Въздействието им е почти физическо. Седемте живописни платна, рисувани в серия между декември 2025 и януари 2026 г., поглъщат вниманието и след това захвърлят зрителя в собствената му бездна. В тях всеки може да види себе си – космологичното си зачеване (A Little One #1, рисувана на Бъдни вечер), уюта на утробата (A Little One #3), мрака на възнесението (A Little One #7) – или нищо от това, а нещо съвсем различно. Всеки може да се запита: аз ли съм в онази малка черна фигурка? Потопен в спомена, преди да се родя, или в гнева, в който се превръщам (A Little One #4) – подмятана от стихиите? В изложбата, курирана от Яра Бубнова, има и рисунки, но за тях след малко.

Картините на Недко са едновременно монументални в мощта си да оголят битието до седем концептуални знака и камерно-интимни, когато говорят за човешкото. Казват всичко и нищо повече от онова, което сте готови сами да видите – каквато е и целта на голямото изкуство. А образите им си тръгват с вас. Гледате други изложби, други филми, слушате друга музика, потапяте се в ежедневието, но „Дребните“ продължават да са пред очите ви. Всъщност в това няма изненада, защото Недко Солаков е художник от световна величина.

Завършил монументално-декоративна живопис в Националната художествена академия, участвал два пъти в documenta в Касел (2007 и 2012 г.) и шест пъти във Венецианското биенале (1993, 1995, 1999 г. – като представител на България, 2001, 2003 и 2007 г., когато получава Honourable Mention за участието си в основната изложба), днес Солаков е сред най-разпознаваемите и влиятелни фигури в съвременното изкуство. Негови работи са в колекциите на институции като MoMA, Tate и Centre Pompidou. А чрез мащабния си проект A Cornered Solo Show (https:// nedkosolakov.net), както и чрез многобройни самостоятелни и колективни участия, той присъства в международния културен разговор далеч отвъд тесния арт обмен.

Има нещо безкрайно симпатично и абсолютно неповторимо в това, че сега можем да видим „Дребните“ у дома им, защото художникът се завръща в галерията, създадена благодарение на неговата и на съпругата му и съекипник Слава Наковска настойчивост. ИСИ – София, са онези 65 квадрата „пространство на мечти“, които съществуват като пулсиращото сърце на съвременното визуално изкуство, и от 2009-а разпиляват корени и филизи в различни пространства на града. А нали казват, че домът е там, където е сърцето?

Заставате пред седемте живописни платна и сте само вие срещу тях – висящи на белите стени под светлината. Без витрини, без украси, без други артефакти. Вие и те. Като споменахме Слава Наковска, ето и другата изненада. След картините ще видите 10 рисунки в два цикъла на две голи женски тела. Творба, заживяла собствен живот, със смелост, достойнство и артистизъм, като „най-висша форма на доверие“, по думите на Яра Бубнова. Ето историята, написана между двата цикъла: „Случи се така, за петата картина от серията „Дребните“ използвах за модел жена, която беше с 20 години по-млада от мен и жена ми. Накрая, след като завърших петте рисунки от натура и използвах последната за картината, съпругата ми каза, че макар да няма нищо против да рисувам тялото на тази много по-млада от нея жена, би се зарадвала, ако нарисувам и нея гола в същите пози, което ме направи истински щастлив“.

Сублимен акт в рефлексията на Солаков към действителността е друг образ – на корпулентния политик в A Little One #6. Телесната и масивна власт е изложена на деградация чрез ултимативен присмех, а биологичният жест към социополитическата реалност е подкрепен от неизбежния и характерен за творчеството му автореферентен текст: shitting all over any political class, while not being too political himself, just with a healthy, mildly corrupt, dose of it.

Изобщо, историите в „Дребните“, както повечето кратки текстове в творчеството на Солаков, свалят рязко патоса. Те приземяват всяка метафизична отвлеченост към иронична точност: някой е outstandingly pissed off, друг calmed down, трети vanished. Така стигаме до ролята на емблематичните за Солаков малки черни силуетни фигурки, които прескачат през цялото му творчество – през годините, рисунките, стените и събитията.

В изложбата „Дребните“ тези микроскопично малки персонажи се страхуват, оцеляват в непропорционално абсурдни светове, очакват в съзерцание, губят равновесие, гневят се, успокояват се, изчезват или правят нещо нелепо, но по човешки упорито. Те са вътрешният ни глас и знак за човешкото присъствие, сведено до точка на уязвимост. Това сме ние след края на героичните разкази – смешни, инатливи и раними. При Недко Солаков малкото никога не е просто малко. 

„Дребните“ (The Little ones) на Недко Солаков са изложени в галерия ИСИ – София, до 3 май 2026 г., така че побързайте.