Технологичните оптимисти изтъкват потенциала на изкуствения интелект да освободи човечеството от работа и да започне ерата на изобилието от свободно време. Тази визия очевидно зависи от това как AI ще се развие в бъдеще и дали ще възникне нов обществен договор между технологичните капиталисти и работниците. За да могат хората да работят по-малко и да се наслаждават на повече свободно време, икономическите ползи от тази технология трябва да бъдат справедливо споделени в цялото общество. Все пак, дори и това да стане, остава въпросът: действително ли едно общество без работа и в бездействие е желателно?

През последните седмици се наблюдава вълна от статии за трудностите, пред които са изправени наскоро завършилите студенти, дори от най-престижните университети, при намирането на работа след дипломирането. В скорошно издание на Coffee Break от Инвестиционния институт по темата изследователите подчертават, че сега, за първи път от повече от три десетилетия, при абсолвентите в САЩ безработицата е по-висока от средната за страната.

Зад това явление стоят няколко фактора, но не е твърде пресилено да хвърлим вината – поне до известна степен – и на изкуствения интелект. В сферата на услугите, особено в технологиите, финансите и правото, изкуственият интелект бързо автоматизира работните места на начално ниво, правейки младите юристи, консултанти и банкери излишни.

Все пак вместо да навлизам в дистопичната перспектива за масова безработица, причинена от нови технологии, ще обърна въпроса за бъдещето на труда и ще попитам:

Ще донесе ли революцията в изкуствения интелект по-малко работа за човечеството

Бил Гейтс, съоснователят на Microsoft, наскоро заяви, че след десет години AI ще е автоматизирал толкова много работни позиции, че ще работим само два дни седмично, докато се наслаждаваме на петдневен уикенд.

Ако погледнем последното столетие на технологичен прогрес, изпъкват два фактора.

Новите технологии обикновено не унищожават цели професии, а по-скоро автоматизират част от задачите, освобождавайки време не за свободни дейности, а за нови задачи. Защо изкуственият интелект да бъде различен?

Дори ако живот в безделие може да изглежда привлекателен на хартия, хората се интересуват повече от качеството на своето свободно време, отколкото от количеството. Затова те могат да предпочетат да работят повече и да печелят повече, за да разширят възможностите си за отдих. Ако и двете условия са валидни, възможностите работната ни седмица да се съкрати значително са ограничени.

Да работим само по три часа на ден?

Има основателни причини да приемем провокацията на Гейтс с известна доза скептицизъм. Почти преди 100 години, през 1930 г., великият икономист Джон Мейнард Кейнс публикува известното си есе „Икономически възможности за нашите внуци“, в което прави подобна прогноза, която се оказва напълно погрешна.

Кейнс предсказва, че днес технологичният напредък ще е позволил работната седмица да спадне до едва 15 часа, или по 3 часа на ден. Кейнс вярва, че основното предизвикателство пред човечеството ще бъде как да запълни изобилното свободно време, като заявява: „За първи път от своето сътворение човек ще бъде изправен пред това как да използва свободата си от натрапчиви икономически грижи, как да запълни свободното време“.

Той си представя общество, в което „любовта към парите“ постепенно ще бъде изместена от „изкуството на живота“. Създателите на богатство е трябвало да поведат човечеството към епоха на икономическо изобилие. Но само онези хора, „които могат да поддържат живо и да развиват до пълно съвършенство изкуството на живота и които не продават себе си за средствата за живот, ще могат да се радват на изобилието, когато то настъпи“.

Кейнс вероятно е основал своята прогноза на проста линейна екстраполация, извлечена от еволюцията на работните часове през предходните десетилетия. През 1900 г. средният британски работник е работил 2656 часа годишно (или 51 часа седмично); тридесет години по-късно, когато Кейнс публикува статията си, той вече е работел с около 400 часа по-малко годишно. С други думи, тридесет години са превърнали един цял работен ден седмично в свободно време. Със същото темпо днешната работна седмица би била около 20 часа – малко над очакваните от Кейнс 15 часа, но значително под 32-та часа, които британските работници все още средно прекарват на работното място.

Положението е дори по-лошо за американските работници. Европейците, особено на континента, се радват на повече свободно време. В Германия работните часовве са 1354 часа годишно в сравнение с 1761 в САЩ. Европейците се възползват от законово гарантиран минимум от четири седмици отпуск годишно – двойно повече от средното, предоставяно в САЩ, където няма законово установени платени отпуски.

