В историята на човешката цивилизация има безброй „златни епохи“ на държави, империи, културни тенденции и т.н. Научнофантастичното кино е все още исторически млад културен феномен (само на 122 години), но вече има цели две кандидат „златни епохи“ – едната е през 50-те и 60-те години на ХХ век, както и 80-те и 90-те години на същото столетие.

В следващите редове обаче ще обсъдим идеята, че истинската златна епоха на научнофантастичните филми се случва в момента. Гледайки назад от дистанцията на 2024 г., виждаме интересен феномен – около 2010 г. започва (продължава и в момента) силен период за фантастичното кино както при мащабни холивудски блокбъстъри, така и при независимите филми и стрийминг платформите.

Ерата на auteurs в sci-fi киното

При големите хитове виждаме как изгрява звездата на двама от най-големите филмови разказвачи на нашето време – Кристофър Нолан и Дени Вилньов. Филмът на Нолан Inception излиза по екраните именно през 2010 г., която в този текст приемаме за „вододел“ в развитието на жанра, който промени киното. През следващите години Нолан създава Interstellar (2014), а след това и „Тенет“ (2020). От своя страна Вилньов прави поредица от все по-успешни филми от Arrival (2016) и Blade Runner 2049 (2017) до епичниите „Дюн: Част първа“ (2021) и „Дюн: Част втора“ (2023).

Някои от тези филми бяха смятани за рискови проекти както от финансова, така и от творческа гледна точка. Всички те обаче се превърнаха в една или в друга степен в културни феномени и разшириха не само научната фантастика, но и киното като изкуство. Ние, зрителите, получихме много – нов киноезик, нови визуални ефекти, изключително иновативни екшън сцени, комбинация от високо концептуални сюжети и зашеметяващ визуален спектакъл; нова висока летва в изграждането на филмови светове. Оказа се, че научната фантастика може да е едновременно зрелищна, интелектуално стимулираща и емоционално въздействаща.

Приходите от билети на споменатите заглавия варират от „надхвърлиха очакванията“ до „превърнаха се в касови хитове“. За пример ще споменем „Тенет“ (2020). Нолан прояви изключителната самоувереност да пусне един сложен като структура филм посред тежка пандемична година. При тези обстоятелства неговите касови приходи в размер над 365 млн. долара в световен мащаб са феноменален успех. Нолан и Вилньов сякаш ни спасиха от циничното допускане, че само филми, създадени според най-ниския общ знаменател, могат да бъдат комерсиално успешни.

Може да се поспори дали тези двама големи auteurs* на съвременното кино еднолично оповестиха новата ера на филмовата фантастика. Те имат огромни заслуги, но не са сами.

Новата вълна

Сред създателите на новата ера в кинофантастиката, които обогатиха жанра, е режисьор като Алекс Гарланд с провокиращите мисълта Ex Machina (2014) и „Анихилация“ (2018). Гарланд току-що ни смрази с така реалистичната антиутопия „Гражданска война“, за която ще чуваме в „сезона на кино наградите“. Тук е и творецът Алфонсо Куарон с технически иновативния и емоционално наситен „Гравитация“ (2013). Тук е и sci-fi ветеранът Ридли Скот, който се включи с изключително поляризиращия „Прометей“ (2012) и с чудесния „Марсианецът“ (2015). И двата филма допринесоха за богатството на филмовата фантастика. Трябва да споменем и Спайк Джоунс заради великолепната визионерска фантастика „Тя“ (2013).

Паралелно с постиженията в киното платформите за стрийминг се превърнаха в инкубатор на качествено съдържание „от други светове“ – филми и сериали, създадени за разнородна аудитория. Появиха се съвременни адаптации на класическа фантастична литература като „Фондацията“ на Айзък Азимов, както и краткотрайният сериал „Прекрасният нов свят“ ( 2020) – адаптация на едноименния роман на Олдъс Хъксли от 1932 г.

Екранизацията на книжната поредица The Expanse се превърна в огромен успех, първо за Syfy, а след това и за Amazon. The Expanse представя завладяваща картина на човечеството след няколко столетия, колонизирало Слънчева система, но разделено на враждуващи фракции. Поредицата For All Mankind (2019) от своя страна разказва една алтернативна история, започвайки с победа за СССР в лунната надпревара през 60-те години на ХХ век.

Възраждането на легендите

Своята роля в това, което наричаме „нова златна епоха за научната фантастика“, изигра възраждането на двете най-големи филмови вселени в жанра – Star Trek и Star Wars, както в киното, така и на телевизионния екран. Като започнем от Star Trek (2009), „рестартирането“ на класическата филмова поредица продължи със Star Trek Into Darkness (2013) и Star Trek Beyond (2016). Те бяха последвани от сериалите Star Trek: Discovery (2017), Star Trek: Picard (2020), както и от Star Trek: Strange New Worlds (2022).

В периода след закупуването на Lucasfilm от Disney през 2012 г. видяхме поредица от нови Star Wars кинофилми, четири от които влязоха в топ 20 на най-касовите филми на всички времена. Това са Star Wars: The Force Awakens (2015), Rogue One: A Star Wars Story (2016), Star Wars: The Last Jedi (2017), както и Star Wars: The Rise of Skywalker (2019).

