Връщайки се от лятната си ваканция, лидерите на Европейския съюз имат натоварен дневен ред. В горната част на списъка са укрепването на готовността на блока за конфликт и укрепването на икономическата му конкурентоспособност.

Десетилетия наред ЕС разчиташе на икономическото влияние като заместител на твърдата сила. Но в ерата на подновено геополитическо напрежение меката сила не е достатъчна. Доказателствата за това идват в много форми. Ако намаляващата индустриална база на Европа и стремежът ѝ да се приспособи към реалността на деглобализацията не са достатъчно убедителни, войната в Украйна със сигурност трябва да бъде.

Този конфликт не само преобърна дългогодишното убеждение, че пълномащабните войни в Европа принадлежат на миналото; също така демонстрира ограниченията на икономическите връзки и лостовете за формиране на поведението на страните. Въпреки че е изправена пред един от най-широките режими на санкции в историята, икономиката на Русия нарасна с 5,4% през първото тримесечие на тази година и с 4% през второто – доста над средното за света.

Основна причина за тази устойчивост е, че Русия намери начини да заобиколи санкциите и да придобие ограничени стоки, включително отбранителни и високотехнологични продукти. Повече от половината бойно оборудване, което Русия получи между февруари и август 2022 г., съдържа компоненти, произведени в Европа или Съединените щати. И по-голямата част от полупроводниците, изнасяни от Китай и Хонконг за Русия – търговия, която се е увеличила десетократно от началото на войната, – произхожда от американски производители.

Западните фирми, произвеждащи тези стоки обаче, не жънат пълните печалби от тази търговия, която се случва до голяма степен чрез сложни мрежи, включващи трети страни. Неслучайно Армения, Азербайджан, Грузия, Турция и няколко страни от Централна Азия увеличиха драстично търговията си с Русия и Европа след инвазията през 2022 г. Казахстан има сравнително малка технологична индустрия, но износът му на технологии за Русия скочи от 40 млн. долара през 2021 г. до 298 млн. долара през 2023 г.

Успехът на Русия в заобикалянето на санкциите – често на висока цена за западния бизнес – принуди европейските политици да се борят да се адаптират. Докато за две години и половина бяха въведени 14 кръга санкции, европейските лидери досега не успяха да измислят ефективни решения. Новата търговия с Русия е просто твърде доходоносна за страните посредници, за да я пропуснат. Въпреки че ЕС би могъл да засили натиска си върху тези страни, използвайки или моркови (като пакети с помощ), или тояги (вторични санкции), принудата би създала собствени предизвикателства и би могла да подкопае икономическите интереси и интересите на сигурността на Европа.

Посредниците също боравят със стоки, насочени в обратната посока: тъй като ЕС се стреми да намали енергийната си зависимост от Русия, той често стига до внос на рафинирано руско гориво на завишени цени през трети страни като Индия. Дори по отношение на директния внос на енергия много страни от ЕС продължават да разчитат на Русия. Сега Австрия получава удивителните 98% от своя природен газ от руската държавна енергийна компания „Газпром“, като делът се е увеличил от началото на войната в Украйна. Освен това вносът на втечнен природен газ в ЕС от Русия нарасна с 37,7% между 2021 и 2023 г. Като се има предвид, че втечненият природен газ е особено скъп, това допълнително влоши разходите за енергия – и вътрешните разногласия.

Неуспехът на ЕС да актуализира своята фрагментирана и реактивна енергийна рамка го остави неспособен да балансира геополитическите съображения с икономическата реалност. Това не само подкопа меката сила на блока – включително международното му доверие и икономическата му конкурентоспособност, – но също така подкопа способността му да инвестира в укрепването на твърдата си сила.

Тази ситуация изисква фундаментално преосмисляне на приоритетите и политиките на Европа, твърди Марио Драги, бивш ръководител на Европейската централна банка и министър-председател на Италия, в току-що публикуван доклад. Например той предлага ЕС да се откаже от навика си да блокира сливания поради опасения за конкуренцията – практика, която често държи европейските фирми твърде малки, за да се конкурират в световен мащаб – и вместо това да въведе нов режим за наблюдение на потенциално проблематични сливания, след като се случат.

В по-широк план Драги твърди, че ЕС трябва спешно да укрепи индустриалната си база, да опрости регулаторната си рамка и да увеличи инвестициите в отбраната и иновациите. Без тези реформи – внимателно проектирани и приложени бързо – ЕС рискува да изостане още повече във време, когато не може да си го позволи. Залозите ще станат още по-високи, ако Доналд Тръмп се върне за втори мандат в Белия дом, което със сигурност ще доведе до превръщането на САЩ в много по-малко надежден партньор, оставяйки сигурността и икономиката на Европа още по-уязвими, отколкото са.