През следващите 25 години ще станем свидетели на удивителни неща в резултат от космическите изследвания. Благодарение на следващите поколения наземни и космически телескопи вероятно ще разполагаме с ясни изображения на подобни на Земята планети около далечни звезди. Нещо повече, възможно е да открием следи от живот на някоя от тях.

Ще видим и уникални видео кадри, заснети „от въздуха“ в гъстата атмосфера на Титан (спътника на Сатурн), от първия хеликоптер в далечния Космос по проекта Dragonfly („Водно конче“). Мисията трябва да бъде изстреляна през юни 2027 г.

Някъде през 30-те години вероятно ще видим как на Земята пристигат първите проби от Марс. Ако всичко се развива добре, е възможно дори да станем свидетели на първите пилотирани експедиции до Марс на SpaceX, НАСА или Китай. Последното обаче е под голям въпрос, защото пред безопасните полети на хора до Червената планета все още има сериозни препятствия.

Удивителен е дори само фактът, че преди средата на века може да видим старта на първата междузвездна мисия на човечеството. Проектът Breakthrough Starshot има за цел да изпрати рояк миниатюрни наноапарати по посока на близката звезда Алфа Кентавър. Те ще бъдат ускорени с мощен лазер, за да достигнат 20% от скоростта на светлината и да изпратят сигнал от съседната система след 20–30 години. Проектът е в активна фаза на разработка и напредва с разрешаването на огромните технологични и инженерни предизвикателства, които стоят пред него.

Какво е „цислунно пространство“ и защо е важно

Най-важното, което ще се случи, е, че човечеството ще се завърне на Луната (и около нея) и повече няма да си тръгне от там. Време е да научим термина „цислунно пространство“ (cislunar space). Това е пространството между геостационарна орбита (GEO) и лунната орбита, което включва и самата Луна. По всичко изглежда, че следващата стъпка на човечеството в Космоса отвъд LEO (ниска околоземна орбита) ще бъде колонизирането на цислунното пространство, включително на лунната повърхност. Показателно е, че САЩ вече обявиха тази зона за стратегическо пространство, в което ще защитават интересите си.

Ключово развитие за това бе откриването на воден лед във вечно тъмните кратери около Южния лунен полюс. За това допринесоха многобройни космически апарати, започвайки от 90-те години на миналия век. Според актуалните оценки на Луната има залежи от 600 млн. тона воден лед, като общата повърхност, покрита с лед, е около 40 хил. квадратни километра.

Наличието на вода на земния естествен спътник открива възможности за бъдещо обитаване на Луната и експлоатиране на нейните ресурси. Водата може да се използва за пиене и отглеждане на храна, за дишане (чрез извличане на кислорода), както и за производство на гориво за космическите апарати. Накратко, ледът е ключов, лесен за добив и продаваем ресурс, който може да постави основите на лунната икономика. Откриването на вода на Луната може да има същия икономически ефект, както откриването на злато в Калифорния или на петрол в Тексас в миналото.

С „Артемида“ напред към Луната!

Решителното събитие за началото на колонизацията бе обявената през 2017 г. програма „Артемида“ (Artemis). Целта на „Артемида“ е изпращане на хора на Луната и трайно установяване там до края на настоящото десетилетие. Идеята е „да останем на Луната, да разработим нови технологии и да натрупаме опит, за да подготвим бъдещите пилотирани експедиции до Марс“.

„Артемида“ е международен проект, в който участват НАСА, Европейската космическа агенция (ESA), Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA) и Канадската космическа агенция (CSA). Той се състои от няколко ключови компонента. Сред тях са тежкотоварната ракета носител SLS (Space Launch System) и космическият кораб Orion, който ще превозва астронавти между Земята и Луната. Като част от програмата през 2027 г. ще започне изграждането на първата космическа станция отвъд околоземна орбита – Lunar Gateway. Тя ще бъде малък обитаем хабитат в близка до Луната орбита и ще служи като комуникационен център, подслон и своеобразен „базов лагер“ за астронавтите, които отиват или се връщат от лунната повърхност и по-далечни места.

Към момента първата пилотирана експедиция от програмата Artemis II е планирана за изстрелване през ноември 2024 г. Тя трябва да обиколи Луната с четирима астронавти и ще бъде първият полет с екипаж в дълбокия Космос след ерата на „Аполо“. Астронавтите ще прекарат няколко дни в лунна орбита, като ще провеждат научни експерименти и ще тестват космическия кораб Orion.

Първото стъпване на човешки крак след 1972 г. пък трябва да стане през 2025 г. с мисията Artemis III. Двама астронавти ще кацнат на Луната близо до Южния полюс и ще прекарат няколко дни в изследване на повърхността, събиране на проби и провеждане на експерименти.

Друга ключова част от програмата са лунните спускаеми апарати, с които астронавтите ще стигат до лунната повърхност и ще се връщат от там. Две компании спечелиха надпреварата за създаване на тези машини. Едната е SpaceX с техния Starship HLS (Starship Human Landing System), който е специализиран вариант на космическия кораб за многократна употреба Starship (все още в тестов вариант). Друго „лунно такси“ ще бъде апаратът Blue Moon, създаден от консорциум, ръководен от компанията Blue Origin и включващ Lockheed Martin, Draper, Boeing, Astrobotic и Honeybee Robotics. И двата конкурентни апарата трябва да бъдат готови за първите си безпилотни полети до Луната през 2024 г. Към момента, и като цяло, програмата „Артемида“ се развива по план.

С приятели в Космоса

По своя път към Луната НАСА залага на международното сътрудничество. Освен космическите агенции, които участват в „Aртемида“ от самото начало (европейската, японската и канадската), има и по-широка „космическа коалиция“, съставена от страните, подписали т.нар. Споразумения Артемида (The Artemis Accords), представляват необвързващ договор, създаден от НАСА и Държавния департамент на САЩ през 2020 г. като част от програмата „Артемида“. Споразуменията включват принципи, ръководещи гражданските изследвания и използване на космическото пространство. Те се основават на Outer Space Treaty (Договор за Космоса) на ООН от 1967 г. – основния документ на космическото право до този момент. Акцентът е върху мирните цели, прозрачността и оперативната съвместимост. В документа се разглежда и извличането на космически ресурси съгласно Outer Space Treaty. Към момента споразуменията са подписани от двадесет и девет държави и една територия.