„Не изпитвам никакво удоволствие да гледам филми, които предизвикват пасивност. Ако имате нужда от такъв комфорт, не разбирам защо не отидете на спа“, казва в свое интервю преди години южнокорейският режисьор Парк Чан-Уук.

Известен със смелата си и цветна кинематография, с използването на специални ефекти, с които изглажда прехода между кадрите, с афинитета си към черния хумор и често бруталните теми, свързани с насилие, днес Парк е смятан за един от най-добрите трансфери на Южна Корея към световната кино сцена. Неговите филми често съчетават криминале, мистерия и трилър с други жанрове и са спечелили известност със своята специфична визия, начин на разказване и кадриране.

Започнал кариерата си като филмов критик в Сеул, където е роден, още в началото на 90-те години Парк Чан-Уук прави плавен преход към снимането на филми. Кариерата му не тръгва рязко нагоре. След два неуспешни опита през 90-те години – единият през 1992 г., а другият през 1997 г., от които той до голяма степен се отрича, успехът идва с началото на новото хилядолетие. Парк Чан-Уук става известен с третата си режисьорска работа – филма Joint Security Area (2000), който се превръща в най-касовия филм в историята на Южна Корея по онова време и днес режисьорът предпочита да смята именно него за свой дебют. Като използва новооткритата творческа свобода, която успехът му носи, Парк с настървение продължава да режисира филми, които бързо оформят специфичния му стил и разпознаваем почерк.

Така се появява „Трилогия на отмъщението“

„По принцип отхвърлям въпроса „Кога такова насилие е оправдано?“. Искам той да докосне публиката буквално физически. Това е целта ми. В опита си да гледа филма ми не искам зрителят да се спира само на менталното или интелектуалното. Искам физически да усети работата ми. И тъй като това е една от целите ми, твърдението, че съм експлоататор на човешките емоции, вероятно ще ме преследва известно време.“

Първи излиза филмът Sympathy for Mr. Vengeance (2002), който поляризира публиката и критиците. Започващ като класически филм за отмъщението, Sympathy for Mr. Vengeance преминава границите в особена смесица от жанрове и насилие. Филмът не достига финансовите успехи на предния филм на Парк Чан-Уук, но това не спира младия кореец.

Само година по-късно излиза лентата, която и до днес феновете на режисьора смятат за перфектната комбинация от стилистика, плътна наситена естетика, концентриран сюжет и превъзходно поднесени и хореографирани бойни сцени. И насилие, разбира се. Чисто, порочно, кърваво, наситено насилие. Филмът е Oldboy и населява същата вселена като Sympathy for Mr. Vengeance. Базиран бегло на японски манга комикс, Oldboy проследява пътя на мъж, който трябва да отмъсти на враговете си, които са го държали затворен в продължение на 15 години. Oldboy и до днес се смята за един от най-великите филми за отмъщение, правени някога. Благодарение на него Парк Чан-Уук бързо става звезда и извън родната си Южна Кроея.

„Да живееш, без да таиш омраза към някои хора, е почти невъзможно. Няма нищо лошо в това да си фантазирате за отмъщение. Можете да имате това чувство. Просто не трябва да действате спрямо него.“ Верен на този принцип, две години след огромния успех на Oldboy Парк пуска и третия филм от своята „Трилогия на отмъщението“ – Lady Vengeance.

Той е един от основните виновници гледането на корейско кино да бъде толкова модерно в момента. Парк Чан-Уук възпитава вкус и усет у публиката към неговата естетика и нещо повече – създава жажда за подобно кино извън Азия.

Награди и слава

След успеха на Oldboy режисьорът бързо набира скорост. Психологическият трилър The Handmaiden му носи първата наградата BAFTA за най-добър неанглоезичен филм и награда Vulcain, която е част от технологичните награди на фестивала в Кан. Романтичната мистерия Decision to Leave пък му печели наградата за най-добър режисьор на филмовия фестивал в Кан през 2022 г. Но още преди това да се случи, Парк Чан-Уук е започнал да работи на американската сцена. Смята се, че той е един от най- адаптивните режисьори, когато говорим за корейска и американска култура на екран, и един от най-комерсиалните, когато печели избора на хората да гледат или не подобно кино.

Така той снима психотрилъра Stoker с Никол Кидман, Миа Васиковска и Матю Гууд в главите роли по сценарий на актьора Уентуърд Милър и същевременно с това продуцира филма Snowpiercer („Снежен снаряд“) – дебют на английски на неговия приятел и колега режисьора Понг Джун Хо, който само 6 години по-късно ще вземе „Оскар“ за филма си „Паразит“.

