„Оскар“ е статуетката, символизираща успеха в света на седмото изкуство. Покрита с 24-каратово злато и разположена върху черен мрамор, тя е най-старото отличие за кино в Холивуд и вероятно завинаги ще остане най-престижната комерсиална филмова награда, която светът познава. Независимо от всички критики и скандали, които съпътстват годишните номинации на Академията за филмово изкуство и наука или самата церемония. Дни преди тазгодишното раздаване на наградите на 2 март ви срещаме с претендентите, пренебрегнатите и нашите фаворити.

Отминалата 2024-та ще бъде запомнена като година на промени, пикове и спадове в боксофиса, завръщане на хорър жанра, разнообразие, различност, консерватизъм и конформизъм. Все процеси, които до голяма степен могат да бъдат обяснени с една основна тенденция – опита на големите студиа да наваксат изоставането си спрямо стрийминг платформите (засега с почти изравнени резултати), както и с единственото правило в този бизнес – шоуто трябва да продължи.

За първи път водещ на церемонията ще бъде популярният комик Конан О’Брайън. Изборът му говори за отчаянието, с което Академията се опитва да си върне зрителския интерес. Рейтингът на оскарите спада главоломно през последните години и появата на О’Брайън, една истинска икона на модерната американска култура, комедия и телевизия, може да е стъпка в правилната посока.

Големите надежди

Годината на големите крайности и промени, каквато 2024-та ще остане в съзнанието на хората, плавно преля в следващата я по петите 2025-а. Радикалните движения и дори залитания между център и периферия, консервативно и либерално и т.н. властваха не само в политическите настроения, но и сред обществените отношения. Те, разбира се, не подминаха също и киноиндустрията, в частност поведението на Академията за филмово изкуство. Едва ли режисьорът Жак Одиар или някой от екипа на Netflix можеше да си представи – дори и в най-лошия си кошмар, – че голямото им заглавие за годината – рок мюзикълът „Емилия Перес“, ще се сгромоляса от високия пиедестал, на който беше поставен от критиката, и то за броени дни. „Емилия Перес“ самоуверено развяваше знамето на разнообразието и артистизма, с които е направен. Филмът получи цели 13 номинации в най-важните категории, а Netflix, които стоят зад проекта като разпространител, щяха да се пръснат от гордост, че тази година наистина имат шанс да застанат до всички онези от бранша, които доскоро вървяха срещу тях, наричайки ги небрежно „платформа за стриймване“, която в предишния си живот е била най-обикновена видеотека. Вятърът на промяната обаче започна да вее месец преди церемонията. Най-напред Академията за първи път номинира трансактрисата Карла София Гаскон в категория „Най-добра женска роля“ и я постави в компанията на имена като Деми Мур, Майки Мадисън, Синтия Ериво и Карла Торес, а след това бързо приземи шансовете ѝ да се добере до статуетката.

Странният случай с „Емилия Перес“

Проблемите започнаха още с обявяването на номинацията на Гаскон, която разгневи поддръжниците на крайната десница и консервативно настроените зрители. Коментарите и заплахите в социалните мрежи обаче се оказаха само началото на сгромолясването на фаворита. Истински грандиозният скандал се разрази в началото на февруари, когато журналистката от мюсюлмански произход Сара Хаги изрови стари обидни постове на Карла Гаскон в социалната мрежа X, пропити с ксенофобия и омраза. В тези публикации звездата от „Емилия Перес“ се възмущава, че училището на дъщеря ѝ се е напълнило с мюсюлмани, нарича убития през 2020 г. Джордж Флойд (символ на движението Black Lives Matter) „обикновен престъпник, станал жертва на полицай идиот“. Позволява си да коментира настоящата си партньорка във филма Селена Гомес и враждата между нейните фенове и тези на Хейли Бийбър, като нарича Гомес: „Богат плъх, който не спира да се меси в живота на бившия си приятел и съпругата му.“

И макар че Гаскон светкавично се извини за публикациите си, а след това изтри и профила си в X, белята беше направена. Почти целият екип на „Емилия Перес“ и дистрибуторът Netflix се отдръпнаха от нея. Кампанията на филма и в частност на Карла Гаскон започна… и спря. На практика трансактрисата беше извадена и изолирана от наградния сезон. На 6 февруари тя трябваше да седи до екипа на филма на ежегодния обяд, организиран от Американския филмов институт в хотел „Четири сезона“ в Бевърли Хилс. В последния момент ангажиментът ѝ беше отменен. Вечерта на 7 февруари Гаскон трябваше да присъства на Наградите на критиците, защото е номинирана в категорията за най-добра водеща актриса. На 8 февруари трябваше да представи една от наградите на режисьорската гилдия, а на 9 февруари да гостува на Наградите на продуцентите в САЩ. Но всяко от тези бляскави събития, определящи облика на киноиндустрията, се изпари като призрак от графика ѝ. Дали Карла ще бъде „корабът, който потопи шансовете на филма за „Оскар“ във всички 13 категории, за които е номиниран – предстои да видим.