През 2019 г. започна и нова стрийминг ера за Star Wars („Междузвездни войни“) с премиерата на сериала „Мандалорецът“ (2019) по Disney+. Поредицата спечели сърцата на старите, на новите фенове и на критиката. Превърна в хит, затвърждавайки още повече наследството на франчайза в научнофантастичния жанр. Успехът на сериала с Педро Паскал беше продължен с игрални сериали като Andor (TBA), Obi-Wan Kenobi (TBA) и Ahsoka (TBA), както и с анимации като Star Wars: The Bad Batch (2021) и Star Wars: Visions (2021).

Разширяването на Star Wars към стрийминга радикално увеличава количеството създавано съдържание от този франчайз, особено в сравнение с 80-те и 90-те години. Това показва един от вероятните механизми на „златната ера“ – стрийминг платформите са ефективни машини за качествено жанрово и нишово съдържание. Докато има фенове, които да го искат, ще има и кой да го продуцира.

Жанрът се променя

Видеоигрите също са постоянен източник на вдъхновение за платформите. С първия си сезон „Последните оцелели“ (The Last of Us, 2023, HBO) се превърна във феномен и привлече огромна аудитория, която преди това не беше и чувала за тази постапокалиптична видеоигра, със зомбита и по-страшни от тях хора. Друг успешен пример е сериалът HALO (2022) на Paramount+. Двата сезона на поредицата бяха похвалени от мнозина като солидна адаптация на култовия игрови франчайз, която разкрива в нова човешка светлина основния персонаж на Master Chief.

Преди броени дни, на 10 април, по Amazon Prime Video се състоя една от най-дългоочакваните sci-fi премиери на годината – първият сезон от екранната адаптация на поредицата ролеви игри Fallout. Отзивите за постапокалиптичната алтернативна история към момента са блестящи. През последните дни стана факт и още едно дългоочаквано събитие за почитателите на фантастиката – премиера на новия сериал на Netflix „Проблемът за трите тела“, по превърналата се във феномен литературна поредица на фантаста философ Лиу Цъсин.

Разбира се, не всичко добро и качествено във филмовата фантастика е на основата на видеоигра или книга. Има напълно оригинално съдържание и един от най-добрите примери за това е сериалът Severance (2022) на Apple TV+. Поредицата, която в момента очаква своя втори сезон, получи възторжени отзиви от зрители и критика за дръзкия си поглед към корпоративната култура и разделението между работа и личен живот. Оригинална история, невероятен актьорски ансамбъл и идеална комбинация от развлечение и материал за размисъл.

Всичко това илюстрира факта, че почитателите на фантастиката имат по-добър избор на качествени филми и сериали от когато и да било.

Като гледаме към миналото десетилетие, виждаме, че научната фантастика се променя. Нейната традиционна роля е да отразява тревогите на нашето време, като вдъхновява (или предупреждава) аудиторията си за възможното бъдеще. Виждаме го и във Severance, и в „Гражданска война“ (Civil War, 2024) на Алекс Гарланд, и на много други места. В същото време характерно за това, което нарекохме „нова златна епоха“, е, че фантастиката, повече от всякога е универсално средство за разказване на човешки истории. „Проблемът за трите тела“ и отзвукът от книгите и сериала показва заедно с други подобни примери, че научната фантастика е универсален феномен, който умее да докосва и да говори на хора от всяка култура.

Всичко това означава, че жанрът ще продължи да процъфтява, да ни вълнува, да ни среща с нас самите и да ни изправя пред възможното или невъзможното бъдеще.

* Аuteurs – режисьори, чийто пълен контрол и уникален личен стил върху филмовата продукция са толкова големи и отличителни, че се приемат за техни „автори“.

Златна ера или илюзия? Какво говорят данните

За да подложа на обективен тест идеята за „нова златна ера“ на фантастиката от 2010 г. насам, използвах данни от специализирания портал IMDb.

Количествен тест:

Между 1 януари 2010 г. и 1 януари 2020 г. премиера са имали 5088 заглавия, маркирани като sci-fi (научна фантастика), от категория „филм“ и „телевизионен филм“. За предходното десетилетие (1 януари 2000 г. – 1 януари 2010 г.) на бял свят са се появили 2057 sci-fi заглавия от категория „филм“ и „телевизионен филм“.

Резултат: Между 2010 и 2020 г. са излезли 2,5 пъти повече фантастични заглавия спрямо предходното десетилетие.

Качествен тест:

Между 1 януари 2010 г. и 1 януари 2020 г. премиера са имали 293 sci-fi заглавия от категория „филм“ и „телевизионен филм“ с IMDb рейтинг 6,5 и нагоре при минимум 1000 гласа. 35 от тези заглавия са в IMDb 1000.

За предходното десетилетие от 1 януари 2000 г. – 1 януари 2010 г. са излезли 180 sci-fi заглавия от категория „филм“ и „телевизионен филм“ с IMDb рейтинг 6,5 и нагоре при минимум 1000 гласа. 22 от тези заглавия в IMDb 1000.

Резултат: Между 2010 и 2020 г. са излезли 1,6 пъти повече фантастични заглавия над средно ниво, както и заглавия сред най-добре оценените филми в IMDb.

Всички данни изключват документални и късометражни заглавия.