Око. В зеницата му прозира една разголена душа. Бръчки. Дълбаят право в аортата. Кожа. Едва придържа цялата тази все по-разпадаща се руина. И всичко е толкова отблизо, че ти се завива свят от предстоящата неизбежност.

Това е спектакълът „Отблизо“ – прецизна, рязка и безпощадна разходка по острието на бръснача. Пътуване по конспекта на чувствата, по географията на болките, по изпепеляването след секса, по цялата невъзможност на това да смирим себе си и просто да обичаме другия.

„Отблизо“ е сложен драматургичен текст, към който малцина режисьори в българския театър посягат през последните години. Не само защото филмовата интерпретация с участието на Натали Портман, Джулия Побъртс, Клайв Оуен и Джъд Лоу остави огромна следа в съзнанието на публиката 40+ по цял свят, но и защото пиесата преплита със заблуждаваща лекота комичното с трагичното.

Една от най-запомнящите се интерпретации на „По-близо“ (тогавашният превод на заглавието „Отблизо“) в българския театър е на режисьора доайен Пламен Марков през далечната 2000 г. с неподражаемите Петър Попйорданов, Владимир Пенев, Бойка Велкова и Искра Ангелова.

Ето че и днешното театрално поколение с неговата присъща непринуденост посяга дръзко към своя прочит на тази впечатляваща пиеса на Патрик Марбър. И трябва да отбележим, че интерпретацията на режисьора Антон Угринов е обезоръжаващо честна, оголена и лишена от всякаква маниерност.

Александър Сано, Луиза Григорова, Любомира Башева и Башар Рахал правят роли, които едновременно милват и стъписват. Великолепната четворка на сцената на Theatro успява да ни пренесе в Лондон и да ни оплете в изкусна паяжина от мъгла и страст, от любов без корички на хляба, секс като сделка, от която няма връщане, раздяла като отхапване на ябълка в Райската градина и бляскаво вътрешно самоубийство като едно невинно „щрак“ на фотоапарат.

Познаваме ли човека до нас и колко от него е измислица? Сигурни ли сме, че болките наистина болят? Колко секс е нужен, за да укроти разяждащите разочарования? Колко подправки трябват, за да не горчи любовта никога повече? Колко бодат прегръдките на самотата, самоизтезанието и самосъжалението?

Това са само част от въпросите, с които човек си тръгва от спектакъла и си ги носи дълго след това. Което всъщност е и най-голямото постижение на това представление – че ще те връща към себе си с всяка ситуация или реплика от живия живот, които със сигурност ще ти се случват съвсем същите. Дори и вече да са ти се случили.