Боди хорър, любовна история и 4-часов епос

Едва ли някой би повярвал, че 4-часов епос за архитект, който бяга от Европа по време на Втората световна война, с антракт по средата ще бъде от носителите на най-много злато през този сезон. „Бруталистът“ – епичен разказ за Ласло Тот, изгнаник, евреин и архитект, който бяга в Америка от нацистите, но се сблъсква челно със зловещата природа на човека, свикнала да подчинява, е от онези филми, които създават истории със смазваща кинематография и огромен човешки заряд. Младият режисьор Брейди Корбет работи по проекта близо 10 години. Актьорският състав и някои технически специфики се променят с времето, но не и идеята за филм с продължителност от 4 часа и с антракт. „Никой няма да го гледа“ е най-честата фраза, която Корбет чува през годините, но не се отказва. Резултатът е творба, която ще остане в киноисторията не само заради майсторството, с което е направен, но и заради оригиналния и абсолютно неконвенционален начин, по който драматургично усвоява всичките си 240 минути екранно време.

До епоса на Брейди Корбет с номинации в основните категории се нарежда и естетичният трилър „Веществото“ на режисьорката Корали Фаржа. „Веществото“ трудно оставя зрителите безразлични. Мненията за филма са не просто противоположни, те разбираемо са и изключително крайни. Част от зрителите са възхитени, други буквално отвратени. Филмът на Фаржа, втори в нейната кариера, се занимава с темите за красивото и грозното по един силно провокативен, решителен и на моменти отблъскващ начин. Жанрово „Веществото“ е определян като боди-хорър и в него със сигурност има повече тела и телесни течности, отколкото ужас. Филмът е гротеска на контраста, сатиризираща всеки, дръзнал да пожелае лесен път към вечна младост и красота. Подтиквана от страха към остаряването, Фаржа прави реверанс към най-добрите майстори в жанровото кино. С огромна смелост и мощ тя управлява история, в която мнозина ще се припознаят и точно затова част от тях ще харесат, а други – яростно ще отричат. Лентата е номинирана в категориите за най-добър филм, режисура, сценарий и главна актриса, като големите аплодисменти са за Деми Мур. На 62 години тя се завръща в роля, която всяка средностатистическа холивудска актриса би избягвала на всяка цена.

Другият филм, който беше забелязан и отличен, но едновременно с това поляризира мненията, е минималистичният любовен разказ „Анора“. Шон Бейкър е от онези режисьори, които разказват историите си по един много фин и същевременно максимално реалистичен начин. Смесвайки комедия с драма, Бейкър ниже разказ за поредица от злополучия, които прерастват в любовна история, а еуфоричната възбуда от началото на филма ни оставя накрая със свито сърце. През май филмът спечели „Златна палма“ в Кан, а в навечерието на оскарите грабна приза „Изборът на критиците“ за най-добър филм, както и водещото отличие на американската Гилдия на продуцентите. Дали „Анора“ ще се окаже златният билет в кариерата на Бейкър като режисьор, предстои да разберем. Но ще следим с голямо внимание също и раздаването на наградите за актьор в поддържаща роля и за главна актриса, където Юра Борисов и Майки Мадисън са заслужено номинирани за великолепната им игра в този филм.

Някои пропуски

И през тази година номинациите подминаха достойни заглавия и добри актьорски изяви – къде заради зле планирано ранно разпространение, къде поради небрежност от страна на студиата или по съвсем други причини. Можем да сме сигурни, че към днешна дата студиото зад „Емилия Перес“ съжалява горещо за решението си да не включи Селена Гомес в кампанията си за награди и заложи единствено на транссексуалната Карла Гаскон. Същото се отнася и за младата и талантлива Маргарет Куоли, която партнира напълно равностойно на Деми Мур във „Веществото“. Както и за самият Денис Куейд, който прави забележително ярка роля в същата продукция.

Сред филмите, които наградният сезон подмина, си заслужава да споменем „Претендентите“ на Лука Гуаданино, „Носферату“ на Робърт Егърс, както и „Мария“ на режисьора Пабло Ларейн. Говореше се, че ролята на Мария Калас ще донесе трета номинация за „Оскар“ в кариерата на Анджелина Джоли, но филмът си остана само с бурните аплодисменти от фестивала във Венеция.

За сметка на това мюзикълът „Злосторница“ стои начело при претендентите с няколко номинации в големи и важни категории, а до него се мъдрят филми, които дори още не са набрали публика, която да ги види, камо ли да ги обсъди. Но както се казва – няма по-голям бизнес от шоубизнеса. Кой ще победи тази година, ще разберем на 2 март. А кой ще остане в историята, само времето ще покаже.