IT индустрията в България беше един от секторите с най-бърз растеж през един дълъг период от време, но през последните две година започна да се усеща известно забавяне. В момента как бихте описали състоянието на българската IT индустрия? 

Това, което виждаме днес, не е просто икономическа статистика. Това е исторически момент. За разлика от 2008 г., когато кризата катализира растежа ни чрез аутсорсинг, днес глобалните сътресения ни удрят директно. Вече сме зрял пазар.

Старият Body Leasing модел губи икономическа логика – разликата в заплатите спрямо Запада е 10 – 15%, което обезсмисля конкуренцията само по цена. Но истинският удар идва от технологичния фактор. Масовото навлизане на AI не е просто „помощник“, то променя структурата на екипите. Драстичното ускоряване на работата чрез AI намалява нуждата от наемане на „просто повече хора“ за обемни задачи. Това нанася тежък вторичен удар върху пазара, особено по Junior талантите, и логично води до по-бавното разрастване на сектора като численост.

В резултат пазарът се разцепва. Компаниите, продаващи само „ръце“, губят почва. Печелившите – и в тази категория се стараем да бъде CleverPine – са тези, които успяват да се трансформират от „евтина“ в „умна“ дестинация, предлагайки продукти и висока експертност.

Това е здравословен процес на съзряване: преход от екстензивен растеж към интензивен (по-висока добавена стойност). Тази промяна е трудна, но ще направи екосистемата ни устойчива.

Кои са основните предизвикателства пред дългосрочната конкурентоспособност на компаниите в сектора? 

Предизвикателствата са комплексни, но бих извел три фундаментални стълба, които ще определят кой ще оцелее на пазара.

Първият е смяната на модела на растеж под натиска на AI. Вече не можем да разчитаме на скалиране чрез увеличаване на бройката хора (headcount). Този екстензивен модел е изчерпан. Изкуственият интелект ни принуждава да преминем към скалиране чрез качество и ефективност. Предизвикателството е да вършим повече и по-сложна работа с по-компактни, но висококвалифицирани екипи.

Вторият и може би най-неглижиран проблем е образованието. Нека бъдем честни – в годините на бурен растеж секторът ни почти беше „задраскал“ нуждата от класическо висше образование. Разчитахме на академии за бързо производство на кадри, които да пишат код. Но в света на AI самото писане на код се автоматизира. Днес отново имаме крещяща нужда от хора с широко инженерно мислене, алгоритмични познания и способност за решаване на абстрактни проблеми – качества, които се изграждат с фундаментално образование, а не с бързи курсове.

И третият фактор е данъчно-икономическата среда. За да финансираме тази скъпа трансформация към иновации, се нуждаем от предвидимост и конкурентни данъчни условия. А това днес изглежда химера.

Кой ще е „моторът“ на IT индустрията през следващите години? 

Две думи: изкуственият интелект. Но искам да направя важно уточнение – моторът не е технологията сама по себе си, а дълбочината и начинът на нейното приложение.

Разделителната линия занапред ще бъде не дали използваш AI, а как и в какъв обем успяваш да го интегрираш в процесите си, за да постигнеш резултати, немислими до вчера. Трябва да осъзнаем, че това надхвърля границите на нашата индустрия – AI се превръща в операционната система на цялата глобална икономика.

Точно тук беше и фокусът на CleverPine още през 2022 г.. Ние не разглеждаме AI просто като „помощник“ за по-бързо писане на код, а като стратегически лост. Целта ни е да използваме тази технология, за да доставяме завършени иновативни продукти на клиентите си, вместо просто да продаваме часове труд. Това е бъдещето – висока добавена стойност, задвижвана от интелект (естествен или изкуствен).

От Министерството на иновациите и растежа проучват възможността за строителство на гигафабрика за изкуствен интелект в партньорство с IBM и Европейската комисия. Какво би означавал за цялата технологична индустрия у нас един такъв проект?
Този проект би действал като ускорител за целия сектор в три направления.

Първо, това е инфраструктурен скок – директен достъп до изчислителна мощ (Compute), която е най-ценният ресурс в ерата на AI. Това ще задържи високото R&D тук.

Второ, ще форсира трансформация в образованието. Подобна мощност изисква дълбока инженерна мисъл, а не просто писане на код, което ще вдигне летвата за талантите.

Трето, очаквам мащабен екосистемен ефект (Spillover). Около такъв център естествено се раждат иновативни стартъпи, които ще черпят ноу-хау и ще повдигнат нивото на целия пазар.

Вярвате ли, че България може да стане технологичен хъб в региона и какви условия са необходими, за да се случи? 

Нека сме точни – България вече е технологичен хъб в региона. Но AI ни дава исторически шанс да прескочим демографските си ограничения.

Факт е, че сме значително по-малки от конкурентите си наоколо – около 1.6 пъти спрямо Гърция, 3 пъти спрямо Румъния и над 13 пъти спрямо Турция. В „стария свят“ това автоматично ограничаваше тавана на пазарния ни дял. В ерата на AI обаче, продуктивността вече не зависи линейно от броя на хората. Това изравнява силите и ни позволява да генерираме стойност, несъразмерна с мащаба на нацията ни.

Условията, за да се случи това, са ясни: агресивно внедряване на AI, връщане към дълбокото инженерно образование и икономическа предвидимост.

Много от инвеститорите сравняват вълненията около изкуствения интелект в момента с Dot-com балона в началото на века. Смятате ли, че има основания за такова сравнение?

Паралелът е изключително точен. Но е важно да направим едно ключово разграничение: ако днес има балон, той е финансов, а не технологичен.

Вижте историята – спукването на Dot-com балона изтри борсови оценки, но не изтри интернет. Напротив, технологиите, които тогава бяха „прегрели“ финансово, днес са фундаментът, върху който функционира целият свят.

С AI ситуацията е идентична. Това категорично е бъдещето. Дали ще видим срив на акции и фалити на компании? Най-вероятно да, и този процес на корекция ще бъде болезнен. Но след като финансовият прах се слегне, технологията ще остане и ще продължи да бъде новият двигател на глобалното развитие.