaceX с техния Starship HLS (Starship Human Landing System), който е специализиран вариант на космическия кораб за многократна употреба Starship (все още в тестов вариант). Друго „лунно такси“ ще бъде апаратът Blue Moon, създаден от консорциум, ръководен от Blue Origin и включващ Lockheed Martin, Draper, Boeing, Astrobotic и Honeybee Robotics. И двата конкурентни апарата трябва да бъдат готови за първите си безпилотни полети до Луната през 2024 г.

България вече е сред страните, подписали споразуменията "Артемида" 

В надпреварата към Луната се оформят два конкурентни лагера, които до голяма степен следват геополитическите разделения.

Едната група са страните, подписали т.нар. Споразумения „Артемида“ (The Artemis Accords). Те представляват необвързващ договор, създаден от НАСА и Държавния департамент на САЩ през 2020 г., като част от програмата „Артемида“. Споразуменията включват принципи, ръководещи гражданските изследвания, и използване на космическото пространство. Те се основават на Outer Space Treaty (Договор за Космоса) на ООН от 1967 г. – основния документ на космическото право до този момент. Акцентът е върху мирните цели, прозрачността и оперативната съвместимост. Разглежда се и извличането на космически ресурси съгласно Outer Space Treaty. Към момента споразуменията са подписани от двадесет и девет държави и една територия.

Другият лагер се оформя около китайския проект за изграждане на лунна база ILRS (International Lunar Research Station). Програмата се разработва съвместно от „Роскосмос“ и Китайската национална космическа администрация (CNSA). Нейната цел е изграждането на изследователска база на Луната до 2035 г. и експлоатация на лунни ресурси от 2036 г. Проектът е отворен за участие на всички заинтересовани страни. До момента освен Китай и Русия са се присъединили Венецуела, Пакистан, ОАЕ, Южна Африка и Азербайджан, както и някои международни организации и компании.

Началото на лунната икономика вече е поставено

НАСА и ЕКА възлагат договори на частни компании за доставка на продукти (например ракети, спускаеми модули, оборудване и т.н.) или услуги, сред които доставка на товари до лунната повърхност, технологии за експлоатация на лунните ресурси, системи за навигация и комуникация, и т.н. Целта е изграждане на капацитет и осигуряване на устойчиво човешко присъствие на и около Луната. „Искаме да оставим след себе си икономическа дейност и търговия, по-рутинен живот и работа в Космоса“, обяснява Стив Крийч, заместник асоцииран администратор на „Артемида“, пред Insider.

Интересен е случаят с Nokia. НАСА възложи на компанията да създаде първата LTE/4G мрежа на Луната. Договорът е за 14 млн. долара. Така първите астронавти, които кацнат там, ще имат сигурна и качествена връзка.

От своя страна Европейската космическа агенция изпълнява инициативата Moonlight за изграждане на глобална сателитна мрежа в окололунна орбита. Планът предвижда разполагане на три до четири спътника около Луната до 2028 г. Инициативата на стойност 2,9 милиарда евро се ръководи от Airbus и ще осигури глобално покритие на Луната с надеждни комуникационни и навигационни услуги за бъдещите лунни мисии. Първите два спътника в съзвездието се очаква да бъдат изстреляни през 2025 г., а пълното съзвездие се очаква да заработи до 2028 г.

За да заеме своето място в лунната надпревара, е изключително важно България в най-скоро време да стане член на ЕКА, както и да подпише Споразуменията „Артемида“. Вратата към бъдещето е пред нас и чака да бъде отворена.

Възниква въпросът за икономическия ефект от инвестициите на световните космически агенции. „Говорим някъде за 137 млрд. долара възможности през следващите 10 години, като прогнозираме около 400 и повече мисии, които ще бъдат стартирани през този период“, дава отговор пред Insider Прачи Каваде, старши анализатор в NSR, изследователска и консултантска компания, фокусирана върху космическите пазари.

Всичките тези инвестиции и „лунната надпревара“ ще положат основите на устойчива самоподдържаща се икономика в цислунното пространство. Според преподавателя в Harvard Business School Брендан Русо, цитиран от Insider, критичният момент за постигане на устойчивост ще настъпи около средата на следващото десетилетие (т.е. около 2035 г.).

В същото време проучване на NewSpace Global, публикувано през октомври 2023 г., прогнозира, че до 2040 г. на много места на Луната ще има самоподдържащи се лунни бази. Те не само ще бъдат самодостатъчни, но и ще допринесат за икономиката на Земята чрез износа на лунни ресурси като воден лед, слънчева енергия, редки минерали и метали, а на по-късен етап и хелий-3 като гориво за термоядрен синтез.

Ще споменем, без коментар, и цената на едно място в мисията на пилотирания наSpace X кораб Blue Dragon - 55 млн. долара с включени 8 дни престой на МКС и цялата логистика 

Има вдъхновяващи примери на държави, които постигат удивителни неща в Космоса срещу финансови средства, които са „жълти стотинки“ в мащабите на един държавен бюджет, особено предвид стратегическата възвращаемост на инвестициите в космически изследвания. Например Индия успешно изпрати мисията „Мангалаян“ в орбита около Марс, като цялата инвестиция за това е в размер на около 74 млн. долара. За перспектива – актуалният бюджет на София за пътни ремонти е в размер на 200 млн. лева. Ще споменем, без коментар, и цената на едно място в мисия на пилотирания кораб на SpaceX CrewDragon – 55 млн. долара с включени 8 дни престои на МКС и цялата логистика.