Откакто СССР се разпадна, Русия и Западът водят борба за влияние в бившите съветски републики. Изборът на Прибалтика бе ясен още преди 1991 г. – днес тя е част от Европейския съюз и с основание разглежда бившата си метрополия Москва като главна заплаха за своята сигурност. В Централна Азия обаче руското влияние си остава доминиращо. Както и в Беларус. Така че истински спорните геополитически зони в постсъветското пространство не са много – Азербайджан, Армения и Грузия в Южен Кавказ и Украйна и Молдова в Източна Европа. След 2014 г. Русия разбра, че губи Украйна и затова през февруари 2022 г. започна брутална военна агресия, за да си я върне – ако не цялата, то поне да заграби част от нейната територия. В Армения от 2018 г., а в Азербайджан открай време въпросът за властта изглежда решен – никой няма шансове да измести Никол Пашинян в Ереван и фамилията Алиеви в Баку. Грузия и Молдова са единствените две бивши съветски републики, в които днес се води реална и оспорвана политическа битка, която в последно време придоби характера на премерване на силите между Москва и Запада.

По границите на руския „мир“

Грузия и Молдова имат много прилики. И двете са малки и сравнително бедни, ако мерим с европейския аршин. Взети заедно, те имат територия приблизително колкото тази на България, като Грузия е два пъти по-голяма от Молдова. Грузинското население е малко над 3 млн. души, а молдовското – малко под 3 млн. Голяма част от молдовците и грузинците работят в чужбина – в Русия и в страните от ЕС. В съветско време тези две републики бяха известни като големи производителки на вино и коняк, този поминък е запазен и до днес.

Макар че Молдова е равна като тепсия, а Грузия – предимно планинска, двете страни си приличат в геополитически план по това, че на територията им има гравитиращи към Москва сепаратистки региони, върху които централните власти в Кишинеу и Тбилиси отдавна са изгубили контрол. В Молдова това е т.нар. Приднестровска молдовска република – тясна ивица земя по левия бряг на р. Днестър, а в Грузия – Абхазия и Южна Осетия, които през 2008 г. Русия призна за независими държави. И още една прилика – официално Молдова и Грузия се стремят към евроинтеграция и в края на миналата година получиха статут на кандидат-членки на ЕС.

Ако демокрацията е смяна във властта на мнозинства, спечелили изборите, то Молдова отдавна може да бъде смятана за демократична държава, докато в цялата история на постсъветска Грузия такава смяна се е случвала само веднъж – през есента на 2012 г. В края на 2003 г. грузинският политически пейзаж също се промени из основи, но тогава Михаил Саакашвили първо спечели властта чрез уличен натиск, а едва след това я подпечата на избори. През тази есен в Грузия имаше парламентарен вот, а в Молдова – президентски, плюс референдум за вписването на курса към членство в ЕС в конституцията на страната.

Европейска ли е „грузинската мечта“?

Грузия вече 12 години е управлявана от милиардера Бидзина Иванишвили, макар че в момента той не заема никакви публични длъжности и дори не е председател на партията си. 68-годишният богаташ е натрупал парите си от бизнес в Русия, където през 90-те години притежава металургични предприятия, верига от аптеки и банка. През 2012 г. новосъздадената партия на Иванишвили „Грузинска мечта“ печели парламентарните избори и не пуска властта до днес. Първоначално тя също се застъпва за прозападен геополитически курс, но с един нюанс – за разлика от предшественика си Саакашвили новият силен човек в Тбилиси декларира намерение за поддържане на нормални отношения с Русия. Между Грузия и бившата ѝ метрополия обаче дори няма дипломатически отношения – те се прекъснати след войната през август 2008 г., когато руската армия навлезе дълбоко на грузинска територия.

Руската агресия срещу Украйна постави Грузия пред труден избор. Стана ясно, че управляващите в Тбилиси клонят по-скоро към Москва. Грузия отказа да се присъедини към западните санкции срещу Русия, макар че опозицията настояваше за подкрепа на Украйна. Според някои наблюдатели именно на фона на руско-украинската война са лъснали московските обвързаности на Иванишвили, а според други – става въпрос за страх Грузия да не последва съдбата на украинците.

През тази година с наближаването на парламентарните избори управляващата партия в Грузия и лично нейният неформален лидер изведнъж започнаха да обясняват събитията от близкото минало на Грузия с реториката на Кремъл. Иванишвили заяви, че представителите на „глобалната партия на войната“ използват Украйна и Грузия като пушечно месо в рамките на борбата срещу Русия. Той каза още, че в периода 2004–2012 г. на власт в Грузия не са били хора, избрани от народа, а „чуждестранна агентура, назначена от чужбина“.

Управляващата партия „Грузинска мечта“ реши да се бори с чуждестранното влияние, като в началото на 2023 г. внесе в парламента в Тбилиси специален закон по тази тема. Последваха бурни протести на опозицията и през март м.г. законът, озаглавен „За прозрачността на чуждестранното влияние“, бе оттеглен. Но само временно. През тази пролет събитията от началото на 2023 г. се повториха. Протестите бяха още по-бурни, но законът за чуждестранните агенти беше приет. Опозицията го нарече „руски закон“, намеквайки, че Грузия върви по пътя на Русия, където отдавна действа такъв нормативен акт. Сега властите трябва да създадат регистър на организациите, действащи „в чужд интерес“. Като такива са определени неправителствени организации, които получават поне 20% от финансирането си от чужбина. Това са практически всички по-големи фондации и сдружения в страната.

