Намираме се в средата на сегашния програмен период 2021 – 2027 г., но по различни причини е налице известно изоставане в усвояването на европейските фондове. През следващите няколко години тепърва ще има много процедури за финансиране и е необходима внимателна подготовка за тях, за да може бизнесът да се възползва максимално ефективно от възможностите, които се предоставят. 

В момента българските предприятия имат достъп до три линии на финансиране:

• Плана за възстановяване и устойчивост

• Фонда за справедлив преход

• европейските фондове при споделено управление.

Общият ресурс по тях е около 40 млрд. лева за всички видове бенефициенти – публични институции (напр. министерства, агенции и др.), образователни институции (напр. университети, институти на Българската академия на науките, училища), общини, бизнес, неправителствен сектор и др. 

План за възстановяване и устойчивост 

Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с общ бюджет от около 6,5 млрд. евро има за цел да улесни икономическото и социалното възстановяване от кризата, породена от пандемията от Covid-19, както и да създаде една по-устойчива и справедлива национална икономика. Той се състои от реформи и инвестиции, чиято задача е да помогнат за решаването на структурни проблеми в развитието на страната. Реформите представляват комбинация от промени в законовата и подзаконовата нормативна рамка и административна трансформация, необходими за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в подкрепа на различни групи бенефициенти. 

За съжаление, в резултат на кратката работа на няколко поредни народни събрания има съществено забавяне в необходимите законодателни и административни промени (реформите), поради което инвестициите също изостават. Процедури за бизнеса, които се финансират по ПВУ, са следните:

• инвестиции в оборудване, дигитализация, зелен преход и въвеждане на иновации 

• подобряване на енергийната ефективност на търговски и промишлени сгради.

Фонд за справедлив преход

Фондът за справедлив преход (ФСП) с бюджет от 1,15 млрд. евро подкрепя прехода към неутралност по отношение на климата. Неговата задача е да подпомогне трансформацията на икономиките на общините, които ще бъдат най-силно засегнати от преустановяването на добива на въглища и на производството на електроенергия от въглища. Това неминуемо ще има негативен социално-икономически ефект на местно ниво, включително затваряне на предприятия, освобождаване на работници и т.н.

По ФСП се реализират процедури за конкурентен подбор на проектни предложения, чиито средства се инвестират в най-силно засегнатите от климатичния преход области (Перник, Кюстендил и Стара Загора), на базата на специално разработени териториални планове за справедлив преход. Част от процедурите са отворени и за предприятия, които работят и инвестират в съседните 10 общини от още 3 области:

• Област Сливен: общините Нова Загора и Сливен

• Област Ямбол: общините Елхово, Тунджа и Ямбол

• Област Хасково: общините Димитровград, Симеоновград, Тополовград, Харманли и Хасково.

Процедурите по ФСП се реализират чрез Приоритет 4 „Справедлив преход“ на програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г., като през 2025 – 2026 г. ще има множество възможности за бизнеса, например:

• диверсификация и адаптиране на малките и средните предприятия към икономическия преход

• подкрепа за производствени инвестиции в големи предприятия в регион Стара Загора

• капацитет за водородна верига на добавена стойност

• подкрепа за фотоволтаични паркове

• чиста енергия

• подкрепа на научноизследователска и развойна дейност и др.

Европейски фондове при споделено управление

Най-големият финансов ресурс за бизнеса е наличен чрез различните програми, добре познати от предходните програмни периоди. Тези, които предоставят средства за директни инвестиции в предприятията, са следните:

• Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“: 

• Приоритет 1 „Иновации и растеж“ подкрепя инвестиции за осъществяване на вътрешна за предприятията научноизследователска и развойна дейност, внедряване на иновации, въвеждане на технологии от Индустрия 4.0, разработване на цифрови технологии и т.н.

• Приоритет 2 „Кръгова икономика“ финансира изпълнението на мерки за енергийна ефективност в предприятията, въвеждане на системи за енергиен мениджмънт и използване на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, подобряване на ефективността при използването на природните ресурси в производството (инвестиции за намаляване на използването на първични суровини), въвеждане на технологии за рециклиране на продуктите, подобряване на управлението на отпадъците в предприятията и др.

• Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ предоставя финансиране на бизнеса за по-широко използване на капацитета на научните организации, за изграждане на зелени и цифрови партньорства за интелигентна трансформация, за развитие на взаимодействието между бизнеса, научните организации и университетите в областта на европейските вериги за създаване на стойност, за изграждане на нови дигитални и технологични умения на служителите в предприятията и др. 

• Програма „Развитие на човешките ресурси“ подпомага развитието на пазара на труда, осигурява ресурс за повишаване на професионалната квалификация на заетите лица в предприятията, подкрепя развитието на социалните предприятия, финансира адаптирането на работната среда за справяне с рисковете за здравето и др.

• Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони осигурява значителни инвестиции за подобряване на дейността на земеделските стопанства (вкл. насочени към опазване на компонентите на околната среда), за подобряване на преработката на селскостопанските продукти, за създаване на неселскостопански дейности в селските райони и др.

Финансови инструменти за бизнеса

Няколко от програмите, които влизат в обхвата на европейските фондове при споделено управление, имат специално заделен финансов ресурс, който е прехвърлен за администриране на държавния „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (Фонд на фондовете). Фондът насочва средствата към бизнеса под формата на финансови инструменти (продукти), които се управляват от частни посредници (фонд мениджъри). 

Фонд мениджърите разпределят наличните си ресурси (комбинация от европейско и частно финансиране, набрано от фонд мениджърите) чрез извършването на дялови и квазидялови инвестиции, чрез предоставянето на заеми и гаранции (вкл. през търговските банки), както и чрез комбиниране на фондовото финансиране с безвъзмездна финансова помощ, осигурена от програмите. 

Фондът на фондовете предвижда създаването на фондове по следните програми, които имат значение за развитието на бизнеса и предприемачеството в страната:

• Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ – фонд „Предприемачество“, фонд „Кръгова икономика – енергийна/ресурсна ефективност“, фонд „Иновации в предприятията“ и др.

• Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ – „Фонд за технологичен трансфер“

• Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони

• Програма „Образование“ – фонд „Микрокредитиране за предприемачество на студенти и докторанти“ и финансов инструмент за стартиращи предприятия на студенти и докторанти.

Приоритизиране на финансирането в полза на по-слабо развитите райони на България

Предвид по-високия брутен вътрешен продукт на човек от населението Югозападният район на България (областите София-град, Софийска, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска) вече е т.нар. район в преход. Това означава, че за предприятията от тези области интензитетът на безвъзмездната финансова помощ по програмите вече е значително по-нисък спрямо този, който се предоставя на фирмите в останалите части на България, попадащи в обхвата на „по-слабо развити райони“. Също така по процедурите, които предоставят финансиране за предприятията, вече има гарантирани бюджети за по-слабо развитите райони, като близо 80 – 90% от финансирането отива в тяхна полза. 

Чрез европейските фондове се цели изравняване на икономическото развитие на България по оста север (по-слабо развита) – юг (по-добре развита). Затова предприятия, които са установени и развиват своята дейност в Северна България, се ползват с предимство при кандидатстването по проекти и имат допълнителни точки при оценката. 

Принципа за „ненанасяне на значителни вреди“

Всички инвестиции по програмите през сегашния програмен период следва да допринасят за екологичния преход и да отговарят на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, като отчитат следните шест екологични цели:

1. Смекчаване на изменението на климата

2. Адаптиране към изменението на климата

3. Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

4. Преход към кръгова икономика

5. Предотвратяване и контрол на замърсяването

6. Защита и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.

Кандидатстване и управление на проектите

Процесът на кандидатстване е прозрачен, като процедурите за финансиране са публично достъпни през Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН 2020). Предварителна информация за всяка от тях е налична няколко месеца преди обявяването ѝ. На различни етапи от програмирането ѝ са достъпни методологии и критерии за подбор на операции, след което се публикуват за обществено обсъждане: Насоки за кандидатстване, включващи Условия за кандидатстване и Условия за изпълнение. Докато се обяви самата процедура, минават няколко месеца, което дава достатъчно време за подготовка.

Управлението на проектите е опростено, като изцяло се извършва през ИСУН 2020. Техническата и финансовата отчетност се извършва по електронен път чрез подаването на сканирани документи за отчитане на извършените дейности и разходи и за постигнатите резултати.

Европейските фондове имат значение за конкурентоспособността на компаниите в няколко посоки

Основна задача пред ръководствата на фирмите е да успеят правилно да навигират между наличните възможности за финансиране – от една страна, да постигнат стратегическите си цели чрез привличането на безвъзмездни европейски средства, а от друга – да успеят да се включат успешно на „вторичния пазар“ на европейските проекти. Това обхваща всички поръчки, които бенефициентите по процедурите (публични институции, общини и предприятия) възлагат на предприятията – за строителство, доставка на материали, машини и оборудване, услуги и т.н. 

В този смисъл европейските фондове дават възможност за развитие както на директните потребители на финансовия ресурс от ЕС, така и на подизпълнителите. Тези средства представляват огромен за мащабите на страната ни източник на финансиране, който може значително да промени пазарните позиции на едни или други предприятия. Затова техните мениджърски екипи следва да имат ясна стратегия за директно или индиректно участие по съществуващите и по предстоящите процедури.