Строителството и архитектурата се променят под влияние на технологиите, социалните и климатичните предизвикателства. Как УАСГ подготвя бъдещите инженери и архитекти за тази нова среда?

Архитектурата и строителните технологии по своята същност винаги са реагирали на промените в обществото, но днес темпото на трансформация е безпрецедентно. Новите технологични възможности, климатичният и социалният натиск изискват специалисти с много широк хоризонт на мислене. В този контекст ролята на университетите е стратегическа - да подготвят инженери и архитекти, които не просто следват тенденции, а умеят да работят системно, устойчиво и интердисциплинарно.

В УАСГ последователно развиваме учебни планове и научна дейност, фокусирани върху устойчивото строителство, енергийната ефективност и дигиталната трансформация на сектора. Университетът традиционно заема водещи позиции в Рейтинговата система на висшите училища в България, като е №1 в професионалните направления „Архитектура, строителство и геодезия“.

Съществен акцент в подготовката на студентите е интегрирането на съвременни дигитални технологии. Приоритетни за университета са решения с реална приложимост в сектора – BIM (Building Information Modeling), геоинформационни системи (GIS), параметрично проектиране, както и използването на изкуствен интелект за анализ на данни, оптимизация на проекти и управление на жизнения цикъл на сградите. Подхождаме прагматично към AI – фокусът ни е върху технологии, които повишават ефективността, качеството и устойчивостта на инвестиционния процес.

Особено важна стъпка в тази посока е магистърската програма по BIM в Архитектурния факултет. Тя е разработена в тясно сътрудничество с хора от практиката и отговаря на нарастващото търсене на такива специалисти в България и Европа. Програмата съчетава работа със специализиран софтуер, реални казуси и участие на гост-лектори от водещи компании, което дава на студентите умения, директно приложими в професионална среда.

Паралелно с теоретичната подготовка университетът разширява практическото обучение чрез стажове, работа по реални проекти и активно партньорство с индустрията.

Всички ректори и представителите на бизнеса нееднократно са подчертавали значението на връзката между образование и практика. Как се развива партньорството на УАСГ с бизнеса и какво дава то на студентите?

Ключов пример за партньорството на УАСГ с бизнеса е тристранният меморандум с Министерството на земеделието и храните и „Напоителни системи“. Съвместната работа по научни изследвания и приложни проекти повишава качеството на подготовката и развива практически умения. В по-широк план тези сътрудничества дават възможност на младите инженери и архитекти не само да усвоят знания, но и да ги приложат в мащабни национални проекти.

Освен това университетът последователно разширява партньорствата си и с водещи компании от енергийния сектор. Показателен пример е подновеният през юли 2025 г. меморандум с НЕК, по силата на който дружеството предоставя 10 стипендии по 3 000 лева за студенти от специалност „Хидростроителство“.

В университета е създаден и Съвет на бизнеса, който цели още по-активното включване на компаниите в академичния му живот - чрез постоянен диалог, участие на експерти в учебния процес, съвместни проекти, стажантски програми и обсъждане на актуализацията на учебните планове. Университетът провежда всяка година и „Дни на кариерата - Студентите посрещат бизнеса“. Събитието събира около 70 компании и организации и предизвиква силен интерес както сред студентите, така и сред преподавателите.

Какво трябва да се промени в обществото, за да задържим младите инженери и архитекти в България?

Необходима е цялостна промяна, а не единични мерки, в средата, в която те учат, започват кариерата си и се развиват професионално. Най-важното е да се изградят устойчиви механизми за подкрепа още в ранния етап на обучението - както за студентските проекти, така и за първите стъпки в професията.

На практика това означава целенасочени стипендии в приоритетни специалности, повече платени стажове, реални съвместни проекти с бизнеса и ясни кариерни пътеки след дипломирането. Когато младият човек вижда пред себе си предвидим професионален хоризонт и възможност да прилага знанията си по значими проекти в България, мотивацията за реализация в страната нараства осезаемо.

Също толкова ключов е въпросът за общественото позициониране на инженерните и архитектурните професии. В продължение на десетилетия строителният сектор беше сред най-престижните и уважавани професионални полета. Днес е необходимо целенасочено възстановяване на този социален престиж.

В по-широк обществен план е необходима и по-ясна държавна политика към секторите с критично значение за икономиката - инфраструктура, енергийна ефективност, воден сектор, устойчиво строителство. Когато младите специалисти виждат дългосрочна национална визия и стабилен инвестиционен хоризонт, те са значително по-склонни да изградят кариерата си тук.