Корейското кино е във възхода си и Парк Чан-Уук стои начело на тази вълна и я моделира и управлява като истински лидер. Подобно на много свои колеги, не се ограничава във форматите, затова следващата логична стъпка е да снима сериал. Дебютът му на „малък“ екран се нарича The Little Drummer Girl. Действието в минисериала се развива в края на 70-те и разказва историята на американската актриса Чарли, която на почивка в Гърция завързва любовна връзка с мистериозен непознат, чиито намерения обаче са далеч от романтични. Мъжът се оказва израелски агент, който я оплита в сложен план с изключително високи залози, оркестриран от носещия тежко бреме на плещите си майстор шпионин Курц. Чарли трябва да изиграе ролята на приятелка на брата на атентатор, убил израелски дипломат и неговото семейство, за да може той да бъде подмамен и ликвидиран. Подобно на най-новия сериал, дело отново на корееца, така и този адаптира роман – изключително популярна книга на майстора на шпионските трилъри Джон льо Каре – и събира звезден актьорски състав – Флорънс Пю, Александър Скарсгард и Майкъл Шанън.

Така от „Малката барабанчица“, както обичат да превеждат шоуто, се стига до най-новото от Парк Чан-Уук, сериала на HBO Max

„Съпричастният“

Кореецът режисира първите три от общо седем епизода, като дава тон на естетиката и постройката на цялото шоу. Сюжетът проследява историята на шпионин (полуфранцузин и полувиетнамец) в самия край на Виетнамската война. След като се озовава в Лос Анджелис като бежанец, той разбира, че шпионските му дни съвсем не са зад гърба му.

„Двойствеността е тема, която ме вълнува. Правил съм подобно нещо, когато режисирах филм в Англия. „Съпричастният“ е история за личността и как един човек може да има двойственост на характера в себе си. Лично аз съм привлечен от подобни истории. Защото за мен това винаги е история за човек, който иска да бъде някой друг, докато същевременно още една самоличност или част от неговия характер се опитва да изплува на повърхността. Може да говорим и за история, в която човек е принуден да се превърне в някой друг. При определени обстоятелства – трагични или комични. И когато това се случи, той трябва да сложи маска. До момента, в който маската не се превърне в истинската му същност. Тази история е именно за това.“

Сериалът адаптира популярната и добре приета едноименна книга на Виет Тан Нгуен – издадена и у нас от изд. „Кръг“, която носи „Пулицър“ на своя автор през 2016 г. „Съпричастният“ – сериалът и книгата – са смесица от шпионски трилър, културна сатира, мрачна комедия, метапроза и мистерия. „Истината е, че това шоу е с доста ярка стилистика. Но в основата си сме се постарали да сме максимално достоверни към реалния исторически контекст. Към историческата и културната достоверност, защото само тогава едно нещо заслужава да бъде разказано. И сме го моделирали спрямо контекста на това как публиката от Виетнам ще гледа този сериал и как останалата част от зрителите, които помнят малко от онова, което се е случило през 70-те години, ще го видят. Независимо дали говорим за хора от Америка или от Виетнам, ми е интересно дали те ще се съгласят, че шоуто е достоверно спрямо онова, което е било. Със сигурност се постарахме и дадохме най-доброто от себе си. Консултирахме се с много историци и професионалисти в тази област – за езика във Виетнам, културата и обичаите. Независимо дали говорим за монтажа или ефектите, винаги се консултирахме със специалисти, за да сме сигурни, че сме максимално акуратни.“

Комбиниращ теми и стилистика, каквито малко сериали си позволяват, „Съпричастният“ може да бъде разглеждан като седемчасов филм за шпиони и отмъщение. Като социален и политически коментар. Като сатирична препратка към отминало време, което, бивайки забравено, започва да се повтаря. Парк Чан-Уук е и продуцент на сериала заедно с Виет Тан Нгуен и Робърт Дауни-Джуниър, който играе четири различни образа в шоуто. „Идеята за образите, изиграни от Робърт Дауни-Джуниър, вече съществуваше в романа. „Идеята за четири различни образа, които представляват различните лица на американския империализъм, вече съществуваше в романа, но исках да я визуализираме максимално, за да бъде ефектно представена по най-добрия начин на публиката. Това беше основният смисъл, когато реших, че искам един актьор да изиграе и четирите роли, за да може публиката да разбере, че това де факто са четирите лица на Америка.“ Множество истории и времеви линии се развиват едновременно неясно точно в каква последователност, а Дауни-Джуниър винаги е там, играещ различни роли на американското влияние – въздигащ се конгресмен от Калифорния, ЦРУ агент или холивудски режисьор.

Корейското кино и Парк Чан-Уук може и да не са лъжица за всяка уста, но веднъж щом приемете всички условности и неравности по пътя, ще се насладите на превъзходните истории и теми в него и няма да ви омръзне скоро. Независимо дали говорим за „Съпричастният“ или за други филми.