Какво стои зад нашата заетост

Защо Кейнс сгреши толкова много? Какво попречи на технологичния прогрес и на по-високия жизнен стандарт да съкратят работната седмица? Съществуват няколко обяснения, които са също толкова релевантни и за епохата на изкуствения интелект.

Нуждите от потребление нарастват: Кейнс предполага, че хората работят, за да удовлетворят фиксирани базови нужди. Той предвижда, че по-високата производителност ще позволи получаването на същия доход за по-малко часове, което ще подтикне работниците да изберат повече свободно време. Но нуждите са динамични и се подхранват от безмилостния стремеж на нашата икономическа система. Възниква компромис: по-малко работни часове осигуряват повече свободно време, но намаляват дохода, с който да се наслаждаваме на него.

Социалният статус има значение: Разходите за определени стоки и услуги сигнализират за социално положение. Социологът Торстейн Веблен твърди в своя труд от 1899 г. „Теория на безделната класа“, че показното потребление отразява не само нужди, но и стремеж към социално признание и отличаване. При намаляване на работните часове хората рискуват да изостанат от връстниците си, което прави по-трудно поддържането на потребителските навици на по-богатите групи.

Имаме нужда от смисъл в живота: Кейнс разглежда свободното време като по-висше от труда, но работата, дори и да не е привлекателна, дава на живота структура и смисъл. По-високите жизнени стандарти подобряват условията на труд и създават по-удовлетворяващи професии. Както самият Кейнс отбелязва: „Няма държава и няма народ, които очакват епохата на свободното време и изобилието без страх. Защото твърде дълго сме били обучавани да се стремим, а не да се наслаждаваме“.

Най-богатият 1% трябва да работи: Кейнс основава прогнозите си върху английската аристокрация, чието богатство от земя или финансови активи изисква малко пряк труд. В днешните икономики, основани на знанието, най-богатият 1% от доходното разпределение разчита на човешкия капитал, което изисква упорита работа за получаване на високи заплати. За разлика от аристократите от миналото, те прекарват повече време в офисите, отколкото в клубовете на село. Бездейният човешки капитал не носи никаква възвръщаемост.

Благоприятен изкуствен интелект е възможен

От гледна точка на работещите, а следователно и на предлагащите работа, има основателни причини да не се стига до радикално съкращаване на работната седмица – особено при професии, които носят удовлетворение. Това не означава, че хората не биха били доволни от намаляване на работните часове, но само ако тяхното общо благополучие се увеличава.

Въпреки широкоразпространения песимизъм към AI никой всъщност не знае как ще се развие тази технологична революция. Има основание да се допуска, че AI може да засили човешките способности, вместо да елиминира работните места. Историята показва, че иновациите автоматизират конкретни задачи, а не цели професии. Банкоматите например не премахват банковите касиери, те просто изместват фокуса им от работа с пари в брой към други задачи. От 1950 г. насам въпреки огромните технологични скокове единствената професия, която е изчезнала от преброяването в САЩ, е „оператор на асансьор“ (в някои луксозни хотели тя все още съществува), което подсказва, че въздействието на автоматизацията е по-малко драматично, отколкото очакваме.

Освен това всяка технологична вълна поражда нови работни места, създавайки възможности за изместените работници. Естеството на тези сътресения прави трудно предвиждането на бъдещите професии. Проблемът е, че ние гледаме към бъдещето с очите на настоящето и трудно предвиждаме промяната. Освен това усвояването на нови технологии обикновено е постепенно, което ни дава време да се приспособим. Евростат съобщава, че по-малко от 12% от малките фирми в ЕС и около 40% от големите използват изкуствен интелект. Анкета на Нюйоркската федерална банка от септември миналата година потвърждава този бавен процес на внедряване.

Ако изкуственият интелект се развие в благоприятна посока, работните часове може да са по-малко, като същевременно увеличат потреблението – при условие че печалбите не бъдат изцяло присвоени от технологичния елит, а се превърнат в по-високи заплати. Въпреки това драстичната двудневна работна седмица, предвиждана от Кейнс, изглежда малко вероятна. Докато някои професии, особено творческите, са силно уязвими от AI, много други работни места вероятно ще останат незасегнати или само частично повлияни.

При всички случаи самодоволството би било неразумно. Правителствата, университетите и частният сектор трябва да си сътрудничат, за да адаптират образованието за свят, движен от изкуствения интелект. Вместо да подготвят хората за свободното време, както предполага Кейнс, те трябва да се съсредоточат върху изграждането на умения за пазара на труда на утрешния ден, като избегнат капана на своеобразен технологичен пролетариат – с твърде много свободно време и твърде малко пари, за да му се наслаждават.