Кои умения трябва задължително да притежава инженерът и архитектът на бъдещето?

Трябва да съчетават стабилна техническа подготовка с широк набор от мисловни и практически умения. В основата неизменно стоят логическото мислене и креативността - способността едновременно да анализираш сложни системи и да намираш нестандартни решения. Към тях все по-важни стават умението за учене през целия живот, готовността за вземане на отговорни решения и ясното съзнание за дългосрочното въздействие на всяка професионална намеса върху средата и обществото.

Успешният специалист на утрешния ден ще бъде този, който съчетава занаят, мислене и отговорност - а именно към формирането на такъв профил е насочена съвременната образователна политика на университета.

Как се променя инженерното образование днес?

Променя се ускорено и под влияние на дигитализацията, новите технологии и нарастващите изисквания на практиката. В УАСГ този процес се развива целенасочено, като университетът работи едновременно върху модернизация на учебното съдържание, дигитализация на вътрешните процеси и по-тясна връзка с индустрията.

Съществен акцент е интегрирането на съвременни технологични решения в обучението. В учебните програми и научните разработки вече се прилагат BIM (Building Information Modeling), мониторинг чрез сензори, анализ на данни и други дигитални инструменти, които отразяват реалната трансформация на строителния сектор. Подготвя се и специализирана лаборатория за BIM технологии, която ще даде на студентите възможност да работят в среда, близка до професионалната практика. УАСГ ще създаде и HydroTech Smart Systems Center (HTSSC) – иновативен университетски център за интелигентни хидравлични технологии и системно моделиране. Концепцията предвижда развитие на модерна лабораторна инфраструктура - от физически изпитвания на материали до дигитални двойници на водопроводни мрежи и демонстрации на безизкопни технологии.

В по-широк план УАСГ развива модел на обучение, който комбинира силна теоретична подготовка с работа по реални технологии и проекти. Предизвикателството вече не е в експертния капацитет, а в системното внедряване на иновациите - процес, който изисква координирани инвестиции, нормативна подкрепа и активно партньорство с бизнеса и държавата.

Каква е ролята на висшето образование в налагането на устойчивото мислене?

Ключова и дългосрочна. Устойчивостта не се постига само чрез нормативни изисквания и технологични стандарти - тя се изгражда чрез ценности, знания и развито критично мислене. Именно университетската среда е мястото, в което се формира професионалната култура на бъдещите инженери и архитекти, тяхното чувство за отговорност към обществото и разбирането за дългосрочните последици от всяко проектно решение.

Днес професията изисква новаторско мислене, гъвкавост и стратегическа перспектива. Задачата на висшето образование е да подготвя специалисти, които не просто прилагат готови решения, а умеят да поставят правилните въпроси, да оценяват комплексни въздействия и да търсят баланса между икономическа ефективност, екологична отговорност и социална стойност.

Какво прави един град „добро място за живеене“ през 2026 г.?

Понятието „добро място за живеене“ се измерва много по-комплексно от традиционните показатели. Добрата инфраструктура, достъпният и предвидим транспорт, качествените зелени пространства и добре поддържаната публична среда остават фундаментални. Но днес те трябва да бъдат интегрирани със силна социална и дигитална инфраструктура, за да създадат реално функциониращ градски организъм. Качеството на градската среда се оценява не само по визията, а по това доколко тя подкрепя здравето, безопасността и ежедневния комфорт на хората.

Тук ролята на урбанистите е решаваща. Съвременният урбанизъм изисква специалисти, които мислят системно и работят на пресечната точка между архитектура, транспортно планиране, екология, икономика и социални политики. Това означава работа с данни, сценарийно планиране, участие на гражданите в процеса на вземане на решения и интегриране на принципите на устойчивото развитие още в най-ранните етапи на планиране.

В крайна сметка „добрият град“ през 2026 г. е този, който работи за хората - предвижда техните нужди, адаптира се към промените и създава среда, в която животът е не просто удобен, а пълноценен и устойчив във времето.

Доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова е първата жена ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Избрана е на поста през декември 2023 г. Преди това е била зам.-ректор по научна и приложна дейност и зам.-декан по международната и научната дейност в Архитектурния факултет и ръководител на катедрата „Технология на архитектурата“. Има над 20 публикации в научни, специализирани и популярни издания. Участва в редица форуми и конференции, както и в научноизследователски проекти.

Научните ѝ интереси са в сферите на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност, активните слънчеви системи в сгради, развитието на сградната обвивка.