Business Signature БРОЙ /// Мениджър 09/2026

Ежедневно корпоративните мрежи генерират милиони сигнали за своето състояние. В една средноголяма организация това може да надхвърли 5–20 милиона събития на ден – и в голяма част от тях се съдържат ранните индикации, че нещо не е наред. На практика обаче повечето компании реагират едва когато рискът вече се е превърнал от съмнение в инцидент. Една от причините е, че данните сами по себе си не водят до решение. Необходимо е те да бъдат превърнати в приоритизирани сигнали за риск.

Анализи на Mandiant показват, че атакуващите остават средно 11 дни в компрометираната среда, преди да бъдат открити. Допълнително 57% от организациите научават за компрометирането от външен източник, а не от собствените си механизми за наблюдение. Това поставя въпроса не дали организациите имат технологии, а дали имат способност да разпознават заплахите навреме – в огромния обем от ежедневни събития.

Липса на данни или липса на разпознаване

Киберпрестъпниците се опитват да действат незабележимо. Те често се включват в система в необичаен час, осъществяват свързване към външен адрес, правят поредица от опити за достъп. Поотделно тези събития рядко звучат като нещо притеснително, но когато се съберат в правилния контекст, във времето и спрямо нормалното поведение, те започват да разказват опасна история. Именно възможността да навържем привидно невинни събития, за да идентифицираме потенциални рискове, прави разликата и неимоверно повишава нивото на защита. Затова най-голямото предизвикателство не е защитата на периметъра, а способността да се види моделът на атака още в зародиш.

Киберсигурността вече е въпрос на контекст и приоритет

Дълго време компаниите изграждаха сигурността около бариери: защитни стени, антивирус, контроли на достъпа. Тези механизми остават важни, но вече не са достатъчни сами по себе си. Причината е, че атакуващите все по-често използват легитимни акаунти и изглеждат като обикновени потребители. Тук ключът е не самото действие, а контекстът му: кога се случва, с какви други събития е свързано, дали се отклонява от нормалния профил, как се променя поведението във времето. В практиката това означава, че организацията трябва да премине от мислене „събитие“ към мислене „сигнал за риск“. Защото именно това превръща техническите логове в управленска полза: по-бързо откриване, по-малко време на бездействие и по-кратка реакция.

Как се случва ранното откриване?

Данните от различни системи (идентичности, мрежови комуникации, достъп до ресурси, опити за вход) често са разпръснати. Предизвикателството е да бъдат събрани и разглеждани заедно, така че да се откроят отклоненията, които имат значение за риска.

Обикновено това включва два слоя контекст:

• Вътрешен контекст: сравнение на текуща активност с нормалното обичайно поведение – кой потребител, кога, до какво е стигнал, какво е направил след това.

• Външен контекст (Threat Intelligence): допълване с известни модели на атаки и индикатори за компрометиране, които помагат за приоритизиране и по-бърза верификация.

Когато вътрешните и външните сигнали се комбинират, организацията получава не просто аларми, а приоритизирани по риск сценарии, които могат да се обработват оперативно и навреме.

SOC: организационният мост между данни и действие

На практика тази логика се реализира чрез оперативно наблюдение и анализ на сигурността – Security Operations Center (SOC). SOC не е само място за мониторинг. Оперативният център за сигурност превръща масивите данни в полезна информация, като филтрира шума, прави корелация на сигналите, анализира и приоритизира събитията, които е важно да се разучат подробно, и сигнализира на правилните IT екипи при нужда от действия. Така шансът организацията да предотврати пробив намалява, а времето за реакция при инцидент се съкращава драстично. Това е ключов фактор за това колко защитена е организацията.

Например…

Да кажем, че служител влиза в корпоративна система в извън работно време. Само по себе си това може да е обяснимо – командировка, извънредна задача или работа с екип в друга часова зона. Но ако в следващите часове същият акаунт започне да осъществява достъп до необичайни ресурси или извършва действия извън типичния си профил и паралелно комуникира с външна инфраструктура, тогава отделните събития вече формират модел на риск. Точно в този момент ранното разпознаване позволява превенция, преди да се превърне в инцидент с прекъсвания, разследвания и загуби.

Бизнес стойност: какво печели мениджмънтът

Това не е още един инструмент, а подход, който намалява вероятността атаката да стигне до последици.

Когато сигналите се разпознават навреме, организацията печели:

• по-висока оперативна устойчивост и по-малък риск от прекъсване на ключови бизнес процеси;

• ограничаване на финансовите загуби чрез по-ранно откриване и овладяване на инцидентите;

• по-добра предвидимост и контрол върху рисковете, свързани с дигиталната среда;

• защита на репутацията и доверието на клиенти, партньори и инвеститори;

• по-информирани управленски решения, базирани на реална видимост върху заплахите и тяхното въздействие върху бизнеса;

• интегриране на киберсигурността в цялостната стратегия за управление на риска и устойчиво развитие на организацията.

В крайна сметка въпросът не е дали атаките ще продължат, а кой ги вижда достатъчно рано, за да защити бизнеса.

Подходът на LIREX

В практиката на LIREX тези модели се прилагат гъвкаво според зрелостта на организацията и нуждите ѝ от видимост и превенция, така че киберсигурността да се превърне в реална стойност за управление на риска, а не само в набор от технологии.