ЕС и САЩ реагираха негативно на хлъзгането на Грузия към авторитарно управление. Брюксел замрази кандидат-членският статут на страната и на хоризонта не се вижда никакви предприсъединителни преговори. През юни САЩ обявиха, че налагат санкции на няколко десетки членове на управляващата партия „Грузинска мечта“, на депутати от парламента и на ръководители на правоохранителните органи, виновни за бруталното насилие срещу протестиращите през тази пролет в Тбилиси.

Главното предизборно послание на управляващата партия в Грузия за вота през тази есен беше „Избирайте между мира и войната!“. На нейните билбордове имаше снимки на разрушени украински градове с намек, че същото може да се случи и на Грузия, ако тя гласува за опозицията и избере враждата с Русия. Това сплашване на обикновените хора даде резултат, особено в дълбоката провинция и в районите, населени с етнически малцинства – арменци и азербайджанци. Опозицията така и не можа да се обедини в единен блок. В крайна сметка „Грузинска мечта“ получи 54%, а общият резултат на опозиционните партии беше 37,5%, те печелят с малка преднина само в столицата Тбилиси. Във вота, естествено, беше използван административен ресурс от страна на управляващите, в някои секции е имало и явни фалшификации. Опозицията оспори резултатите, но те бяха потвърдени от Конституционния съд. ЕС и САЩ изразиха загриженост от изборните нарушения в Грузия, но само толкова – те признават победата на управляващата партия. Като цяло в Грузия няма условия за нови масови протести и управляващата партия, изглежда, ще поеме безпроблемно своя четвърти мандат.

Крехък проевропейски вот

В Молдова нещата изглеждат по-различно. Между 2015 и 2019 г. тя бе завладяна държава, политиката, съдебната система, всички силови структури и бизнес секторът бяха под контрола на олигарха Влад Плахотнюк – най-мразения политик в страната. Той обаче си спечели влиятелни международни врагове и накрая Русия, ЕС и САЩ си стиснаха ръцете, за да го отстранят от молдовската политическа сцена. Удари часът на Майя Санду – политик с ясна прозападна ориентация. Тя спечели президентските избори през 2020 г., нейната партия получи мнозинство и в парламента. Войната на Русия срещу Украйна донесе икономически проблеми и повишен риск за сигурността на Молдова. Страната се присъедини към повечето санкции срещу Москва, през 2023 г. беше забранено излъчването на руски телевизии, които дотогава бяха много популярни сред молдовските зрители. Въпреки това Русия намира начини да се меси в молдовската политика. Това става най-вече чрез подкрепа за близки до Кремъл местни партии, най-голямата от които е Социалистическата, оглавявана от бившия президент Игор Додон. Русия залага и на олигарха Илан Шор, който е замесен в източването на 1 милиард долара от три молдовски банки, за което е осъден на 15 години затвор, но се крие в Москва.

Проруската опозиция в Молдова бе наясно, че открит противник на евроинтеграцията няма шанс да спечели президентските избори и затова Социалистическата партия издигна срещу Майя Санду бившия главен прокурор на страната Александър Стояногло, който се придържаше към центристка геополитическа реторика. За да мобилизира привържениците си, Санду реши в деня на президентския вот да има и референдум за вписването на желанието на Молдова да се присъедини към ЕС. Резултатът обаче изненада неприятно президентката – привържениците на евроинтеграцията спечелиха референдума с микроскопична преднина – 50,35 срещу 49,65 процента от гласовете. Освен това Санду поведе във вота за президент, но неубедително. Стана ясно, че мнозина гласоподаватели в по-бедните райони на страната са били подкупени с дребни суми, превеждани през карти на руска банка.

В крайна сметка Майя Санду победи на втория тур с над 10% разлика. Това стана факт благодарение на полицейските акции срещу купуването на гласове, използването на административен ресурс, но най-вече на големия брой гласове, които Санду получи от секциите в чужбина – 328 хил., или 83% от гласувалите зад граница. Етническият гагаузин Стояногло взе повече гласове от съперничката си вътре в страната.

Изборите в Грузия и Молдова от тази есен показаха как въпросът за геополитическата ориентация може да се превърне в централна тема на предизборната агитация. И в двете държави вотът бе спечелен от управляващите, но за Грузия това означава сближаване с Москва, а за Молдова – още една крачка към ЕС. Стана ясно, че географията има значение – докато Грузия е на повече от 1500 км от Евросъюза и граничи с Русия и Турция, то Молдова е на самия праг на ЕС чрез общата си граница с братска Румъния.

Грузия и Молдова са илюстрация за другото лице на руския експанзионизъм, различно от това, което Путин демонстрира във войната срещу Украйна. В двете републики има незначително руско малцинство и Москва няма повод да ги нападне директно, но може да използва други инструменти за влияние – пари, пропаганда, шпионаж, сплашване. Без котвата на членство в НАТО и ЕС Молдова и Грузия са изложени на риска да обърнат отново своя геополитически вектор към Русия, особено в случай че Путин победи във войната срещу Украйна, САЩ под ръководството на Тръмп загуби напълно интерес към Европа, а ЕС – желание за разширяване.